4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
С., 15.02. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 660/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Р. С. и П. М. Б., двамата от[населено място], срещу решение № 388 от 07.04.2010 г. по в. т. д. № 657/2009 г. на П. апелативен съд, с което е потвърдено решение № 25 от 19.05.2009 г. по гр. д. № 137/2008 г. на С. окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Й. Р. С. и П. М. Б. против [фирма] -[населено място] искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения по т.2, 3 и 4 от дневния ред на Общото събрание на акционерите в ответното дружество, проведено на 06.10.2008 г., и на ответника са присъдени разноски по чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 430 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторите поддържат, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е приел, че атакуваните по реда на чл.74 от ТЗ решения не са незаконосъобразни, въпреки, че общото събрание на акционерите е свикано и проведено след изтичане на императивно установения в чл.222, ал.2 от ТЗ срок. Позовават се на неправилно приложение на разпоредбите на чл.224, ал.1 и ал.3 от ТЗ и на необоснованост на извода, че описаната като приложение към материалите за общото събрание Справка за оповестяване на счетоводната политика, неразделна част от годишния финансов отчет, им е била предоставена надлежно преди събранието. Релевират довод за „непълнота” на въззивното решение поради пропуск на въззивния съд да се произнесе по довода им за участие на ответното дружество в друго търговско дружество, което обстоятелство не е отразено в счетоводните баланси за периода 2000 г. – 2007 г. Развиват подробни съображения в подкрепа на становището си, че приетият от общото събрание годишен финансов отчет не е съобразен с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ТЗ и с изискванията на Счетоводен стандарт 16 „Дълготрайни материални активи”, поради което не отразява коректно действителното имуществено състояние на дружеството.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е аргументирано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението съдържа произнасяне по материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, свързани с правилното вземане на решения от общото събрание на акционерно дружество и отражението на незаконосъобразните решения върху последващите решения, взети от същото общо събрание. Касаторите не са посочили кои са значимите правни въпроси, а са възпроизвели част от релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на решението.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] не заявява становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното от С. окръжен съд решение по гр. д. № 137/2008 г., с което са отхвърлени предявените от Й. С. и П. Б. против [фирма] искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на част от решенията, взети от проведеното на 06.10.2008 г. Общо събрание на акционерите в ответното дружество, П. апелативен съд е приел, че не са допуснати сочените от ищците нарушения на закона и устава при провеждане на събранието и вземане на решенията. Относно довода за незаконосъобразност на решенията поради провеждане на събранието след 6-месечния срок по чл.222, ал.2 от ТЗ са изложени съображения, че неспазването на срока не опорочава взетите от събранието решения предвид установената в чл.223 от ТЗ правна възможност при бездействие на съвета на директорите и на управителния съвет събранието да се свика от надзорния съвет, от съда или от овластени по съответния ред акционери. Отречена е истинността на твърденията за допуснати нарушения на разпоредбите на чл.224, ал.1 и ал.3 от ТЗ, гарантиращи правото на акционерите на сведения и предоставянето на материали във връзка с дневния ред на общото събрание, тъй като след преценка на доказателствата е направен извод, че всички писмени материали за събранието на 06.10.2008 г. са връчени лично на двамата ищци в срока по чл.224, ал.1 от ТЗ, а справката за оповестяване на счетоводната политика на дружеството, съставляваща приложение към годишния финансов отчет за 2007 г., се е намирала на разположение на всички акционери след надлежното й оповестяване в ТД на Н. – Смолян и ТСИ – Смолян. Като неоснователни са преценени и доводите за несъответствие на приетия от общото събрание годишен финансов отчет за 2007 г. с изискванията на чл.53, ал.2 от ТЗ и СС 16 „Дълготрайни материални активи”, предвид констатациите в заключението на съдебно-икономическата експертиза за коректност на съдържащата се в отчета оценка на имущественото състояние на дружеството.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касаторите не са посочили кои са материалноправните въпроси, разрешени с обжалваното решение, които според вижданията им са обусловили изхода на конкретното дело и отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано единствено с неправилността на въззивното решение, респ. с доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете по чл.74 от ТЗ, а именно – че неспазването на срока по чл.222, ал.2 от ТЗ за провеждане на годишно общо събрание на акционерно дружество не опорочава взетите от събранието решения и че приетият от общото събрание годишен финансов отчет отразява реалната стойност на имуществото, притежавано от ответното дружество към края на отчетната 2007 г. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 от ГПК. Евентуалните грешки на въззивния съд при формиране на фактическите констатации относно релевантните за правния спор факти и при прилагането на материалния закон са относими към основанията по чл.281, т.3 от ГПК, поради което дори да са налице, касационен контрол по повод на тях не може да се допусне, тъй като не са тъждествени с предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
Отсъствието на поставен от касаторите правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, с която е аргументирано искането за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 388 от 07.04.2010 г., постановено по в. т. д. № 657/2009 г. на П. апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :