5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 09.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. К. от [населено място] срещу решение № 80 от 04.10.2012 г., постановено по гр. д. № 209/2012 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 148 от 09.05.2012 г. по гр. д. № 1687/2011 г. на Бургаски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от П. И. К. против [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 27 000 лв., претендирана като компесаторна неустойка за вреди от неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство, и са присъдени разноски на ответника в размер на 2 540 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на иска, ведно с разноските. Касаторката изразява несъгласие с извършеното от въззивния съд тълкуване на клаузите на т.9 и т.10 от договора, с които са уговорени предпоставките за заплащане на неустойката и начина на изчисляването й. Навежда оплаквания, че съдът не е разкрил действителната воля на страните и в резултат на това е достигнал до необоснованите и незаконосъобразни изводи, че търсената неустойка по т.10 не е определена или определяема по размер и че не е възникнало предвиденото от страните основание за начисляването й – неспазване на срока за изпълнение на поетите от ответника договорни задължения.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, по отношение на които се поддържат всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Бургаски окръжен съд и да отхвърли предявения от П. И. К. против [фирма] иск за заплащане на неустойка в размер на сумата 27 000 лв., Бургаски апелативен съд е приел, че неустойката се претендира на основание т.10 от сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство, оформен с нотариален акт № 171/09.09.2008 г., н. д. № 1038/2008 г. на нотариус К. К., но не се дължи поради отсъствие на предвидените в договорната клауза на т.10 предпоставки и поради неопределеност на размера й. Като е съобразил, че спорът по делото е концентриран върху съдържанието на клаузата на т.10, въззивният съд е подложил спорната клауза на тълкуване и е достигнал до извод, че тя има само декларативен характер и посочва хипотетичните законови възможности, които съществуват за ищцата – прехвърлител в случай на незапочване на възложеното строителство в рамките на предвидения срок, без да визира определена по размер неустойка, която ответникът – приобретател следва да плати в случай на неизпълнение на поетите задължения за проектиране и строителство. Клаузата на т.10 е тълкувана освен граматически – с оглед на буквалното й съдържание, и във връзка с други относими към спора клаузи – т.9 от договора, т.10, ал.2 от сключения на 14.09.2007 г. предварителен договор за продажба и т.5 от подписаното на 09.09.2008 г. споразумение. След анализ на посочените клаузи е направен извод, че страните са договорили конкретна неустойка само за хипотезата на т.9 от окончателния договор, идентична с тези в т.10, ал.2 от предварителния договор и т.5 от споразумението – при започнало, но незавършено строителство, но не са уговорили определена по размер неустойка за хипотезата на т.10 от окончателния договор – при изначално незапочнато строителство. Въззивният съд е преценил, че в клаузата на т.10 е залегнала волята на страните в случай на незапочване на строителството прехвърлителката да има право да развали договора /което право е реализирано в производството по гр. д. № 1738/2010 г. на Бургаски окръжен съд, приключило с влязло в сила решение за разваляне на договора за продажба/, а прехвърлителят да бъде санкциониран за договорното неизпълнение с поемане на всички разходи по подготовката на строителството. За неоснователни са счетени доводите на ищцата, че клаузата на т.10 препраща към клаузата на т.9 относно начина на определяне на неустойката. Решаващият въззивен състав е изложил съображения, че след като двете клаузи уреждат различни хипотези на договорно неизпълнение и при формулирането на клаузата на т.10 договарящите по никакъв начин не са препратили към клаузата на т.9, няма основание неустойката по т.10 да се съизмерява с неустойката по т.9, предвидена като санкция за забавено изпълнение на започнало строителство.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касаторката е обосновала приложното поле на касационното обжалване със следните въпроси : „1. Как следва да се тълкува действителната воля на страните, за да не се накърняват техните интереси; При тълкуване на договорните клаузи следва ли да се издирва действителната воля на страните в смисъла, който произтича от целия договор; Конкретно за случая – дължи ли се неустойката по т.10 от нотариалния акт; 2. Може ли в един сложен договор за проектиране и строителство срещу прехвърляне на собственост и учредяване право на строеж да се уговарят текстове, препращащи към други клаузи, които регламентират самостоятелен вид компесаторна неустойка, дължима от изпълнителя в хипотезата на съществено неизпълнение във времево отношение и неизпълнение на договорни задължения, довели до разваляне на договора на тези основания; 3. Може ли при разглеждане на процесния казус и тълкуването на клаузите на договора съдът толкова свободно да тълкува същите, че да се стига до подменяне на договореностите между страните, което от своя страна води до напълно неблагоприятен изход за някоя от страните; 4. Различни ли са хипотезите, водещи до търсене на неустойка в т.9 и т.10 от нотариалния акт; 5. Следва ли съдът, разглеждащ казуса за търсене на неустойка от неизправния строител, да бъде обвързан от основанията за разваляне на договора, посочени в решение № 100/21.04.2011 г. по гр. д. № 1738/2010 г. на Бургаски окръжен съд, които са изключително важни за решението в смисъл дали да бъде присъдена неустойка или не.”. Съдържанието на поставените въпроси сочи недвусмислено, че чрез тях са въведени касационни основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение, а не общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Въпросите не са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а имат значение за правилното формиране на изводите на въззивния съд относно предпоставките, с които страните са обвързали възникването на задължение за изпълнителя за заплащане на неустойка в хипотезата на т.10 от окончателния договор и определеността на тази неустойка. Поради обусловеността им от преценката на конкретните договорни уговорки и на фактите по делото въпросите могат да получат отговор само в производството по чл.290 ГПК, което предполага допуснато касационно обжалване при надлежно обосновано общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. В случая основанието по чл.280, ал.1 ГПК е отъждествено с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, което съставлява пречка за допускане на касационното обжалване. В тази насока са и основателните доводи на ответника, наведени в отговора на касационната жалба.
Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължението да обсъжда поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, но за изчерпателност следва да се отбележи, че те не са доказани.
Обжалваното решение не е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 279/03.07.2012 г. по гр. д. № 691/011 г. на ІV г. о. и решение № 465/26.05.2010 г. по гр. д. № 1165/2009 г. на ІV г. о. С цитираните решения Върховният касационен съд се е произнесъл относно предпоставките за присъждане на договорна неустойка и необходимостта от спазване на правилата на чл.20 ЗЗД при тълкуване на клаузите, с които договарящите страни уговарят неустойка. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с дадените от задължителната практика разрешения като е извършил тълкуване на релевантните договорни клаузи според критериите на чл.20 ЗЗД – поотделно, във взаимната им връзка и с оглед целите и смисъла на целия договор. В резултат на тълкуването съдът е достигнал до извод, че неустойката не се дължи, тъй като не е уговорена в определен или определяем размер за неизпълнение на задължението, за което се претендира – незапочване на строителството. Дали този извод отразява действителната воля на страните, вложена в спорната клауза, е въпрос от значение за правилността на решението, който няма отношение към допускане на касационното обжалване, след като тълкуването е извършено съобразено критериите на чл.20 ЗЗД.
Представените в подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК решения на Варненски апелативен съд по в. т. д. № 19/2010 г. и в. т. д. № 183/2009 г. съдържат разрешения, обусловени от спецификата на фактите по конкретното дело и от договорните уговорки, от които произтича съответната претенция за неустойка. Поради това решенията не могат да се разглеждат като източник на противоречива съдебна практика по идентични правни въпроси, с каквато хипотеза се свързва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е маркирано бланкетно и не следва да се обсъжда.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 209/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация не е искал разноски и такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 04.10.2012 г., постановено по гр. д. № 209/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :