4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
С.,30.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 951/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 844 от 07.11.2011 г., постановено по в. ч. гр. д. № 964/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от [фирма] частна жалба против разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, обективирано в заповед № 16 от 15.05.2008 г. по ч. гр. д. № 852/2008 г. на Пазарджишки районен съд, и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като излага подробни оплаквания за неговата неправилност. Поддържа, че въззивният съд е отказал да разгледа частната жалба по съображения за просрочването й, без да съобрази обстоятелството, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на лице, което не е овластено да представлява дружеството и да приема адресирани до него съдебни книжа. Твърди, че съдът се е произнесъл преждевременно по допустимостта на частната жалба, преди да е приключило производството за разглеждане на подаденото възражение по чл.423 ГПК. Позовавайки се на възражението, частният жалбоподател е направил искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване на висящото пред Пазарджишки окръжен съд производство по чл.423 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. В отговора е изразено становище за недопустимост на частната жалба поради несъответствието й с изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК и чл.284, ал.2 ГПК, алтернативно – за нейната неоснователност поради законосъобразността на атакувания съдебен акт.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Доводите на ответника за недопустимост на жалбата са неоснователни, тъй като въззивното определение е от кръга на визираните в чл.274, ал.1 ГПК актове, чието обжалване пред Върховния касационен съд не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, а съответно и с изискванията на чл.284, ал.2 и чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Пазарджишки окръжен съд е приел, че подадената на 21.09.2011 г. от [фирма] частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в издадената в производството по ч. гр. д. № 852/2008 г. на Пазарджишки районен съд заповед по чл.417 ГПК, е процесуално недопустима, тъй като е депозирана след изтичане на предвидения в чл.419, ал.1 ГПК преклузивен срок за обжалване на разпореждането. Въззивният съд е достигнал до този извод, след като е съобразил приложените към делото съобщение и призовка за доброволно изпълнение, с които длъжностно лице по призоваването е удостоверило, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на 18.09.2008 г. на адреса на управление на дружеството в [населено място] срещу подпис на лицето Е. К., легитимирал се като управител на [фирма]. Преценено е, че оформено по този начин, връчването на заповедта следва да се счита за надлежно извършено на длъжника при условията на чл.50, ал.3 ГПК. Поради това началният момент на двуседмичния срок по чл.419, ал.1 ГПК /и чл.414 ГПК/ е обвързан с датата, на която е осъществено връчването – 18.09.2008 г., вследствие на което подадената на 21.09.2011 г. частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е счетена за просрочена. Твърдението на частния жалбоподател, че лицето Е. К. не е било управител на дружеството към момента на получаване на заповедта за изпълнение, е определено като ирелевантно за допустимостта на жалбата. Въззивният съдебен състав е изложил съображения, че фактът дали получателят действително е имал качеството на управител е относим към надлежното връчване на заповедта и към производството по чл.423 ГПК, но не и към въпроса за допустимостта на частната жалба по чл.419 ГПК.
Определението е правилно.
В разпоредбата на чл.419 ГПК е предвиден двуседмичен срок, в рамките на който длъжникът в заповедното производство може да упражни правото си на възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение и правото на частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Срокът започва да тече от момента на връчване на заповедта с отбелязването за издаден изпълнителен лист от съдебния изпълнител /чл.418, ал.5 ГПК/. Същият има преклузивен характер – пропускането му погасява правото на възражение и на жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и има за последица влизане в сила на заповедта и на разпореждането.
От приложените към ч. гр. д. № 852/2008 г. на Пазарджишки районен съд доказателства се установява, че на 18.09.2008 г. държавен съдебен изпълнител при Пазарджишки районен съд е изпратил до [фирма] призовка за доброволно изпълнение, адресирана до вписания в търговския регистър адрес на управление на дружеството – [населено място], [улица], ет.3. В призовката е отбелязано изрично, че съдържа като приложение заповед за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист в производството по ч. гр. д. № 852/2008 г. Към делото е приложено и нарочно съобщение от 18.09.2008 г., с което заповедта е изпратена за връчване на длъжника [фирма] от Пазарджишки районен съд. Призовката за доброволно изпълнение и съобщението, ведно с приложената заповед за незабавно изпълнение, са връчени на 18.09.2008 г. от длъжностното лице по призоваването на лицето Е. К.. Връчването е извършено на посочения по-горе адрес като получателят е потвърдил с подписа си, че приема адресираните до дружеството съдебни книжа в качеството на негов управител.
При тези обстоятелства законосъобразно съставът на Пазарджишки окръжен съд е преценил, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на частния жалбоподател на вписаната в призовката за доброволно изпълнение дата – 18.09.2008 г., от която е започнал да тече двуседмичният срок за подаване на възражение по чл.414 ГПК и на частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК. Удостоверените от длъжностното лице по призоваването данни сочат, че връчването е осъществено в съответствие с правилата на чл.50, ал.1 и ал.3 ГПК – на вписания в търговския регистър адрес на управление на [фирма], в канцеларията на дружеството, на лице, легитимирало се като служител /управител/ на дружеството и изразило съгласие да приеме призовката за доброволно изпълнение и съобщението, ведно с приложената към тях заповед за незабавно изпълнение. Правилен е изводът на въззивния съд, че освобождаването на получателя от длъжността управител преди датата на връчване на заповедта за незабавно изпълнение е факт, ирелевантен за началото на преклузивния срок по чл.419, ал.1 ГПК и за допустимостта на частната жалба. Меродавна за преценката относно спазването на срока е единствено формалната редовност на процедурата по връчване на заповедта, а доколкото в случая са изпълнени всички изисквания по чл.44, ал.1 ГПК и чл.50, ал.1 и ал.3 ГПК, липсва основание да се приеме, че заповедта не е връчена на удостоверената от длъжностното лице по призоваването дата. Както е посочил и въззивният съд, евентуалното ненадлежно връчване на заповедта може да се релевира с възражение по реда на чл.423 ГПК, но не е относимо към допустимостта на подадената от длъжника частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
Искането на частния жалбоподател за спиране на производството по настоящото дело до приключване на висящото пред Пазарджишки окръжен съд производство по чл.423 ГПК следва да се остави без уважение като неоснователно. Процесуалният закон не предвижда основание за подобно спиране, а с оглед специфичния характер на заповедното производство общите правила за спиране на делото не могат да намерят приложение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 844 от 07.11.2011 г., постановено по в. ч. гр. д. № 964/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] – [населено място], за спиране на производството по ч. т. д. № 951/2011 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :