5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София,07.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1161/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 1481 от 08.10.2012 г., постановено по гр. д. № 1766/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, VІІ гр. състав. С посоченото решение, след отмяна на решение от 13.03.2012 г. по гр. д. № 1062/2011 г. на Карловски районен съд, са отхвърлени предявените от [фирма] против М. И. Г. искове за заплащане на сумите 25 000 лв. – непогасено задължение по договор за цесия от 01.11.2007 г., и 9 506.95 лв. – лихва за забава за периода 01.01.2008 г. – 22.12.2010 г., като са присъдени разноски на ответника в размер на 1 391 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. К. навежда доводи, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено фактите и доказателствата по делото и е нарушил забраната на чл.266, ал.1 ГПК като е достигнал до извод за недължимост на вземането за сумата 25 000 лв. след обсъждане на въведеното с въззивната жалба на ответника твърдение, че не е уведомен според изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД за прехвърлянето на вземането. Позовава се на нарушения на съдопроизводствените правила по чл.180 ГПК при преценката на подписаната от ответника разписка от 09.11.2007 г., съдържаща признания на самото вземане и на знанието за извършената цесия.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси : 1. Следва ли въззивният съд да обсъжда в решението си нови обстоятелства, посочени за първи път във въззивната жалба, за които нови обстоятелства не са налице предвидените в чл.266, ал.2, т.1 и т.2 ГПК изключения; Кои обстоятелства следва съдът да приема като „нови обстоятелства”; 2. Следва ли съдът, когато е сезиран с искова молба от страна на цесионера по едно прехвърлено задължение, да отхвърли иска като неоснователен поради липса на доказателства за уведомяване на длъжника от страна на цедента; Може ли да се приеме, че цесията има действие по отношение на длъжника, след като са му връчени заедно с исковата молба договора за прехвърляне на вземането и другите книжа по делото; 3. Следва ли да се игнорира изобщо като доказателство по делото автентичен частен документ, в който ответникът е записал „…. издавам настоящата заповед” и в който е вписано изявление на ответника, че ще изплати задължението си към ищеца по делото в определен размер и срок, поради обстоятелството, че този документ не отговаря на чл.535 ТЗ. По отношение на първия въпрос са заявени бланкетно основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Същите основания се поддържат и във връзка с втория въпрос, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и че се решава противоречиво от съдилищата. За доказване на противоречивата съдебна практика с изложението са представени решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 698 от 23.10.2008 г. по т. д. № 306/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС. За третия въпрос е релевирано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано с отклонение на въззивното решение от задължителната практика на ВКС в решение № 78 от 17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г. на І т. о. и решение № 21 от 15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2010 г. на І т. о.
Ответникът по касация М. И. Г. от [населено място] изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения са изложени в писмен отговор по чл.287 ГПК, в който е направено и искане за разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени осъдителното решение на първата инстанция и да отхвърли предявените от [фирма] – [населено място] против М. И. Г. обективно съединени искове за заплащане на сумите 25 000 лв. и 9 506.95 лв. /обезщетение за забава/, Пловдивски окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал твърденията си за възникнало вземане в полза на [фирма] – [населено място] към ответника М. Г. за сумата 25 000 лв., прехвърлено му чрез сключен с [фирма] – [населено място] договор за цесия от 01.11.2007 г. Въззивният съд е достигнал до този извод, след като е анализирал приетите по делото писмени доказателства и е преценил, че от същите не се установява [фирма] – [населено място] да е предавало за съхранение на влог на ответника 95 000 кг. метален скрап, закупен от [фирма] – [населено място], и поемането на задължение от ответника да плати сумата 25 000 лв. вместо връщане на получения за съхранение метален скрап. Съдът е отказал да възприеме доводите на ищеца, че задължението за плащане на търсената с главния иск парична сума се доказва с представената разписка, подписана от ответника на 31.12.2006 г. Изложени са съображения, че доколкото не съдържа изявления на издателя и други данни за обвързаност на поетото с нея задължение за плащане на сумата 25 000 лв. с конкретна каузална сделка, разписката не може да бъде отнесена към правоотношенията на ответника с [фирма] – Шумен и да послужи като доказателство за възникване на вземането, предмет на сключения с ищеца договор за цесия от 01.11.2007 г. Отделно от това е посочено, че разписката не би могла да се разглежда като самостоятелен източник на парично задължение, тъй като е безспорно, че не представлява запис на заповед по смисъла на чл.535 ТЗ. С оглед извода за недоказаност на облигационна връзка между ответника и първоначалния кредитор – цедент по договора за цесия решаващият въззивен състав е приел, че в качеството си на цесионер по договора за цесия дружеството – ищец не е могло да придобие вземане към ответника, за което няма доказателства да е възникнало в патримониума на цедента. Като допълнителен аргумент за неоснователност на исковете е изтъкната липсата на доказателства цесията да е съобщена на ответника – длъжник от първоначалния кредитор [фирма] – [населено място] в съответствие с изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма обуславящо значение за изхода на делото и не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът няма отношение към формирането на решаващия извод на въззивния съд, с който е аргументирано отхвърлянето на исковете – недоказаност на вземането за сумата 25 000 лв., обект на договора за цесия, с който ищецът /сега касатор/ се легитимира като кредитор на ответника. Макар да е обсъдил твърдението във въззивната жалба на ответника – длъжник и да е приел, че цесията не му е съобщена от кредитора – цедент, въззивният съд е отхвърлил исковете поради недоказаност на самото вземане, предмет на цесията, а неизпълнението на изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД е посочил само като допълнителен аргумент за неоснователност на заявените от цесионера искови претенции. След като обсъждането на наведеното за пръв път във въззивната жалба на ответника ново обстоятелство за липса на съобщаване на цесията според правилото на чл.99, ал.4 ЗЗД само по себе си не е обусловило отхвърлянето на исковете, касационното разглеждане на поставения в п.1 от изложението процесуален въпрос не би довело до промяна в резултата от делото, което прави неоснователно искането за достъп до касация по повод на него.
Освен поради несъответствие на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и поради бланкетното позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, без посочване на конкретна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и без излагане на съображения в какво се изразява значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът кои обстоятелства са нови по смисъла на чл.266 ГПК и в кои случаи е допустимо въззивният съд да основава решението си на въведени за пръв път пред него фактически твърдения е изяснен в създадената при действието на чл.290 ГПК многобройна задължителна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Дали в случая въззивният съд е нарушил забраната на чл.266, ал.1 ГПК като е обсъдил твърдението, че цесията не е съобщена на длъжника, е от значение за правилността на решението, но не и за допускането му до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК вторият въпрос в изложението – дали връчването на копие от договора за цесия като приложение към исковата молба на новия кредитор /цесионер/, с която е предявен иск за прехвърленото с договора вземане, може да замести уведомяването на длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД. В мотивите към обжалваното решение не се съдържа отговор на този въпрос, а само констатация, че по делото не са представени доказателства цесията да е съобщена на длъжника от първоначалния кредитор. При положение, че въззивният съд нито е признал, нито е отрекъл правната възможност цесията да бъде съобщена на длъжника посредством връчване на копие от договора за цесия в хода на производството по иска на новия кредитор, безпредметно е да се обсъжда дали въззивното решение е съобразено с представената практика на ВС и ВКС и в частност – с постановеното при действието на чл.290 ГПК решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е даден отговор на този въпрос. Що се отнася до основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то е заявено абсолютно бланкетно, а освен това е и неприложимо с оглед съществуващата задължителна практика по чл.290 ГПК.
Касационното обжалване не може да се допусне и по третия въведен с изложението въпрос, касаещ разписката от 09.11.2007 г. Този въпрос е поставен некоректно и не кореспондира с изводите на въззивния съд по повод на разписката. Отказът на въззивния съд да възприеме разписката като доказателство за съществуване на цедираното вземане за сумата 25 000 лв. произтича от преценката, че тя не съдържа данни поетото с нея задължение за плащане да произтича от облигационното правоотношение между първоначалния кредитор и ответника, сочено в исковата молба като източник на вземането. Доколкото самият касатор не е твърдял, че разписката има характер на запис на заповед, неуместно е позоваването на задължителната практика в решение № 78 от 17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г. на ВКС, І т. о., и решение № 21 от 15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2010 г. на ВКС, І т. о., с която са изяснени правните последици от формалната нередовност на записа на заповед като правна сделка по чл.535 ТЗ и възможността той да служи като разписка за съществуването на отразения в съдържанието му паричен дълг.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 1766/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на сумата 700 лв. – платено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгл. договор за правна защита и съдействие от 30.01.2013 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1481 от 08.10.2012 г., постановено по гр. д. № 1766/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, VІІ гр. състав.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], кв. Б., [улица], да заплати на М. И. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата 700 лв. /седемстотин лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :