4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 15.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 955/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Р. С. и М. Р. С. от[населено място] срещу решение № 610 от 12.07.2010 г. по т. д. № 348/2010 г. на П. апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 73 от 18.01.2010 г. по т. д. № 96/2009 г. на Смолянски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма] -[населено място], искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения по т.2, 3, 4 и 5, приети от проведеното на 15.06.2009 г. Общо събрание на акционерите в ответното дружество, и съобразно изхода на делото са присъдени разноски на ответника в размер на сумата 550 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и се прави искане за неговата отмяна. Касаторите изразяват несъгласие с изводите на въззивната инстанция за законосъобразност на атакуваните с исковете по чл.74 от ТЗ решения на общото събрание като поддържат, че при формирането им не е съобразено несъответствието на приетия от събранието годишен финансов отчет за 2008 г. с действащите счетоводни стандарти и с изискването на чл.53, ал.2 от ТЗ за оценка на имуществените активи на търговското дружество. Развиват подробни доводи в подкрепа на защитната си теза в процеса, свързана с необходимото съдържание и условията, на които трябва да отговаря годишния финансов отчет.
В представеното с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че и двете предходни съдебни инстанции са постановили неправилни решения по съществен за делото материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с твърдения, че произнасянето на касационната инстанция по доводите на касаторите за незаконосъобразност на атакуваните решения на Общото събрание на ответното дружество, произтичаща от липсата на основание за освобождаване на членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2008 г. поради несъответствие на приетия годишен финансов отчет с действителното имуществено състояние на дружеството и с изискванията на закона и на счетоводните стандарти, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] -[населено място], не заявява становище по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение състав на П. апелативен съд е потвърдил решението по т. д. № 96/2009 г. на Смолянски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Й. С. и М. С. против [фирма] искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията по т.2, 3, 4 и 5, взети от Общото събрание на акционерите в ответното дружество, след като е приел, че атакуваните решения не противоречат на закона и на устава на дружеството. При разрешаването на правния спор въззивният съд е изходил от становището, че обхватът на съдебен контрол в производството по чл.74 от ТЗ се изчерпва с проверката за съответствие на решенията с повелителните норми на закона и с дружествения договор, без да включва преценка за тяхната целесъобразност. Съобразявайки съдържанието на оспорваните решения – за освобождаване на членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2008 г./т.2/, за приемане на доклад на дипломиран експерт-счетоводител за 2008 г. /т.3/, за приемане на годишния финансов отчет за 2008 г. /т.4/ и за неплащане на дивиденти за 2008 г. /т.5/, съдът е приел, че тяхната законосъобразност и съответствие с устава е в зависимост от изпълнението на въведените в закона и в устава правила за свикване и провеждане на събранието, респ. за кворум и мнозинство при гласуването. Като относими към неподлежащата на съдебен контрол целесъобразност на решенията, а не към тяхната законосъобразност, са преценени поддържаните в исковата молба основания за отмяната им, свързани със съдържанието на приетия от събранието годишен финансов отчет, въз основа на който е гласувано освобождаване на членовете на Съвета на директорите от имуществена отговорност за 2008 г. Изложени са съображения, че доколкото годишният финансов отчет е изготвен и заверен от избран от общото събрание, съгласно чл.245 от ТЗ, дипломиран експерт – счетоводител, който е извършил проверка за съответствие на съдържанието му със Закона за счетоводството и с действащите счетоводни стандарти, представен е за одобрение от Съвета на директорите и е гласуван от законно проведено общо събрание с необходимия кворум и мнозинство, взетите по повод на отчета решения не противоречат на закона и на устава и не подлежат на отмяна по реда на чл.74 от ТЗ.
Настоящият състав намира, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторите са изпълнили формалното изискване за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, което обаче не съдържа обстоятелства, относими към визираното в чл.280, ал.1 от ГПК общо основание за достъп до касационно обжалване. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано от една страна с поддържаните пред инстанциите по същество доводи за порочност на атакуваните с исковете по чл.74 от ТЗ решения на общото събрание на дружеството – ответник, а от друга – с неправилността на постановеното от въззивния съд решение поради нарушение на материалния закон. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационно обжалване, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по релевантен за изхода на спора правен въпрос, чието посочване е задължение на касатора; Въпросът трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда по спорния предмет на делото, не и за правилността на обжалваното решение, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 от ГПК. В конкретния случай искането за достъп до касация е аргументирано с материалната незаконосъобразност на възприетото от въззивната инстанция разрешение за съответствие на взетите от общото събрание на ответното дружество решения със закона и устава. Незаконосъобразността съставлява касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, относимо към правилността на обжалвания съдебен акт и към производството за осъществяване на касационен контрол по реда на чл.290 от ГПК. Въззивното решението не може да се допусне до касационен контрол по съображения, изведени от неговата неправилност, а доколкото касаторите не са посочили друг въпрос, определящ за приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, не би могло да се приеме, че е осъществена общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касация.
В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК допълнителна предпоставка, която само е посочена от касаторите, без да са изложени аргументи за осъществяването й.
Предвид изложените съображения, решението по т. д. № 348/2010 г. на П. апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 610 от 12.07.2010 г., постановено по т. д. № 348/2010 г. на П. апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :