3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
С., 23.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 743/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Т. Т. от [населено място] срещу определение от 06.04.2011 г. по ч. гр. д. № 11762/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ Г отделение. С посоченото определение е върната на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК подадената от частния жалбоподател частна касационна жалба вх. № 30019/04.04.2011 г. против постановено по същото дело определение от 28.10.2010 г., с което е потвърдено разпореждане от 26.01.2010 г. за незабавно изпълнение на парично задължение в размер на сумата 4 055 евро, обективирано в заповед по чл.417 ГПК, издадена въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК – запис на заповед от 10.06.2007 г. с падеж 30.11.2009 г., в производството по ч. гр. д. № 3071/2010 г. на Софийски районен съд, 46 състав.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като твърди, че е спазил срока за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, подавайки предходна частна касационна жалба с вх. № 1001649/10.01.2011 г.
Ответникът Б. Х. Б. от [населено място] не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение от 28.10.2010 г. по ч. гр. д. 14762/2010 г. Софийски градски съд е потвърдил постановеното от Софийски районен съд разпореждане за незабавно изпълнение от 26.01.2010 г., обективирано в издадената в производството по ч. гр. д. № 3071/2010 г. заповед по чл.417 ГПК, с която е наредено П. Т. Т. да заплати на Б. Х. Б. сумата 4 055 евро, дължима въз основа на запис на заповед от 10.06.2007 г. с падеж 30.11.2009 г. Против така постановеното определение е подадена частна касационна жалба вх. № 30019/04.04.2011 г. от длъжника П. Т., която е върната с обжалваното в настоящото производство определение от 06.04.2011 г. За да върне жалбата, съставът на Софийски градски съд е приел, че същата е подадена след изтичане на едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК, броен от датата на връчване на атакуваното определение – 02.01.2011 г.
Определението за връщане на частната касационна жалба е правилно като краен резултат, макар и по съображения, несвързани със спазването на установения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок за нейното подаване.
Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд, с което е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, обективирано в издадена на основание чл.417, т.9 ГПК заповед за изпълнение. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по реда на чл.419, ал.1 ГПК по законосъобразността на постановеното от първоинстанционния съд разпореждане за незабавно изпълнение, не подлежи на касационен контрол, тъй като не попада сред посочените в чл.274, ал.3 ГПК въззивни определения, по отношение на които е предвидена възможност за касационно обжалване. Същото не прегражда развитието на заповедното производство /чл.274, ал.3, т.1 ГПК/ и не дава разрешение по същество на заповедното или на друго свързано с него производство /чл.274, ал.3, т.2 ГПК/, а само обезпечава изпълнението на присъденото със заповедта по чл.417 ГПК парично вземане. Необжалваемостта на определението по чл.419, ал.1 ГПК обуславя недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба с вх. № 30019/04.04.2011 г. Независимо, че въззивният съд е върнал жалбата на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК с аргумент за пропускане на срока по чл.275, ал.1 ГПК, крайният извод за процесуална недопустимост на върнатата жалба е правилен, поради което постановеното в този смисъл определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.04.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 11762/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ Г отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :