5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
София, 17.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 120/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 294 от 03.11.2011 г., постановено по в. гр. д. № 378/2011 г. на Великотърновски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 139 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 18/2011 г. на Габровски окръжен съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ на Надежда И. М. обезщетения по чл.226, ал.1 КЗ за имуществени и неимуществени вреди от настъпило на 30.11.2009 г. пътно – транспортно произшествие за разликите над сумите 162.24 лв. и 20 000 лв. до сумите 971.92 лв. и 40 000 лв., ведно със законни лихви и разноски.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение и се прави искане същото да бъде отменено в обжалваната част, а исковете – отхвърлени. К. поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалния закон при преценката на доказателствата и е направил необосновани изводи за вида, характера и тежестта на причинените на ищцата телесни травми. Позовава се на нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и твърди, че обезщетението превишава значително действителния обем на понесените болки и страдания. Релевира и довод за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, настъпването на които не е доказано от ищцата.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следния въпрос : „Какви са релевантните към размера на претенциите за неимуществени вреди обстоятелства, които следва да се вземат предвид за определяне размера на дължимото обезщетение, и какво е съдържанието на понятието „справедливост”. К. сочи основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като навежда аргументи, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. /т.ІІ/ и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответницата по касация Надежда И. М. изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 40 000 лв. В частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, предявен за сумата 971.92 лв., касационната жалба е недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане.
За да потвърди решението на Габровски окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Надежда И. М. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 40 000 лв., Великотърновски апелативен съд е приел, че сумата 40 000 лв. представлява справедливия по смисъла на чл.52 ЗЗД паричен еквивалент на болките и страданията, понесени от ищцата по повод причинените й при пътно – транспортното произшествие на 30.11.2009 г. телесни увреждания. При произнасянето относно размера на дължимото обезщетение решаващият въззивен състав е взел предвид възрастта на пострадалата към момента на инцидента – 61 г., и изяснените чрез свидетелските показания на нейната дъщеря обстоятелства, че преди произшествието тя е била жизнена и подвижна жена, без здравословни проблеми, но инцидентът се е отразил негативно върху цялостното й физическо и психическо здраве. Съобразени са броя и тежестта на причинените при произшествието телесни травми, установени чрез заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза, а именно : Травма на главата; Счупвания на костите на дясната подбедрица, на десния горен крайник, на лявата раменна кост, на левия напречен израстък на първи поясен прешлен и на 12-то дясно ребро. Отчетени са няколкото оперативни интервенции, извършени по повод счупванията на дясната подбедрица и на десния горен крайник; приложеното консервативно лечение с гипсова имобилизация на лявата раменна кост; дългата продължителност на лечение на всяка от травмите, съпътствана за известен период от време с пълно обездвижване и неспособност за самостоятелно обслужване, а след това със затруднено придвижване посредством ползване на помощни патерици; интензивните болки и страдания, предизвикани от всяка отделна травма и от свързаните с нея медицински интервенции; намаления обем на движение на увредените крайници вследствие на получените счупвания и неблагоприятната прогноза на лекарите, че не може да се очаква пълно възстановяване на пострадалата. Въззивният съд е преценил, че с оглед всички посочени обстоятелства принципът за справедливост налага на ищцата да се присъди обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ за понесените неимуществени вреди до размер на сумата 40 000 лв., за която предявеният иск е основателен, респ. че в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на водача – делинквент ответникът не дължи обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ над тази сума до претендирания размер от 50 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Великотърновски апелативен съд въззивно решение.
Поставеният от касатора правен въпрос за приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите, които имат значение за правилното определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, е обуславящ за изхода на делото и отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация. Въпреки това въззивното решение не би могло да се допусне до касационен контрол, тъй като не са осъществени специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК допълнителни предпоставки.
Не кореспондира с мотивите към решението твърдението на касатора, че значимият за конкретното дело правен въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика в приетото от Пленума на Върховния съд Постановление № 4/1968 г. С т.ІІ от цитираното постановление са дадени задължителни указания за общите критерии, които трябва да съблюдават съдилищата в Република България при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Според тези указания, съдържанието на понятието „справедливост” във всеки отделен случай е обусловено от обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението и трябва да се вземат предвид от съда при определянето му; при телесните увреждания такива обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът и обстоятелствата на извършването му, причинените морални страдания, осакатявания и др. За да определи полагащото се на ищцата справедливо обезщетение за претърпените в резултат на произшествието от 30.11.2009 г. неимуществени вреди, съставът на Великотърновски апелативен съд е процедирал в пълно съответствие с дадените в ППВС № 4/1968 г. задължителни указания, вземайки предвид както посочените в постановлението примерни общи критерии, така и множество други факти, които в конкретния случай са формирали съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Съобразяването на задължителната практика по приложението на чл.52 ЗЗД изключва възможността въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание, каквото искане е направил касаторът. Д. в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства и е приложил формално разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение и според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Не е налице и другото поддържано основание за достъп до касационен контрол – това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е осъществено в случаите, когато касационното разглеждане на значимия за конкретното дело правен въпрос ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по приложението на непълни, неясни или противоречиви закони. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, която регламентира принципа за справедливост като отправна точка при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, е достатъчно ясна и по приложението й е създадена константна и задължителна съдебна практика. Дадените с ППВС № 4/1968 г. указания относно начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди по правилото на чл.52 ЗЗД не са изгубили значение и не се налага да бъдат изоставяни или осъвременявани заради изменения в законодателството или в обществените условия. Изложеното сочи, че произнасянето по поставения от касатора правен въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за да се налага допускане на въззивното решение до касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 294 от 03.11.2011 г., постановено по в. гр. д. № 378/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 139 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 18/2011 г. на Габровски окръжен съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на Надежда И. М. обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ за неимуществени вреди от настъпило на 30.11.2009 г. ПТП за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 40 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу частта от решение № 294 от 03.11.2011 г. по в. гр. д. № 378/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с която е потвърдено решението по гр. д. № 18/2011 г. на Габровски окръжен съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на Надежда И. М. обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ за имуществени вреди от настъпило на 30.11.2009 г. ПТП за разликата над сумата 162.24 лв. до сумата 971.92 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :