6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
София, 16.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1233/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 14 от 09.01.2013 г., постановено по в. т. д. № 735/2012 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 242 от 30.03.2012 г. по т. д. № 471/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата 32 325 лв. – дължима цена на стоки по фактура № [ЕГН]/02.02.2009 г., ведно със законната лихва от 17.06.2011 г. до окончателното плащане, сумата 7 813.77 лв. – обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 01.03.2009 г. – 16.06.2011 г., и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 8 118.34 лв.
К. моли за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на предявените срещу него осъдителни искове като излага касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението. В касационната жалба са развити подробни оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи за валидно сключен между страните договор за търговска продажба на стоки, пораждащ задължение за плащане на претендираната с главния иск цена. Наведени са оплаквания за процесуални нарушения при преценката на фактите и доказателствата, касаещи постигането на съгласие относно съществените елементи на търговската продажба и последиците от плащането на цената на доставената стока, извършено от касатора – купувач чрез лицето С. Я. в качеството му на търговски представител на ищеца – продавач. Като процесуално нарушение е определен и отказът на въззивния съд да спре производството по делото на основанията по чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК до приключване на висящото НОХД № 24575/2011 г. по описа на Софийски районен съд, образувано срещу С. Я. по обвинение за присвояване на получената срещу доставката парична сума.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че : С отказа си да спре делото до приключване на наказателното дело срещу С. Я. въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в определение № 262/22.04.2010 г. по ч. гр. д. № 204/2010 г. на ІV г. о. по въпроса следва ли гражданският съд да спре производството по делото до приключване на наказателното производство, когато има образувано наказателно производство с внесен обвинителен акт за едно от обстоятелствата, които подлежат на доказване – в конкретния случай извършено ли е плащане; Въззивният съд не се е произнесъл по всички наведени доводи, не се е съобразил с доклада по делото и с подлежащите на доказване факти и обстоятелства, което налага разглеждане на въпросите следва ли продавачът по търговска сделка да установи как и с кого е договорена цената и дали стоката е придружена от всички документи; Въззивният съд се е отклонил от задължителната практика в решение № 138 от 25.03.2011 г. по гр. д. № 1127/2010 г. на ВКС, ІV г. о., като е приел различни спрямо доклада на първата инстанция доказателствена тежест и обем подлежащи на доказване факти и обстоятелства, което не е направено с отделен доклад, а с решението по делото; Въззивният съд първоначално е отказал да допусне поискани от въззивника – ищец доказателства с мотив, че не попадат в хипотезите на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, а впоследствие е допуснал събирането им, което поставя съществения въпрос може ли въззивният съд, след като веднъж е приел, че определени доказателствени искания не влизат в хипотезите на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, след това да допусне събирането им, без да приеме наличие на процесуални нарушения от първата инстанция. Без да е посочен конкретен правен въпрос, в изложението се поддържа и противоречие на обжалваното решение със задължителната практика в решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че между страните по делото е сключен неформален договор за търговска продажба на стоки, в изпълнение на който ищецът [фирма] /с променено фирмено наименование [фирма]/ е доставил на ответника [фирма] 18 палета полиетилен ниска плътност, а последният не е заплатил дължимата срещу доставката цена, възлизаща според съставената от продавача фактура № [ЕГН]/02.02.2009 г. на 32 325 лв.
Въззивният съд е основал извода си за възникване на договорното правоотношение на представените писмени доказателства и на заключенията на назначените в първоинстанционното и във въззивното производство експертизи, като е взел предвид и депозираните по реда на чл.176 ГПК обяснения на Гюлбеаз И. – управител на [фирма]. След анализ на доказателствата и на дадените обяснения съдът е счел за установено, че доставените от ищеца количества полиетилен са заявени за доставка от ответното дружество и са получени в склада му в [населено място] с приемателен протокол, подписан лично от управителя на дружеството, а впоследствие са заприходени в счетоводните книги на купувача. Като е съобразил обстоятелствата, че при получаване на доставката не са направени възражения за недостатъци или за несъответствия на доставената със заявената стока, както и че цялото количество полиетилен е заприходено от дружеството – купувач, решаващият въззивен състав е преценил за неоснователен довода на ответника за недължимост на претендираната с иска по чл.327 ТЗ цена поради упражнено право на отказ за приемане на доставената стока в хипотезата на чл.325 ТЗ. Не е възприет и алтернативният довод за неоснователност на исковете поради плащане на дължимата за извършената доставка цена в брой /„на ръка”/ на лицето С. Я. в качеството му на търговски представител на [фирма]. Въззивният състав е преценил, че не са ангажирани допустими доказателства за предаване на сумата 29 328.70 лв. на лицето С. Я., като се е позовал и на заключението на счетоводната експертиза, според което в счетоводството на [фирма] не е отразено такова плащане и не е съставян разходен документ за извършването му.
С определение от 09.11.2012 г. Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение искането на [фирма] за спиране на производството по делото до приключване на НОХД № 24575/2011 г. по описа на Софийски районен съд, водено срещу С. Я.. Отказът за спиране на делото е аргументиран със съображения, че от представените доказателства за предмета на наказателното дело не може да се направи категоричен извод, че повдигнатото срещу Я. обвинение е за присвояване на сумата, платена /според твърденията на ответника/ срещу доставения полиетилен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
К. е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроси, които по същността си съставляват касационни доводи за неправилност на обжалваното решение и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са неотносими към общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Освен това, въпросите не са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили положителното произнасяне по предявените срещу касатора осъдителни искове.
Въпросът дали съдът е следвало да спре делото на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК до приключване на наказателното производство срещу лицето С. Я. няма отношение към формирането на изводите на въззивния съд за основателност на исковите претенции. Въззивният съд е уважил исковете, след като е взел предвид отсъствието на преки и косвени доказателства за получаване на цената на доставените стоки от С. Я., а отказът за спиране на делото произтича от преценката, че няма данни за връзка между повдигнатото срещу Я. обвинение и продажбата, предмет на разглеждания правен спор. Дори да се приеме, че въпросът е значим за изхода на делото, не е доказано твърдението за разрешаването му в отклонение от задължителната практика на ВКС. Представеното в тази насока определение по ч. гр. д. № 204/2011 г. на ВКС, ІV г. о., е постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не в производство по чл.274, ал.3 ГПК, поради което не формира задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпросите дали съдът е следвало да обсъди всички доводи на страните и дали продавачът следва да установи как и с кого е договорена цената не са обвързани с конкретно основание от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Поставени без позоваване на някоя от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, същите биха могли да се обсъждат само в контекста на оплакванията за неправилност на въззивното решение. Правилността на решението не е предмет на производството по чл.288 ГПК, поради което посочените въпроси не могат да послужат като основание за достъп до касация.
Допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не са заявени и по отношение на въпроса, свързан с приложението на чл.266 ГПК и допускането на нови доказателства във въззивното производство. Независимо от това следва да се отбележи, че разрешаването на този въпрос не е рефлектирало върху изхода на спора и не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е основал изводите си за сключване на договора за търговска продажба и за получаване на доставените стоки от ответника /сега касатор/ като условие за плащане на претендираната цена не само на заключението на назначената във въззивното производство стокова експертиза, а преди всичко на приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства и експертни заключения. Стоковата експертиза е допусната в резултат на преценката, че за изясняване на спора от фактическа страна са необходими специални знания, каквито съдът не притежава. Процесуалните действия на въззивния съд по допускане на експертизата са в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.10, и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения – напр. решение № 174/12.01.2011 г. по т. д. № 36/2010 г. на І т.о. и решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на ІІІ г. о., което прави неоснователно искането за допускане на касационно обжалване.
Мотивите към въззивното решение не съдържат изводи за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото и при разпределяне на доказателствената тежест по исковете с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Това прави безпредметно обсъждането на представеното с изложението решение № 138/25.03.2011 г. по гр. д. № 1127/2010 г. на ВКС, ІV г. о., с което е даден отговор на процесуалния въпрос какви са правомощията на въззивния съд, когато първоинстанционният съд не е изготвил точен доклад по чл.146 ГПК.
Позоваването на решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., е направено във връзка с оплакването в касационната жалба за неправилна преценка на представената от ищеца фактура, съставена по повод на спорната търговска продажба. Въпреки отсъствието на поставен в тази насока правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение не противоречи на формираната с цитираното решение задължителна практика на ВКС по въпроса за значението на съставената от продавача и неподписана от купувача фактура като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки. Решаващият извод на въззивния съд за обвързаност на страните от валидно сключен договор за търговска продажба не произтича само от съдържанието на фактурата, а най-вече от писмените доказателства и заключенията на съдебните експертизи, на базата на които е прието за установено постигането на съгласие между страните относно съществените елементи на продажбата.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 1233/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация не е претендирал и доказал извършването на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 09.01.2013 г., постановено по в. т. д. № 735/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :