3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София,17.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 8/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 525 от 25.10.2012 г., постановено по в. ч. т. д. № 588/2012 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 738 от 19.07.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на Разградски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за освобождаване от държавна такса по подадената от дружеството въззивна жалба срещу решението по т. д. № 5/2012 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона – чл.620, ал.5 ТЗ.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значим за изхода на делото е формулиран въпросът : „Следва ли да бъде задължен ответникът по иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ да заплати държавна такса в момента на подаване на въззивната жалба срещу решение, с което е уважен искът, и не трябва ли въпросът кога и от кого да се заплати следуемата се държавна такса да се разреши с последния съдебен акт, след който решението влиза в сила.”.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по частната жалба [фирма] /н./ и от синдика Д. П. Д..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Разградски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на решението по т. д. № 5/2012 г., с което е уважен предявеният срещу дружеството иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, Варненски апелативен съд е приел, че разпоредбите на чл.83 и чл.84 ГПК не предвиждат освобождаване от внасянето на държавна такса за съдебните производства от страна на юридическите лица – търговци, а разпоредбата на чл.620 ТЗ, уреждаща освобождаването от предварително внасяне на държавна такса по исковете с правно основание чл.646 ТЗ, е приложима само по отношение на синдика и на търговеца – длъжник, не и спрямо ответника, срещу когото е уважен някой от посочените в чл.646 ТЗ искове. В подкрепа на извода си за липса на законово основание за освобождаване на жалбоподателя – ответник от предварително внасяне на държавна такса за въззивното обжалване въззивният съд се е позовал и на задължителната практика в определение № 1086 от 30.12.2011 г. по ч. т. д. № 765/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.
Въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос за приложението на специалната разпоредба на чл.620, ал.5 ТЗ спрямо жалбите на ответника, срещу когото е уважен предявен от синдика на търговско дружество в производство по несъстоятелност иск от кръга на визираните в чл.646 ТЗ, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Разрешаването на въпроса от въззивния съд е обусловило отрицателното произнасяне по основаната на чл.620, ал.5 ТЗ молба на частния жалбоподател за освобождаване от предварително заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решението, с което е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ.
Независимо от наличието на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради отсъствие на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка. По поставения от жалбоподателя процесуален въпрос съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 1086 от 30.12.2011 г. по ч. т. д. № 765/2011 г. на ІІ т. о., в което е прието, че : Когато са уважени предявените от синдика на дружеството в несъстоятелност против ответника искове с правно основание чл.646, ал.2 ТЗ /и чл.647, т.2 ТЗ/, ответникът дължи държавна такса по подадената от него въззивна жалба; По аргумент от чл.620, ал.5 ТЗ във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ липсата на задължение за предварително заплащане на държавна такса се отнася само за търговското дружество или търговец в несъстоятелност, както и за кредитора, предявяващ отменителните искове при бездействие на синдика, но не и за ответника по тези искове. Настоящият състав на ВКС възприема напълно така изразеното становище и се присъединява към практиката, формирана с цитираното определение. Произнасянето по реда на чл.274, ал.3 ГПК по релевантния за конкретното дело процесуален въпрос изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касационното разглеждане на въпроса няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Даденото от частния жалбоподател тълкуване на разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ не отговаря на нейния действителен смисъл и съдържание, поради което не обосновава необходимост от промяна на вече създадената от ВКС задължителна практика по приложение на посочената разпоредба. Въззивният съд се е позовал изрично на практиката в определение № 1086 от 30.12.2011 г. по ч. т. д. № 765/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., и е постановил собственото си определение в съответствие с дадените от ВКС разрешения, което означава, че определението не може да се допусне до касационен контрол и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 525 от 25.10.2012 г., постановено по в. ч. т. д. № 588/2012 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :