3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
София, 09.12. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 936/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т. Б. дол” Е. – с. Големо село, об. К., срещу определение № 1006 от 09.06.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 930/2010 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав.
С обжалваното определение, по повод подадена по реда на чл.396 от ГПК частна жалба от „К. Г.” АД – гр. К., е отменено определение от 03.05.2009 г. по т. д. № 62/2009 г. на К. окръжен съд и на основание чл.389 във вр. с чл.391 от ГПК е допуснато обезпечение на предявените по същото дело от „К. Г.” АД против „Т. Б. дол” Е. искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 015 043.15 лв. – обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на договор № 61/11.04.2008 г., чрез налагане на запор върху вземанията на „Т. Б. дол” Е. към „Н.” Е. до размер на сумата 1 015 043.15 лв. Обезпечението е допуснато при условията на парична гаранция в размер на 100 000 лв., вносима от ищеца по обезпечените искове „К. Г.” АД.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че с оглед разрешението в т.6 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, доколкото обезпечението е допуснато за пръв път от въззивната инстанция, нейното определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
При условията на евентуалност се иска произнасяне по правилността на определението съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3 от ГПК и чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, чиито предпоставки са обосновани в самостоятелно изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
Ответникът „К. Г.” АД – гр. К. оспорва допустимостта и основателността на жалбата по съображения в писмен отговор от 25.11.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, констатира следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на срока по чл.275, ал.1 от ГПК. Като насочена срещу определение на Софийски апелативен съд по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.396 от ГПК, постановено в качеството му на въззивна инстанция, жалбата следва да се квалифицира като частна касационна жалба по смисъла на чл.274, ал.3 от ГПК. Доводите на частния жалбоподател за разглеждане на жалбата при условията на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК са неоснователни, тъй като посочената разпоредба визира само постановените за първи път от въззивен съд определения, включително по молби за допускане на обезпечение на основание чл.389 от ГПК, каквато не е процесната хипотеза.
Въпреки, че е подадена при спазване на предвидения в закона преклузивен срок и че изхожда от легитимирана страна в процеса, частната касационна жалба е процесуално недопустима поради следното :
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на визираните в чл.280, ал.1 от ГПК предпоставки, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК. Процесуална възможност за касационно обжалване е предвидена по отношение на две категории определения – определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
С обжалваното в настоящото производство определение Софийски апелативен съд е разгледал частна жалба по чл.396 от ГПК и се е произнесъл по законосъобразността на атакуваното с нея първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молба на „К. Г.” АД за обезпечаване на предявените в производството по т. д. № 62/2008 г. на К. окръжен съд осъдителни искове срещу „Т. Б. дол” Е.. При постановяване на определението апелативният съд е действал като въззивна инстанция и именно в това си качество е преценявал наличието или отсъствието на предпоставки за допускане на исканото обезпечение, както и условията, при които следва да се допусне обезпечението. Според задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2010 г. от 21.07.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане и поради това определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение или за отказ да се допусне обезпечение на иска, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК.
Изложеното обосновава извод за необжалваемост на атакуваното с частната касационна жалба на „Т. Б. дол” Е. определение № 1006 от 09.06.2010 г. по ч. гр. д. № 930/2010 г. на Софийски апелативен съд и за недопустимост на жалбата, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Т. Б. дол” Е. – с. Големо село, обл. К., срещу определение № 1006 от 09.06.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 930/2010 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :