5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София,25.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 633/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 30 от 02.02.2012 г., постановено по гр. д. № 487/2011 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 170 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 5/2011 г. на Габровски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против Н. Й. К. иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1, пр.4 КЗ за сумата 35 065 лв. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 4 330.67 лв., и на ответника са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 2 000 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за присъждане на претендираните с исковете вземания, ведно с разноските. Оплакванията на касатора са, че въззивният съд не е преценил правилно доказателствата по делото и в частност – съставеният по повод на произшествието полицейски протокол, с който е установено виновното отклоняване на ответника от проверка за алкохол посредством умишлено напускане на мястото на инцидента, и е направил необоснован извод, че не е налице виновно отклоняване от проверка за алкохол като основание за носене на регресна отговорност от застрахования със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните въпроси : 1. За да бъде налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.1, пр.4 КЗ, необходимо ли е да се сочат доказателства за предприемане на проверка за алкохол от съответните длъжностни лица при положение, че същите са посетили пътно – транспортното произшествие. 2. Необходими ли са същите предпоставки за ПТП, настъпили в страна, различна от Република България, относно хипотезата на чл.274, ал.1, т.1, пр.4 КЗ. Според касатора, необоснованият извод на въззивния съд, че полицейският протокол не доказва предприемане на проверка за алкохол, от която ответникът се е отклонил, налага Върховният касационен съд да създаде практика, която да послужи при решаване на аналогични спорове от съдилищата.
Ответникът по касация Н. Й. К. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по делото е образувано по предявени от [фирма] против Н. Й. К. искове за заплащане на сумите 39 395.67 лв. – изплатено на трето лице обезщетение за имуществени вреди, причинени виновно от ответника в качеството му на водач на превозно средство, застрахован от ищцовото дружество със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, и 4 076.56 лв. – лихви за забава върху обезщетението за периода 11.09.2009 г. – 06.01.2011 г. В исковата молба са изложени твърдения, че на 25.04.2008 г., при управление на влекач марка „Волво” с рег. [рег.номер на МПС] , ответникът реализирал пътно – транспортно произшествие на територията на Република Германия, при което причинил повреди на бензиноколонка и напуснал мястото на произшествието; За извършеното произшествие бил съставен протокол от компетентните полицейски органи в Германия, с който била констатирана вината на водача; Водачът напуснал преждевременно мястото на инцидента, което поставило полицейските органи в обективна невъзможност да предприемат спрямо него действия по проверка за употреба на алкохол и друго упойващо вещество; След отправена претенция ищецът, чрез свой представител в Германия, изплатил на собственика на увреденото имущество обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност” на водача на стойност 17 927.44 евро; Напускането на местопроизшествието и воновното отклоняване от проверка за алкохол съставлявало основание за предявяване на регресна претенция към ответника за възстановяване на изплатеното обезщетение, ведно с лихвите за забава от датата на поканата.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е отхвърлил така предявените искове като недоказани и неоснователни. Сезиран с въззивна жалба от ищеца, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, след като е приел, че не са доказани законовите предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника като застраховано лице по риска „Гражданска отговорност”. Съобразявайки въведените с исковата молба фактически твърдения, решаващият състав на Великотърновски апелативен съд е преценил, че главната искова претенция се основава на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, пр.4 КЗ, предвиждаща регресна отговорност на застрахования със застраховка „Гражданска отговорност” водач в случаите, когато при настъпване на пътнотранспортно произшествие водачът е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка на алкохол, наркотично вещество или негов аналог. След обстоен анализ на доказателствата по делото въззивният състав е приел за доказани вината и противоправността в поведението на ответника при реализиране на увреждащото ПТП, но е счел, че ищецът – застраховател не е доказал твърдението си за виновно отклонение на ответника от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Изложени са съображения, че представените полицейски протоколи не установяват спрямо ответника да е предприета проверка за алкохол и същият да е отказал да се подложи на нея. Като допълнителен аргумент за неоснователност на регресната искова претенция е посочено и възприетото в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 183/22.110.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., разрешение, че самото напускане на местопроизшествието не е достатъчно, за да се квалифицира поведението на водача като виновно отклонение от проверка за алкохол по смисъла на чл.274, ал.1, т.1, пр.4 КЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към предмета на делото, но не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за неговия изход. Така, както са формулирани, въпросите отразяват несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд за недоказаност на предпоставките от фактическия състав на чл.274, ал.1, т.1, пр.4 КЗ, с които е обоснована регресната искова претенция, а именно – виновно отклонение от проверка за алкохол при настъпване на пътно – транспортното произшествие. Отхвърлянето на исковете е мотивирано с възприетата от въззивния съд правна квалификация на главния иск – чл.274, ал.1, т.1, пр.4 КЗ, и с преценката, че събраните в хода на процеса доказателства, в т. ч. и полицейски протоколи за ПТП, не подкрепят твърдението за осъществяване на релевирания в исковата молба фактически състав на регресната отговорност – предприета спрямо ответника проверка за алкохол, от която същият да се е отклонил виновно. Преценката на доказателствата е израз на решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция, която според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС има значение за правилността на въззивното решение, но не подлежи на ревизиране в стадия за допускане на касационното обжалване. Евентуалните грешки на въззивния съд при преценката на полицейските протоколи и необосноваността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи не могат да се подведат под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по въведените с изложението въпроси е неоснователно.
Дори да се приеме, че въпросите попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, не е осъществена поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато касационното му разглеждане ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика, за осъвременяване на съдебната практика или за създаване на съдебна практика по приложението на непълни, неясни или противоречиви законови разпоредби. При действието на чл.290 ГПК е формирана задължителна практика на ВКС по приложението на чл.274, ал.1, т.1 КЗ. С решение № 183/22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. на ІІ т. о., решение № 16/02.02.2011 г. по т. д. № 374/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 113/11.01.2012 г. по т. д. № 741/2010 г. на І т. о. Върховният касационен съд се е произнесъл, че предпоставката, визирана в чл.274, ал.1, т.1, пр.4 КЗ – участвалият в ПТП водач да се е отклонил виновно от проверка за алкохол, не е налице само поради факта, че същият е напуснал местопроизшествието; Отклонението от проверка за алкохол и вината на водача подлежат на доказване от застрахователя в производството по регресния иск. При наличие на задължителна практика касационното разглеждане на релевантните за конкретното дело правни въпроси, свързани с предпоставките на чл.274, ал.1, т.1, пр.4 КЗ за ангажиране на регресната отговорност на застрахования със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач и тяхното доказване от застрахователя, няма да допринесе за точното прилагане и на закона и за развитието на правото, а това изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с посочената задължителна практика, препращайки изрично към решение № 183/22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., поради което касационното обжалване не може да се допусне и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 02.02.2012 г., постановено по гр. д. № 487/2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :