3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София, 24.09.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2203/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение от 17.04.2014 г. по гр. д. № 3/2013 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение от 15.11.2013 г. в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство в размер на 900 лв.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна. Недопустимостта на жалба е аргументирана с довод, че определението на въззивния съд по чл.248 ГПК не подлежи на обжалване пред ВКС поради необжалваемост на въззивното решение, съгласно чл.280, ал.2 ГПК. Неоснователността на жалбата е обоснована с липсата на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски за въззивното производство. В отговора на жалбата е заявено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователен е доводът на ответника за недопустимост на жалбата поради необжалваемост на въззивното решение, във връзка с което е постановено обжалваното определение. Според указанията в т.24 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд по чл.248 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Поради това изключването на въззивното решение от обхвата на касационния контрол съгласно чл.280, ал.2 ГПК не влияе върху допустимостта на частната жалба срещу определението, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на [фирма] за изменение на въззивното решение по гр. д. № 3/2013 г. в частта за разноските и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 900 лв., Софийски градски съд е приел, че молбата не съдържа доводи и обстоятелства, налагащи промяна на извода в решението, че няма основание за присъждане на разноски, тъй като не е доказано адвокатското възнаграждение да е изплатено от страната на процесуалния й представител и че представеният по делото документ, наименован „Адвокатско пълномощно и договор за правна помощ от 12.12.2012 г.”, подписан от законния представител на [фирма] и Адвокатско дружество „Б., Н. и партньори”, не може да служи като доказателство за извършен разход за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Изводът на въззивния съд за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК е обоснован и законосъобразен.
Според задължителната практика в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител; в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод.
Единственият документ, с който частният жалбоподател е подкрепил искането си за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството по гр. д. № 3/2013 г. на Софийски градски съд, е „адвокатско пълномощно и договор за правна помощ от 12.12.2012 г.”. В същия документ е посочено, че [фирма], чрез законния си представител Д. И. Ефремова, упълномощава Адвокатско дружество „Б., Н. и партньори” да го представлява в производството за въззивно обжалване „с платено и получено възнаграждение в размер на 900 лв. без ДДС, за което настоящето е договор за правна помощ и е определено съгласно наредба № 1 на ВАС”. Документът не съдържа конкретизация относно начина на плащане на възнаграждението – в брой или по банков път, нито отбелязване, че има характер на разписка за платено и получено /преди или най-късно към момента на подписването му от страните/ плащане на сумата 900 лв. Във вида, в който е представен по делото, документът може да служи само като доказателство за уговаряне на адвокатското възнаграждение с посоченото адвокатско дружество, но не и като доказателство за реално плащане на възнаграждението от [фирма] на процесуалния му представител по делото. Поради това правилна е преценката на въззивния съд, че при липса на представени доказателства за реално плащане на възнаграждението няма законово основание то да бъде присъдено на страната като разноски по делото, включително по реда на чл.248 ГПК. Д. на частния жалбоподател, че съдът може да откаже да присъди разноски с аргумент, че не е доказано реалното им извършване, само при направено от насрещната страна възражение, е неоснователен, тъй като не намира опора в закона и противоречи на задължителната практика в Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения обжалваното определение по гр. д. № 3/2013 г. на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.04.2014 г. по гр. д. № 3/2013 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :