3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
С.,21.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 215/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Б. Василева от [населено място] срещу определение № 31 от 17.01.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 738/2011 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Районен съд – Генерал Тошево за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, алтернативно – неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Твърди, че въпреки постановеното от първоинстанционния съд спиране на делото до окончателното разрешаване на спора за подсъдността на исковете и липсата на основание за тяхното разглеждане от Районен съд – Генерал Тошево, въззивният съд е изпратил делото на този съд като е отказал да се произнесе по частната й жалба срещу определението за спиране. В частната жалба, наред с искането за обезсилване или отмяна на обжалвания въззивен акт, е направено и искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване на производството по гр. д. № 133/2010 г. на Районен съд – Генерал Тошево.
Ответникът по частната жалба И. Х. П. от [населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Производството по ч. гр. д. № 738/2011 г. е образувано пред Добрички окръжен съд по частна жалба на Н. Б. Василева срещу определение № 208 от 22.08.2011 г. на Районен съд – Генерал Тошево, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по гр. д. № 681/2010 г. до окончателното приключване на производството по ч. гр. д. № 408/2011 г. на Окръжен съд – Добрич, образувано по частна жалба срещу определение на Районен съд – Генерал Тошево за прекратяване на гр. д. № 681/2010 г. и за изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Добрич.
За да прекрати производството по ч. гр. д. № 738/2011 г., съставът на Окръжен съд – Добрич е приел, че произнасянето по частната жалба на Н. Василева е безпредметно с оглед постановеното след подаване на жалбата определение № 14 от 06.01.2012 г., с което Районен съд – Генерал Тошево е възобновил производството по гр. д. № 681/2010 г. и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, след като е констатирал, че ч. гр. д. № 408/2011 г. на Окръжен съд – Добрич е приключило с влязло в сила определение, с което Районен съд – Генерал Тошево е определен за родово компетентен да разгледа исковете на И. Х. П. против Н. Б. Василева, предмет на гр. д. № 681/2010 г.
Неоснователни са оплакванията в частната жалба за процесуална недопустимост и за неправилност на въззивното определение. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че възобновяването на производството по гр. д. № 681/2010 г., спряно от първоинстанционния съд на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, лишава от предмет производството по ч. гр. д. № 738/2011 г., образувано по частна жалба срещу определението за спиране на делото. Правните последици от възобновяването са напълно идентични с последиците, които биха настъпили при отмяна на определението за спиране на делото. След като първоинстанционният съд е продължил процесуалните действия по разглеждане на исковете, възобновявайки спряното производство в рамките на правомощията си по чл.230, ал.1 ГПК, отмяната на определението за спиране на делото няма да рефлектира върху развитието на исковия процес, а това прави безпредметно произнасянето по частната жалба, насочена към отмяна на определението за спиране. Като е прекратил производството по частната жалба, въззивният съд е постановил допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Въпросът за подсъдността на исковете, предявени в производството по гр. д. № 681/2010 г. на Районен съд – Генерал Тошево, е разрешен окончателно с влязлото в сила определение по ч. гр. д. № 408/2011 г. на Окръжен съд – Добрич, поради което не може да бъде пререшаван в настоящото производство. Ето защо не следва да се обсъждат доводите на частната жалбоподателка за липса на родова компетентност на Районен съд – Генерал Тошево да разгледа предявените срещу нея искове.
Искането за спиране на настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като не са представени доказателства за предмета и висящността на посоченото в частната жалба гр. д. № 133/2010 г. на Районен съд – Генерал Тошево и за съществуваща връзка на обусловеност между двете дела.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 31 от 17.01.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 738/2011 г. на Окръжен съд – Добрич.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Б. Василева от [населено място] за спиране на производството по ч. т. д. № 215/2012 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, до приключване на производството по гр. д. № 133/2010 г. на Районен съд – Генерал Тошево.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :