4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 962
София, 28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 363/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. П. от [населено място] срещу решение № 1854 от 29.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1720/2011 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 14.03.2011 г. по гр. д. № 6163/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от М. П. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за заплащане на сумата 80 000 лв., ведно със законната лихва от 14.01.2008 г., и са присъдени разноски на ответника в размер на 2 050 лв. Решенията са постановени с участието на К. И. П. като трето лице – помагач на ЗК [фирма].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.257, ал.1 и ал.3 КЗ. К. излага подробни доводи срещу решаващия извод на въззивния съд, че застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не дължи обезщетение на собственика на превозното средство, по повод на което е сключена застраховката, за вредите, причинени му от друго лице, управлявало същото превозно средство. Развива съображения, че след като се е съгласил срещу заплащане на застрахователна премия да покрие гражданската отговорност на застрахованите лица, сред които и прекият причинител на процесното ПТП К. П., застрахователят няма право да откаже да му изплати обезщетение за претърпените от застрахователното събитие вреди.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с материалноправния въпрос за правото на собственика на МПС, сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, да търси обезщетение от застрахователя си в качеството на трето пострадало лице по смисъла на чл.257, ал.3 КЗ за вреди, причинени му от друго лице при управление на същото превозно средство. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за доказване на което е представено определение № 513/09.09.2009 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, І т. о., и с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация ЗК [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Третото лице – помагач К. И. П. не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от М. К. П. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 80 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Камелия М. К. – дъщеря на ищеца, настъпила в резултат на ПТП от 14.01.2008 г., реализирано виновно от К. И. П. /бивша съпруга на ищеца и майка на пострадалата/, Софийски апелативен съд е приел, че в качеството му на собственик на управлявания от П. лек автомобил и на застраховащо лице по сключения с ответника договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите ищецът не е трето пострадало лице по смисъла на чл.257, ал.3 КЗ, поради което няма право да търси обезщетение от застрахователя за вредите, причинени му по повод управлението на застрахования автомобил. Изводът за липса на активна материалноправна легитимация за ищеца е мотивиран с предмета и целта на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въззивният съд е изложил съображения, че предназначението на застраховката – да обезщети вредите, причинени на всички трети лица, различни от застраховащия собственик на превозното средство и от упълномощените от него водачи, изключва възможността като потенциални делинквенти собственикът и упълномощените водачи да се явяват едновременно и пострадали лица с право на обезщетение в рамките на породеното от застраховката застрахователно правоотношение.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е от значение за изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Отхвърлянето на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ е резултат от решаващия извод на въззивния съд, че в качеството му на собственик на превозното средство, с което е реализирано увреждащото ПТП, и на страна по сключения с ответника – застраховател договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите касаторът не е трето лице по смисъла на чл.257, ал.3 КЗ и няма право на обезщетение за причинените при управление на превозното средство вреди.
Въпреки обуславящото значение на въпроса, касационно обжалване на решението не може да се допусне, тъй като не са налице поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Представеното с изложението определение № 513/09.09.2009 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, І т. о., е постановено в производство по чл.288 ГПК и според разясненията в Тълкувателно решение № 2/28.06.2010 г. на ОСГТК на ВКС не формира задължителна практика, попадаща в обхвата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага касационното разглеждане на въведения от касатора правен въпрос да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, за осъвременяване на практиката или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви законови разпоредби. С допускане на обжалваното решение до касационен контрол посочените изисквания не биха били постигнати, предвид създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС по релевантния за делото правен въпрос, свързан със съдържанието на понятието “трето лице” по смисъла на чл.257 КЗ. Задължителната практика е обективирана в решение № 176 от 27.10.2009 г. по т. д. № 819/2008 г. на ІІ т. о., в което е прието, че : Тълкувана по правилата на систематичното тълкуване и във връзка с основната законова разпоредба на чл.257, ал.1 КЗ, нормата на чл.257, ал.3 КЗ обосновава разбирането, че отсъствието на законово ограничение по отношение на третите лица, от кръга на които е изключен само делинквентът, няма за правна последица промяна в предмета на застраховката “Гражданска отговорност”, чието предназначение е да покрие гражданската отговорност на самия застрахован делинквент към трети лица, която и когато той носи такава съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, където е настъпила вредата. Аналогично становище е обосновано и в решение № 165/16.02.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, І т. о., също постановено по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК. В това решение, изяснявайки понятието “трето лице” за целите на задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, Върховният касационен съд се е произнесъл в смисъл, че в качеството на застрахован по риска “Гражданска отговорност” собственикът на превозно средство, по повод на което е сключена застраховката, не може да е едновременно и трето лице за застрахователното правоотношение, поради което няма право в това качество да претендира от застрахователя обезщетение за вредите, причинени от друго лице при управление на превозното средство. Независимо, че касае приложението на отменената разпоредбата на чл.80, ал.2 ЗЗ /отм./, даденото разрешение важи и при действието на новата разпоредба на чл.257 КЗ, доколкото с Кодекса за застраховането /в сила от 01.01.2006 г./ не е внесена промяна в предмета и в предназначението на задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. Предметът на застраховката е дефиниран ясно с разпоредбата на чл.257, ал.1 КЗ, в която е посочено, че обект на застрахователно покритие по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /ал.1/. Очертавайки предметният обсег на застраховката, законодателят е изключил от кръга на третите лица, имащи право на обезщетение за претърпени в резултат на притежаването или ползването на превозното средство вреди, всички лица, чиято гражданска отговорност е обект на застрахователно покритие, а именно – застраховащият собственик и упълномощените от него водачи. При наличие на задължителна практика, която се възприема от настоящия състав и на която въззивното решение съответства, касационното обжалване не може да се допусне на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1854 от 29.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1720/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Делото да се върне на Старозагорски окръжен съд след прилагане на НОХД № 829/2008 г. по описа на същия съд, изпратено на 06.12.2012 г. за послужване по т. д. № 363/2012 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :