5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
С., 08.02. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 940/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] -[населено място], обл. Я., срещу определение от 11.10.2010 г. по в. гр. д. № 212/2010 г. на Я. окръжен съд, с което е оставена без уважение подадена от дружеството молба за изменение по реда на чл.248 от ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 84/24.06.2010 г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд незаконосъобразно е отказал да измени решението си в частта за разноските, въпреки че е разпределил отговорността за разноски в нарушение на установените в чл.78, ал.1-3 от ГПК правила. Излага съображения, че независимо от частичното отхвърляне на иска, съдът е присъдил на ищеца пълния размер на разноските за двете съдебни инстанции и е отказал да присъди в негова полза разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и да го освободи от задължение за разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като въззивното определение подлежи на обжалване при условията на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ГПК, а не при предпоставките на чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
Ответникът [фирма] -[населено място] оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С искова молба от 09.02.2010 г. [фирма] е предявило пред Я. районен съд иск по чл.422 от ГПК срещу [фирма] за установяване съществуването на вземане за сумата 5 964.48 лв., ведно със законни лихви от 17.12.2009 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 849.30 лв., предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 2856/2009 г. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, оспорена от длъжника по реда на чл.414 от ГПК с възражение от 23.12.2010 г. С решение № 244 от 15.04.2010 г. по гр. д. № 435/2010 г. Я. районен съд е признал за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 849.30 лв. – разноски по заповедното производство, отхвърлил е иска за съществуване на вземането за сумата 5 964.48 лв., ведно със законните лихви от 17.12.2009 г. до окончателното плащане, и на основание чл.78, ал.3 от ГПК е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 490 лв.
Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част и в частта за разноските пред Я. окръжен съд. С решение № 84 от 24.06.2010 г. по в. гр. д. № 212/2010 г. Я. окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК относно вземането за сумата 5 964.48 лв. като е съобразил извършените от ответника три частични плащания от 23.12.2009 г., 13.01.2010 г. и 09.02.2010 г., с които вземането е погасено в пълен размер; отменил е решението в частта за отхвърляне на иска относно законните лихви и е признал за установено, че ответникът дължи законните лихви върху сумата 5 964.48 лв. от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 17.12.2009 г., до окончателното плащане; отменил е решението в частта за разноските и е осъдил ответника да заплати на ищеца всички направени в двете съдебни инстанции разноски с общ размер 1 688.80 лв. /119.50 лв. – държавна такса за завеждане на делото, 119.30 лв. – такса за въззивно обжалване, и 1 450 лв. – адвокатско възнаграждение/. За неоснователни са приети исканията на ответника за присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и за освобождаването му от отговорност за разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК поради доброволното погасяване на дълга от 5 964.48 лв.
Сезиран с молба по чл.248 от ГПК от ответника, Я. окръжен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е оставил без уважение искането на [фирма] за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Въззивният съд е приел, че ответникът няма право на разноски по чл.78, ал.3 от ГПК и дължи на ищеца пълния размер на направените по делото разноски, тъй като вземането за сумата 5 964.48 лв. е съществувало към презумптивния момент на предявяване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /17.12.2009 г./. Изложени са съображения, че ответникът е станал причина за завеждане на делото след като е подал възражение по чл.414 от ГПК и не го е оттеглил, въпреки извършените на 23.12.2009 г., 13.01.2010 г. и 09.02.2010 г. плащания.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че ищецът – ответник по частната жалба, има право да получи пълния размер на разноските, извършени по повод на иска по чл.422 от ГПК. Отговорността за разноски в производството по чл.422 от ГПК е обусловена от изхода на спора и се разпределя съобразно общите правила на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, а именно – ищецът има право на платените в хода на делото такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, ответникът – право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай искът по чл.422 от ГПК е уважен от първоинстанционния съд за сумата 849.30 лв. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за първоинстанционното производство, съразмерно с посочената сума. Независимо от отхвърлянето на иска за сумата 5 964.48 лв., ищецът има право да получи и направените по повод на нея разноски в производството пред Я. районен съд, предвид момента, към който се счита предявен искът по чл.422 от ГПК – подаването на заявлението по чл.417 от ГПК, отсъствието на извършени към този момент плащания за погасяването й и оспорването на дължимостта й от длъжника с възражение по чл.414 от ГПК. С въззивното решение искът по чл.422 от ГПК е уважен и за законните лихви върху сумата 5 964.48 лв. от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /17.02.2009 г./ до окончателното плащане /09.02.2010 г./, които според направеното от настоящата инстанция служебно изчисление възлизат на 84.25 лв. – сума, която следва да се съобрази при определяне на уважената част от иска. Ищецът е направил разноски за въззивното производство и във връзка с обжалването на първоинстанционното решение за отхвърляне на установителния иск относно сумата 5 964.48 лв., но тези разноски /държавна такса в размер на 119.30 лв. и съответната част от адвокатското възнаграждение/ не му се дължат, тъй като към момента на предприемане на въззивното обжалване между страните не е съществувал спор, че вземането за посочената сума е погасено окончателно от длъжника и не съществува. При тези обстоятелства, след съпоставяне на уважената част от иска с размера на извършените във всяка от инстанциите по същество разноски, припадащите се на ищеца разноски по чл.78, ал.1 от ГПК са в размер на 834.18 лв. – за първоинстанционното производство, и 8.85 лв. – за въззивното производство, или общо на 843.03 лв. За разликата над сумата 843.03 лв. до присъдения с въззивното решение размер от 1 688.80 лв. ищецът няма право на разноски, респ. разликата не се дължи от ответника – частен жалбоподател.
Съобразно изложеното, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е отказано изменение на въззивното решение в частта относно присъдените на ищеца разноски от 1 688.80 лв. и да се постанови изменение на решението чрез намаляване на разноските до размер на сумата 843.03 лв.
Основателен е доводът на частния жалбоподател за неправилно приложение на разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК при произнасяне по искането му за присъждане на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед изхода на делото и съображенията за дължимост на направените от насрещната страна разноски за производството пред Я. районен съд жалбоподателят – ответник няма право на разноски за производството пред този съд. На същия обаче се дължат разноски за въззивното производство в размер, съответстващ на отхвърлената с въззивното решение част от иска – 5 964.48 лв. Неоснователното обжалване на първоинстанционното решение по повод несъществуващото основно вземане по заповедта за изпълнение е причина ответникът да направи разноски във връзка със защитата си пред въззивния съд, плащайки адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител в размер на 850 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК и като последица от потвърждаването на отхвърлителната част от първоинстанционното решение ответникът има право на разноски за въззивното производство по съразмерност, а именно – 734.96 лв.
Като е отказал да измени решението си по реда на чл.248 от ГПК и да присъди на ответника – частен жалбоподател разноски по чл.78, ал.3 от ГПК в размер на сумата 734.96 лв., въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и в тази част, а разноските да се присъдят на жалбоподателя.
С оглед изхода на настоящото производство на частния жалбоподател следва да се присъди и съответната част от разноските /адвокатско възнаграждение/ за производството пред Върховния касационен съд в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 11.10.2010 г. по в. гр. д. № 212/2010 г. на Я. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение по реда на чл.248 от ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 84 от 24.06.2010 г. в частта за разноските, вместо което постановява :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, постановеното по в. гр. д. № 212/2010 г. на Я. окръжен съд решение № 84 от 24.06.2010 г. в частта за разноските като намалява разноските, които [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], от сумата 1 688.80 лв. на сумата 834.18 /осемстотин тридесет и четири лв. и осемнадесет ст./.
ОСЪЖДА [фирма] с Е. 119623375 със седалище и адрес на управление[населено място], [улица], да заплати на [фирма] с Е. 128024474 със седалище и адрес на управление[населено място], обл. Я., сумата 734.96 лв. /седемстотин тридесет и четири лв. и деветдесет и шест ст./ – разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 150 лв. /сто и петдесет лв./ – разноски за настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :