4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София,11.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2126/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 40 от 13.01.2014 г., постановено по в. гр. д. № 3382/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е обезсилено като недопустимо решение № 5164 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 15399/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Н. М. против ЗК [фирма] иск за осъждане на ЗК [фирма] да изпълни задължението си по договор за застраховка, сключен със застрахователна полица № 81085700058 със срок на действие 24.03.2008 г. – 15.03.2013 г., поради настъпило застрахователно събитие, като изплати на [фирма] остатъка по договор за банков кредит № 48577/24.03.2008 г., равен на сумите 41 108.95 лв. главница и 11 105.25 лв. мораторни лихви; Прекратено е производството по делото; Осъдена е Д. М. да заплати на ЗК [фирма] разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 100 лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 2 494.28 лв. Решенията са постановени при участие на [фирма] в качеството на трето лице – помагач на страната на ищеца.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторката навежда оплаквания, че въззивният съд е нарушил материалния закон – чл.199а КЗ и чл.183 КЗ, и е отказал правосъдие, като е отрекъл правото й да предяви иск срещу застрахователя за изпълнение на задълженията по договора за застраховка. Позовава се на нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички доказателства по делото, опит за служебна промяна на основанието и петитума на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение при липса на доказателства за реалното му заплащане.
Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация ЗК [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 01.07.2014 г.
Третото лице – помагач [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е обезсилил като недопустимо решението на Софийски градски съд и е прекратил производството по делото, след като е приел, че то е постановено по недопустим иск, квалифициран от първоинстанционния съд с правно основание чл.242 КЗ. Недопустимостта на иска е аргументирана с липсата на процесуална легитимация на ищцата като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
За да се произнесе по допустимостта на иска, Софийски апелативен съд е изходил от твърденията в исковата молба, че ищцата е длъжник по договор за кредит, сключен с [фирма] и в качеството на застрахован е страна по договор за застраховка „Живот”, сключен с нейно съгласие в полза на банката – кредитор за обезпечаване на задълженията й по кредита; че поради настъпване на застрахователно събитие ищцата има право като страна по договора да претендира изпълнение на задълженията на ответника – застраховател или да иска осъждането му да заплати на банката – кредитор непогасената част от кредита с лихвите за забава. Въззивният съд е преценил, че въведените с исковата молба твърдения изключват правото на ищцата на иск за осъждане на застрахователя да заплати на банката – кредитор непогасения остатък от дълга по кредита. Отсъствието на право на иск е мотивирано със съображения, че договорът за застраховка „Живот” с предмет животът на длъжника, сключен от банката с цел застраховане на задълженията на ищцата срещу рисковете „смърт” и „изгубване на работоспособност”, се характеризира с тази особеност, че при реализиране на риска не длъжникът – застрахован, а банката – кредитор има право да получи част от застрахователната сума до размер на непогасените и дължими вноски по кредита за съответния период от време. Въззивният съд е посочил, че разпоредбите не Кодекса за застраховането не предвиждат иск на застрахованото лице срещу застрахователя да плати в полза на кредитора дължимата застрахователна сума, освен в хипотезата на чл.242 КЗ, която предпоставя твърдения в исковата молба за плащане на задължението към кредитора, каквито не се съдържат в исковата молба по конкретното дело.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на разрешения в обжалваното решение правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело; Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира.
С разпореждане от 27.02.2014 г. въззивният съд е указал на касаторката да изложи и обоснове основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В изпълнение на указанията е депозирано „допълнение към касационна жалба”, съдържанието на което се изчерпва с уточнението, че се иска „произнасяне на Върховния касационен съд по чл.199а от Кодекса за застраховането, защото по приложението му липсва съдебна практика и това допуска въззивният съд да прави необосновани изводи за изключено право на иск и свободни тълкувания на текста в интерес на застрахователя”. Относно основанието за допускане на касационно обжалване е препратено към касационната жалба, а твърдението в нея е, че „по чл.199а от Кодекса за застраховане липсва практика и определено произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без възможности за отказ от правосъдие на горното основание”.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че касаторката не е изпълнила задължението си да формулира ясно и точно правеният въпрос, чието разрешаване е обусловило изхода на конкретното дело. Съдържанието на т. нар. допълнение към касационна жалба предполага служебно извеждане и формулиране на значимия правен въпрос от касационната инстанция, което е недопустимо с оглед принципа на диспозитивното начало и задължителните указания в цитираното тълкувателно решение. Непосочването на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и изключва необходимостта от обсъждане на бланкетно заявената в касационната жалба допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 40 от 13.01.2014 г., постановено по в. гр. д. № 3382/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :