9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София,09.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1698/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] със седалище в [населено място], [фирма] и ЗК [фирма] – двете дружества със седалища в [населено място], срещу въззивно решение № 1186 от 27.06.2012 г., постановено по т. д. № 158/2012 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
С касационната жалба на ищеца [фирма] е обжалвана частта от въззивното решение, с която не е уважена въззивната жалба на дружеството срещу решение № 870 от 06.08.2011 г. по т. д. № 1196/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният против [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за разликата над сумата 25 145 лв. до претендирания размер от 48 893 лв. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил разпоредбите на Кодекса за застраховането и клаузите в общите условия към договора за застраховка „Каско на МПС”, в резултат на което е определил застрахователно обезщетение, несъответстващо на действителната стойност на застрахования лек автомобил. Допускането на касационно обжалване е обосновано с въпросите : „Коя е действителната стойност на вещта и как се изчислява; Следва ли при определяне на застрахователната премия към стойността на базовия модел /без екстри/ да се добави и стойността на екстрите, които са били налични при процесната вещ.”. К. се позовава на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК като твърди, че поставените въпроси са решени в отклонение от задължителната практика на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са представени решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на І т. о. и решение № 37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на І т. о., а на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – решения на Пловдивски районен съд, Варненски районен съд и Хасковски окръжен съд.
Касационните жалби на [фирма] и ЗК [фирма] са насочени срещу частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решението по т. д. № 1196/2010 г. на Софийски градски съд [фирма] е осъдено на основание чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 25 145 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 009942/12.01.2009 г. за вреди от застрахователно събитие кражба на лек автомобил „Мерцедес Е-55 А.” с рег. № 5548 РВ, извършена на 13.03.2009 г., ведно със законната лихва от 30.04.2010 г. до окончателното плащане, и сумата 497.89 лв. – обезщетение за забава за периода 20.02.2010 г. – 30.04.2010 г. В жалбите се поддържат касационни доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон – чл.187 КЗ, чл.153, ал.4 КЗ и чл.155 КЗ, на изводите на въззивния съд за валидно сключен със [фирма] договор за застраховка „Каско на МПС” и за изпълнение на задължението на застрахования за своевременно съобщаване на застрахователното събитие на застрахователя, предвидено в общите условия към договора като условие за изплащане на застрахователното обезщетение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът – ответник [фирма] е посочил като значим за изхода на делото следния въпрос : „Попада ли в обхвата на дейност на застрахователния брокер правото да администрира претенции на потребители на застрахователни услуги от името на застрахователя и какви дейности следва да може да извършва застрахователният брокер”. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ТПК, аргументирано с отсъствието на съдебна практика по поставения въпрос.
Третото лице – помагач на ответника ЗК [фирма] е въвело като обуславящи за изхода на делото въпросите : „1. Следва ли при липсата на изрично указание в приложени и представено по делото удостоверение от банка, че поддържаната в банката разплащателна сметка е специална клиентска сметка с особено предназначение – за обслужване само и единствено дейността на застрахователния брокер, и при действието на разпоредбите на чл.158 и чл.159 КЗ да се счита, че заплащането на първата вноска от застрахователната премия чрез застрахователния брокер в деня на сключване на договора, без полицата и премията да са обявени и отчетени на застрахователя, ще породи правни последици на валидно сключен със застрахователя договор; 2. Предвиденото в чл.153, ал.4 КЗ съдействие, което застрахователният брокер оказва на потребителя на застрахователни услуги при разглеждането на претенциите при настъпване на застрахователно събитие, включва ли и право на застрахователния брокер да администрира претенции на потребителите на застахователни услуги от името на застрахователя; 3. Следва ли да бъде прието за добросъвестно направеното от застрахования на застрахователния брокер уведомяване за настъпило застрахователно събитие в случай, че няколко месеца преди това, а именно към датата на подписване на застрахователната полица, застрахованият с подписа си е удостоверил, че се е запознал с общите условия и ги приема, а в тях изрично е указано в какви срокове, пред кого и как точно следва да бъде направено уведомяването; 4. Има ли право застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования и следва ли в този случай да се счита, че застрахователното правоотношение следва да се развие с изпълнение на насрещното задължение на застрахователя при положение, че не е изпълнено изначално установеното задължение на застрахования.”. По отношение на така формулираните въпроси се твърди, че са разрешени незаконосъобразно от въззивния съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
К. – ищец изразява становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ответника и от третото лице – помагач част и за неоснователност на подадените от тях касационни жалби.
К. – ответник и третото лице – помагач оспорват искането на касатора – ищец за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената от него касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени частично решението на Софийски градски съд по т. д. № 1196/2010 г. и да уважи предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ до размер на сумата 21 145 лв., Софийски апелативен съд е приел, че в качеството на застраховател по договор за застраховка „Каско на МПС”, сключен във формата на комбинирана застрахователна полица № 00942 от 12.01.2009 г., ответникът [фирма] дължи посочената сума на ищеца [фирма] като застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 13.03.2009 г. застрахователно събитие – кражба на застрахования лек автомобил „Мерцедес”, модел Е 55 А., с рег. [рег.номер на МПС] . При определяне на застрахователното обезщетение въззивният съд е съобразил разпоредбите на чл.208 и чл.203, ал.2 КЗ, с оглед на които е преценил, че на застрахования се следва обезщетение, съответстващо на действителната стойност на застрахования лек автомобил, изчислена по метода на пазарните аналози с отчитане на състоянието му вследствие на неговата нормална експлоатация към момента на настъпване на вредата /датата на събитието/. Поради това е възприел вариант от заключението на автотехническата експертиза, според който изчислената по метода на пазарните аналози действителна стойност на автомобила към 13.03.2009 г. възлиза на 28 000 лв. От заключението е направен и извод, че договорът за застраховка е сключен при условията на надзастраховане по смисъла на чл.204 КЗ, тъй като уговорената застрахователна сума от 50 000 лв. надвишава установената от вещото лице действителна стойност на застрахования автомобил към момента на възникване на застрахователното правоотношение. След като е счел за основателно релевираното от ответника възражение по чл.202, ал.3 КЗ за намаляване на обезщетението със стойността на неплатените вноски от застрахователната премия /1 836 лв./, съдът е присъдил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 25 145 лв. и не е уважил въззивната жалба срещу частта от първоинстанционното решение, с която искът по чл.208, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 25 145 лв. до претендираните 48 893 лв.
Въззивният съд е определелил като неоснователни възраженията на застрахователното дружество – ответник и на третото лице – помагач за отсъствие на валидно сключен с ищеца застрахователен договор. Изследвайки релевантните за възраженията факти, съдът е приел за установено, че застрахователната полица, с която е оформен застрахователният договор, е издадена от застрахователен брокер [фирма] въз основа на подадено от ищеца предложение за сключване на застраховка „Каско на МПС”; сключената застраховка попада в обхвата на застраховките, предвидени в подписаното между [фирма] и [фирма] споразумение от 07.03.2008 г.; в деня на подписване на полицата – 12.01.2009 г., ищецът е заплатил първата дължима вноска от застрахователната премия на застрахователния брокер [фирма]; последният не е отчел полицата пред застрахователя и не е внесъл получената застрахователна премия до датата на застрахователното събитие; полицата е обявена в информационната система на [фирма] едва на 01.05.2010 г. Като е взел предвид, че договорът е сключен в установената от закона форма за валидност и че застрахованият е заплатил при подписването му първата вноска от разсрочената застрахователна премия, съдът е направил извод, че между главните страни в процеса е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС” със съдържание, уговорено в застрахователната полица и общите условия към нея. Бездействието на застрахователния брокер да отчете полицата и да предаде получената премия е преценено като ирелевантно за пораждането на договорното правоотношение и за действието на договора към датата на настъпване на застрахователното събитие. Решаващият въззивен състав се е позовал на презумпцията на чл.155, ал.2 КЗ, според която при неизпълнение на установените в чл.155, ал.1 КЗ задължения на застрахователния брокер да гарантира прехвърлянето на получените застрахователни премии на застрахователя чрез поддържане на определен размер собствени средства или чрез създаване на специална клиентска сметка, всички парични средства, платени на брокера от потребителите на застрахователни услуги, се смятат за изплатени на застрахователя. Доколкото в случая не е било доказано застрахователният брокер да е поддържал специална клиентска сметка с предназначението по чл.155, ал.1 КЗ, съдът е презумирал на основание чл.155, ал.2 КЗ, че получената от [фирма] първа вноска от застрахователната премия е платена на застрахователя [фирма] и с оглед на това е приел, че в момента на плащането договорът е породил правни последици за застрахования и за застрахователя, съгласно правилото на чл.187 КЗ.
За неоснователни са счетени и възраженията за освобождаване на застрахователя от отговорност за изплащане на застрахователно обезщетение при предпоставките на т.55.7 от общите условия към застрахователния договор, а именно – поради неизпълнение на задължението на застрахования ищец по т.44.5 от общите условия да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователното събитие в срок от 24 часа след узнаването. След преценка на писмените доказателства по делото е прието за установено, че в деня на узнаване на кражбата – 13.03.2009 г., представител на застрахования е уведомил органите на МВР и застрахователния брокер за отнемането на автомобила, а на следващия ден е предал на брокера талоните и ключовете на автомобила, заедно с копие от уведомлението до МВР – така, както изисква клаузата на т.44.5 от общите условия. Въззивният състав е изразил становище, че извършеното чрез застрахователния брокер уведомяване е равнозначно на уведомяване на самия застраховател и съставлява надлежно изпълнение на произтичащото от т.44.5 задължение на застрахования, тъй като попада в обсега на уредените в чл.153, ал.4 КЗ дейности на застрахователния брокер. Изложил е и мотиви, че след като ответникът – застраховател не е оспорил овластяването на брокера да приеме от негово име ключовете и талоните на автомобила, брокерът следва да се счита за овластен да приеме от името на застрахователя и самото уведомление за настъпване на застрахователното събитие, с отправянето на което застрахованият е изпълнил задължението си по т.44.5 от общите условия.
Освен с посочените съображения, неоснователността на възраженията е аргументирана и с разбирането, че формалното неизпълнение на задължението на застрахования да уведоми застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в рамките на 24 часа от узнаването не е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, ако не са налице и законовите изисквания на чл.206, ал.2 КЗ неуведомяването да е извършено с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или да е направило обективно невъзможно тяхното установяване от застрахователя. Като е констатирал, че по делото не са доказани действия или бездействия на ищеца, предприети с цел да се препятства или осуети установяването на обстоятелствата по извършване на кражбата, нито обективна невъзможност да се установят тези обстоятелства вследствие пропуска за лично уведомяване на застрахователя, Софийски апелативен съд е направил извод, че не е осъществено основанието на т.55.7 от общите условия, пораждащо право за отказ от изплащане на претендираното обезщетение.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
По искането на касатора – ищец [фирма] за допускане на касационно обжалване :
К. е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпрос, отнасящ се до действителната стойност на застрахованата вещ като база за изчисляване на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС” в хипотезата на чл.208, ал.1 КЗ. В първата си част – коя стойност се счита за действителна стойност на вещта, въпросът отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило частичното отхвърляне на иска с правно основание чл.208, ал.1 КЗ. Втората част от въпроса – следва ли при определяне на застрахователната премия към стойността на базовия модел да се добави и стойността на наличните екстри на застрахованата вещ, не може да се отнесе към общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Отговорът на този въпрос е обусловен от конкретните уговорки в застрахователната полица и от особеностите на вещта, предмет на застраховане, и предполага проверка на правилността на формираните от въззивната инстанция изводи досежно приетата за действителна стойност на застрахования лек автомобил. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такава проверка е недопустима в стадия на производството по чл.288 ГПК, поради което по въпроса следва ли да се съобразят екстрите на вещта при определяне на действителната й стойност не може да се допусне касационно обжалване.
Неоснователен е доводът на касатора, че въпросът за действителната стойност на застрахования автомобил е решен в отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на І т. о. и решение № 37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на І т. о. В решенията е прието, че размерът на застрахователното обезщетение при имуществените застраховки се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото съобразно доказания размер на претърпяната вследствие на застрахователното събитие вреда, която не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие, без прилагане на коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд, който е определил размера на застрахователното обезщетение на база установената с помощта на вещо лице пазарна стойност на лекия автомобил при съобразяване на състоянието на автомобила към момента на кражбата.
Твърдението за противоречиво разрешаване на релевантния за спора правен въпрос от съдилищата е недоказано. Представените от касатора съдебни решения не съдържат отбелязване да са влезли в сила и с оглед разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.3, не могат да се разглеждат като източник на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното, не следва де се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.208, ал.1 КЗ за разликата над сумата 25 145 лв. до поддържания във въззивното производство размер от 48 893 лв.
По исканията на касатора – ответник [фирма] и на третото лице – помагач ЗК [фирма] за допускане на касационно обжалване :
Формулираният в изложението на [фирма] въпрос попада ли администрирането на претенции на потребители на застрахователни услуги от името на застрахователя в очертания от чл.153, ал.4 КЗ обсега на правомощията на застрахователния брокер се припокрива с въпроса по п.2 от изложението на ЗК [фирма]. Въпросите са относими към спорния предмет на делото, но не са единствено обуславящи за частичното уважаване на иска с правно основание чл.208, ал.1 КЗ. Становището на въззивния съд, че не са осъществени предпоставките на т.55.7 от общите условия към застрахователния договор за освобождаване на застрахователя от отговорност за обезщетяване на вредите от процесното застрахователно събитие, е мотивирано с два самостоятелни решаващи извода. Първият извод е, че ищецът – застрахован е изпълнил произтичащото от общите условия задължение да уведоми застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок от 24 часа след узнаването, като в рамките на този срок е уведомил за събитието застрахователния брокер, издал застрахователната полица. Вторият извод е, че дори уведомяването чрез брокера да не замества надлежното уведомяване на застрахователя, застрахователят не може да откаже плащане на застрахователното обезщетение, тъй като пропускът за уведомяване не е съпътстван с последиците по чл.206, ал.2 КЗ. С оглед на така направения алтернативен извод, евентуалният отрицателен отговор на поставените въпроси няма да доведе до промяна в резултата от делото, което прави безпредметно касационното им разглеждане по реда на чл.290 ГПК.
Дори да се приеме, че въпросите покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, не е налице специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка, с която е обосновано искането за достъп до касация. Дейността на застрахователния брокер е уредена в разпоредбата на чл.153 КЗ. В чл.153, ал.4 КЗ са посочени действията, чрез които застрахователният брокер осъществява дейността си. Сред тези действия е и оказването на съдействие на потребителя на застрахователни услуги при уреждане на претенции по повод настъпило застрахователно събитие. Законът не дефинира изрично проявните форми на възможното и дължимо съдействие, тъй като конкретизирането им е предмет на уговаряне в писмения договор по чл.153, ал.2 КЗ, който брокерът сключва с потребителя на застрахователни услуги, съответно със застрахователя. При липса на постигнати уговорки преценката дали определено действие на застрахователния брокер поражда последици за застрахователя се извършва в зависимост от съдържанието на самото действие. Обусловеността на въпроса от конкретни уговорки и факти не позволява на същия да бъде даден принципен и общ за всички сходни хипотези отговор, което изключва значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираният в п.1 от изложението на ЗК [фирма] въпрос е поставен некоректно и няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд по съществото на спора. В мотивите към обжалваното решение съдът е възприел недвусмислено защитната позиция на ЗК [фирма], че разкритата от застрахователния брокер банкова сметка няма статут на специална клиентска сметска с особеното предназначение по чл.155, ал.1 КЗ. Изводът, че въпреки това плащането на първата вноска от застрахователната премия на застрахователния брокер, вместо на застрахователя, поражда последиците по чл.187 КЗ, е обоснован с презумпцията на чл.155, ал.2 КЗ, а не с определянето на сметката, по която е внесена премията, като специална клиентска сметка по чл.155, ал.1 КЗ.
Останалите два въпроса в изложението на третото лице – помагач не са обуславящи за изхода на делото с оглед извода на въззивния съд, че действията на застрахования по съобщаване на застрахователното събитие не съставляват неизпълнение на задължението, произтичащо от т.44.5 на общите условия към застрахователния договор. Евентуалната необоснованост и незаконосъобразност на този извод, на която се позовава касаторът, не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] застрахователно обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ в размер на сумата 25 145 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1186 от 27.06.2012 г., постановено по т. д. № 158/2012 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :