6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София,20.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3572/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Росица К. С. от [населено място] и ЗК [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 819 от 29.04.2013 г., постановено по гр. д. № 5/2013 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав.
С касационната жалба на ищцата Росица К. С. е обжалвана частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 6569 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 2945/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 20 000 лв. до претендираните 50 000 лв. В жалбата се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Касаторката навежда оплаквания, че въззивният съд е занижил несправедливо размера на дължимото обезщетение като не е съобразил в достатъчна степен тежестта, интензитета и продължителността на проявление на неимуществените вреди, претърпени по повод извършени оперативни интервенции във връзка с получени при пътно – транспортно произшествие телесни травми.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС в ППВС № 4/1968 г. и решение № 749/05.12.2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и с практиката на Софийски апелативен съд /каквато не е посочена и представена/ по въпросите за правилното приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и за съобразяване на размера на обезщетението с лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на увреждането. Бланкетно е заявен и довод, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация ЗК [фирма] оспорва искането на ищцата за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната й жалба в писмен отговор от 27.06.2013 г.
Касационната жалба на ответника ЗК [фирма] е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта за осъждане на дружеството – касатор да заплати на ищцата сумата 20 000 лв. – обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ за допълнителни неимуществени вреди, представляващи допълнителни болки и страдания от четири оперативни интервенции, извършени на 08.07.2008 г., 20.06.2008 г., 22.07.2009 г. и 13.10.2009 г. заради травматични увреждания, причинени при настъпило на 23.09.2007 г. пътно – транспортно произшествие. В жалбата са наведени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд за проявление на ексцес, пораждащ право на допълнително обезщетение за неимуществени вреди от пътно – транспортното произшествие.
Във връзка с направените в жалбата оплаквания касаторът – ответник е посочил като значими за изхода на делото въпросите : Налице ли е проявление на ексцес, респ. възниква ли ново вземане за обезвреда на лице, увредено при деликт, в случай, че след присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по преюдициален правен спор за увредения последват медицински интервенции, представляващи етапи от единен лечебен процес, изследван като такъв в преюдициалното съдебно производство; Налице ли е ексцес и представлява ли качествена промяна на получените увреждания и влошаване състоянието на пострадалия провеждането на операция като етап от един предвиден лечебен процес; Налице ли е проява на ексцес в случаите, при които не се установява и не се доказва при последваща претенция отклоняване от прогнозата за здравословното състояние на увредено лице, дадена при разглеждане на преюдициален спор по отношение на вреди, настъпили от осъществяване на деликт. За първите два въпроса се твърди, че са разрешени от въззивния съд в отклонение от цитирана задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, а за третия въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа недопустимостта на въззивното решение, произтичаща от подмяна на предмета на спора по служебен почин на съда, предвид присъждането на обезщетение за вече репарирани неимуществени вреди от произшествието при заявено в исковата молба искане за заплащане на обезщетение за вреди от последващ ексцес.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е постановил обжалваното решение, след като е приел, че от събраните в хода на делото доказателства е установено влошаване на здравословното състояние на ищцата по повод получени при пътно – транспортно произшествие на 23.09.2007 г. травматични увреждания, за първоначалните болки и страдания от които същата е била обезщетена с влязло в сила решение по гр. д. № 3706/2007 г. на Софийски градски съд, както и че това влошаване е наложило извършване на твърдените в исковата молба 4 бр. операции, в резултат на които ищцата е претърпяла допълнителни болки и страдания, пораждащи право на допълнително обезщетение по чл.52 ЗЗД. След преценка на мотивите към влязлото в сила решение и задълбочен анализ на заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза въззивният съд е направил извод, че претърпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с извършените оперативни интервенции не са били обект на обезщетяване при разглеждане на първоначално предявения срещу ответника – застраховател пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ, тъй като самите оперативни интервенции са наложени от непредвидени усложнения на получените травми. Като се е позовал на задължителната практика в решение № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г. на ВКС, І т. о., съдът е изразил становище, че макар операциите да представляват пореден етап от лечебния и възстановителен процес, ищцата има право на допълнително обезщетение за произлезлите от тях болки и страдания, след като целта на извършването им е била подобряване на здравословното й състояние и тя не е била обезщетена за същите в рамките на приключилото съдебно производство. Отчитайки възрастта на ищцата, тежестта, интензитета и периода на проявление на допълнително понесените болки и страдания, липсата на усложнения след операциите, цялостното здравословно състояние на пострадалата и обществено – икономическите условия в страната към момента на извършване на оперативните интервенции, Софийски апелативен съд е преценил, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди от всяка оперативна интервенция възлиза на 5 000 лв. или общо 20 000 лв. Поради това е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът по чл.226, ал.1 КЗ е уважен за сумата 20 000 лв. и отхвърлен за разликата до претендирания размер от 50 000 лв.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
По искането на ищцата – касатор за допускане на касационно обжалване :
Ищцата – касатор е посочила като въпрос по чл.280, ал.1 ГПК неправилното прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които се отнасят до правилността на въззивното решение, не попадат в приложното поле на касационното обжалване и не съставляват общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява правилността на решението от гледна точка на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, а извършва селекция на касационните жалби в зависимост от специфичните критерии на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Ако тези критерии не са налице или ако не са надлежно обосновани и доказани от касатора, касационното обжалване не може да се допусне, без значение дали решението е правилно или неправилно. В случая общото основание по чл.280, ал.1 ГПК е отъждествено с неправилността на обжалваното решение, което е достатъчно за недопускане на касационното обжалване.
Дори да се приеме, че така, както е поставен, въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради отсъствие на допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид дадените с ППВС № 4/1968 г. указания относно общите критерии, релевантни за прилагането на закрепения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Размерът на обезщетението е определен след цялостен анализ на всички специфични за спора факти, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Освен възрастта на пострадалата, броя и тежестта на извършените оперативни интервенции, интензитета и продължителността на проявление на допълнително понесените болки и страдания, съдът е съобразил като значими за размера на обезщетението и икономическите условия в страната към момента на възникване на вредите. Изводите, с които е мотивиран размера на присъденото обезщетение, са формирани в съответствие с посочената от касаторката задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. и решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и с оглед на това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната част за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до претендираните с исковата молба 50 000 лв.
При наличие на задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване и на бланкетно заявените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По искането на ответника – касатор за допускане на касационно обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ответникът е релевирал като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване недопустимостта на въззивното решение. След преценка на данните по делото настоящият състав на ВКС намира, че не може да се направи предположение за недопустимост на обжалвания въззивен акт. В исковата молба ищцата е изложила твърдения за претърпени допълнителни неимуществени вреди вследствие на четири операции, извършени заради усложнения на получените при произшествието на 23.09.2007 г. телесни травми. С обжалваното решение въззивният съд е присъдил обезщетение точно за тези вреди, излагайки ясни мотиви, че те не се припокриват с първоначално понесените във връзка с травмите неимуществени вреди, които са обезщетени с влязлото в сила решение по гр. д. № 2954/2011 г. на Софийски градски съд. Твърдението на ответника – касатор, че въззивният съд е подменил предмета на спора като при предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди от ексцес е присъдил обезщетение за вече репарирани неимуществени вреди, е в очевидно противоречие с мотивите към обжалваното решение и не подкрепя тезата за вероятна недопустимост на решението.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по формулираните в изложението въпроси, отнасящи се до наличието на ексцес като предпоставка за възникване на право на допълнително обезщетение за неимуществени вреди. Преди всичко отговорът на въпроса налице ли е проява на ексцес в конкретния случай е обусловен от преценката на фактите и доказателствата по делото, която има значение за правилността на обжалваното решение, а според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване не може да се допусне по съображения, относими към правилността на решението. Дори да се приемат за обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г. на І т. о., на която въззивният съд се е позовал изрично и която се споделя от настоящия съдебен състав. С цитираното решение Върховният касационен съд се е произнесъл, че с оглед законодателно въведения с чл.51, ал.1 ЗЗД принцип за пълно обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици, на обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят в бъдеще, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането; Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с ал.3 на чл.51 ЗЗД, съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва; Макар да не съставляват влошаване по смисъла на чл.51, ал.3 ЗЗД, на обезщетяване подлежат и последващите вреди, настъпили при етап от лечението/възстановяването на пострадалия с цел подобряване на състоянието му, стига да не са били взети предвид в предходното съдебно производство за разглеждане на иска за обезщетение на първоначално понесените вреди и да не са формирали размера на вече присъденото обезщетение. В аналогичен смисъл е и произнасянето на въззивния съд, който е уважил частично иска по чл.226, ал.1 КЗ, след като е приел, че претендираното от ищцата допълнително обезщетение се дължи за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на извършени оперативни интервенции за подобряване на здравословното й състояние, увредено от получените при произшествието травми, които вреди не са взети предвид при определяне на първоначално присъденото на основание чл.226, ал.1 КЗ обезщетение. Съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по значимите за изхода на делото правни въпроси прави неоснователно искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е аргументирано само със значението на един от поставените въпрос за точното прилагане на закона, без да се твърди значимост на същия за развитието на правото. Поради ненадлежното заявяване на посоченото основание касационната инстанция не дължи произнасяне по него.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение по гр. д. № 5/2013 г.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 819 от 29.04.2013 г., постановено по гр. д. № 5/2013 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :