Определение №20 от 42034 по търг. дело №1254/1254 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 20
София, 30.01.2015 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1254/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Манастир „Св. св. К. и Д.” – [населено място], обл. Пловдивска, срещу решение № 80 от 09.01.2014 г., постановено по гр. д. № 2907/2013 г. на Пловдивски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 2349 от 03.06.2013 г. по гр. д. № 1570/2013 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Манастир „Св. св. К. и Д.” против Земеделска кооперация „Р.” иск за връщане на държането на земеделска земя с площ 57 дка, съставляваща имот № 7099 в местността „Калдаръм” в землището на [населено място], предоставена по силата на сключен между страните договор за аренда от 20.03.2005 г.
В касационната жалба се излагат доводи за нищожност и за неправилност на въззивното решение. Допускането на решението до касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация Земеделска кооперация „Р.” – [населено място], не заявява становище по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения :
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2013 г./ са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
С влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.05.2013 г., Пловдивски районен съд е определил цената на предявения в производството по гр. д. № 1570/2013 г. облигационен иск за връщане на държането на предоставения с договора за аренда от 20.03.2005 г. недвижим имот. Според определението, цената на иска, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.5 ГПК, е 3 924 лв.
Съобразявайки обстоятелството, че определената по реда на чл.70 ГПК цена на иска е под предвидените в чл.280, ал.2 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване по граждански и търговски дела, настоящият състав на ВКС приема, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението не създават право на касационна жалба, тъй като такова право не е предвидено в процесуалния закон. Поради небжалваемостта на въззивното решение касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Манастир „Св. св. К. и Д.” – [населено място], обл. Пловдивска, срещу решение № 80 от 09.01.2014 г., постановено по гр. д. № 2907/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top