Р Е Ш Е Н И Е
№ 478
гр. София 11 ноември 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Павлина Панова
при секретар Лилия Гаврилова и с участието
на прокурор от ВКП – Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Вероника Имова
наказателно дело № 481/2010 г.
Производството е образувано по искане по чл.421, ал.1, вр. с чл.422, ал.1,т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.1 НПК на главния прокурор за възобновяване на нохд№4176/2009 г. на Районен съд, гр.Бургас и отмяна на постановено по същото дело определение от 22.01.2010 г., с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното дело. Съгласно одобреното от съда споразумение, подсъдимият Д. Ж. Б. е признат за виновен за престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 НК, извършено на 21.08.2009 г., за което във връзка с чл.55, ал.1,т.1 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода като изпълнението му е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане в сила на определението.
Искането за възобновяване на делото се основава на твърдението за съществено нарушение на закона, тъй като постановеното отлагане на изпълнението наказанието на подсъдимия е несъвместимо с данните за неговото съдебно минало. Към момента на одобряване на споразумението от съда подсъдимият е бил осъждан три пъти на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, за които не е настъпила реабилитация по право, нито е постановена съдебна такава.
В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането като основателно.
Осъденият Д. Б. се явява лично. Заявява , че е запознат с искането на главния прокурор, не иска да ползва адвокатска защита в това производство и лично ще упражни правото си на защита. Осъденият счита определението на РС Бургас за правилно.
В последната си дума поддържа да се остави без уважение искането за възобновяване на делото.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ и прие следното:
Искането е допустимо. Определението, чиято отмяна се търси е влязло в сила на 22.01.2010 г. и не е проверявано по касационен ред. Правото на искане за възобновяване на делото е упражнено от главния прокурор в срока по чл.421, ал.1 НПК, в който е допустимо да се търси утежняване правното положение на осъдения. Искането на главния прокурор е изпратено по пощата до РС гр.Бургас на 22.06.2010г., в последния ден от изтичането на шестмесечния срок по чл.421, ал.1 НПК. Съгласно чл.184 НПК срокът е спазен, ако до изтичането му, книжата до съответния орган са постъпили в пощата, а в случая те са подадени по пощата на последната дата от срока – 22.06.10 г., от която е и пощенското клеймо на плика, с който е изпратено до първостепенния съд. Ето защо, то следва да породи правните си последици с разглеждането му по същество.
Разгледано по същество, искането е основателно.
С атакуваното определение по нохд№ 4176/2009 г. на Районен съд гр.Бургас съдът е одобрил на основание чл. 384, вр. чл. 381 и чл. 382, ал. 7 от НПК постигнатото в хода на съдебното производство споразумение между Р. прокуратура гр.Бургас и защитата на подсъдимия Д. Ж. Б. – адв.Манол Ч., съгласно което подсъдимият Д. Ж. Б. е признат за виновен, че на 21.08.2009 година в гр. Бургас, кв. В., на ул. „Б.“ № 24, без надлежно разрешително по чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и следващи от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, е придобил и държал високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана), с общо нетно тегло на растителната маса 367.100 грама със съдържание на активния наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол – 0.08.00 %, на обща стойност 2 202.60 (две хиляди двеста и два лева и 60 ст.), както и, че е държал коноп (марихуана), с общото нетно тегло на растителната маса -48.150 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол – 0.04.00 %, на обща стойност – 288.90 (двеста осемдесет и осем лева и 90 ст.), поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, подсъдимият е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК това наказание е отложено за изпълнение за срок от три години , считано от влизане в сила на определението. Не е приложен чл. 55, ал. 3 от НК като не е наложено от съда кумулативното наказание „глоба“, предвидено наред с наказанието „лишаване от свобода“. На основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК наркотично вещество канабис ( марихуана), с общото нетно тегло на растителната маса – 367.100 грама и канабис (марихуана), с общото нетно тегло на растителната маса 48.150 грама, предадени на Ц., отдел „МРРНОП“ са отнети в полза на държавата, след което е постановено тяхното унищожаване. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 119.50 лв.
При одобряването на споразумението е допуснато съществено нарушение на закона, по смисъла на чл.348, ал.2, вр. с ал.1,т.1 НПК, тъй като неправилно наказанието лишаване от свобода е отложено за изпълнение, при наличието на съществена материалноправна отрицателна предпоставка за приложението на института по чл.66, ал.1 НК – предходно осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Видно от данните за съдебното минало на Б. ( стр.35 от досъд. произв. – справка за съдимост рег.№ 5602/ 24.08.2009 г.), той е осъждан като пълнолетен общо три пъти за престъпления от общ характер, за последното от които му е наложено наказание лишаване от свобода. Преди извършването на процесното деяние на 21.08.2009 г., Б. е признат за виновен по чл.195 НК и му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение по чл.66, ал.1 НК за срок от три години по нохд№584/06 г. на БРС, което също е приключило с одобрено от съда споразумение от 14.03.06 г.. Последното деяние е извън рамките на изпитателния срок на отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода по нохд№584/06 г. на БРС. Това обстоятелство води до извода, че към момента на определяне наказанието по последното осъждане не са били налице предпоставки за приложение на чл.68,ал.1 НК, но е имало абсолютна пречка за приложение на чл.66, ал.1 НК. От хронологията, броя и вида на осъжданията на Д. Б., преди извършването на последното деяние, за което е осъден с атакуваното определение, реабилитация по право не е настъпила спрямо последиците от осъждането му на лишаване от свобода по нохд№564/06 г. на БРС макар, че в изпитателния срок на отлагане изпълнението на наложеното му по това дело наказание лишаване от свобода, той да не е извършил друго престъпление. Този извод е верен поради предписанието на чл.86, ал.2, вр. с ал.1, т.3 НК и от данните, че деянието по нохд№564/06 г. на БРС е извършено повече от година след влизане в сила на актовете по първите му две осъждания: по нохд№534/03г. на БРС и по нохд№2405/04г. на БРС, за деяния, извършени в съвкупност, за които са му наложени различни по размер наказания глоба. Следователно, реабилитация по право не би могла да настъпи втори път и по отношение на осъждането на Б. по нохд№564/06 г. на БРС.
Поради установеното, споразумението, одобрено от съда е в нарушение на чл.382, ал.7 НПК. То противоречи на закона в частта за начина на изпълнението на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода. В момента на извършване престъплението по нохд№4176/09 г. на БРС подсъдимият вече е имал предходно осъждане за престъпление от общ характер по чл.354а, ал.3,т.1 НК, за което му наложено наказание лишаване от свобода и не е имало материални предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на Б. по последното осъждане.
С неправилното приложение на закона съдът съществено е нарушил чл.348, ал.1,т.1 НПК, което е основание за възобновяване на делото по реда на чл.422, ал.1,т.5 НПК. Логична последица от възобновяване производството по нохд№ 4176/2009 г. по описа на Районен съд гр.Бургас, е отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане, в стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане на делото степента на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца трябва да бъдат преценени и с оглед данните за съдържанието на активен наркотично действащ компонент в предмета на престъплението. Инкриминираните количества, иззети от владението на дееца от 367.100 гр. и 48.150 гр. марихуана, са с установено относително занижено съдържание на активен наркотично действащ компонент в субстанциите им. Данните са че той е съответно от 0.08.00 % и от 0.04.00 %. Оценката на степента на обществена опасност на конкретното деяние, която, сравнима с останалите случаи на престъпления от същия вид е с относително невисок ръст на застрашаване на обществените отношения, следва да намери отражение в изводите на съда при квалифицирането на деянието, ако не като маловажен случай, то при индивидуализацията на отговорността на дееца.
Предвид тези мотиви и съгласно чл.425, ал.1,т.1 НПК, ВКС на РБ, в настоящият съдебен състав
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по нохд№4176/2009 г на Районен съд, гр.Бургас и ОТМЕНЯВА постановено по същото дело определение от 22.01.2010 г., с което е одобрено споразумение между защитата на подсъдимия Д. Ж. Б. и представителя на РП гр.Бургас, с което за престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 НК, във връзка с чл.55, ал.1,т.1 НК, му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение за срок от три години, по чл.66, ал.1 НК и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СЪЩИЯ СЪД ОТ ДРУГ СЪСТАВ, ОТ СТАДИЯ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :