4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
С., 13.03. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 722/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ “А.” – [населено място], срещу решение № 259 от 11.02.2011 г., постановено по гр. д. № 572/2010 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. Касационната жалба е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е оставено в сила решение от 04.05.2010 г. по гр. д. № 34/2009 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на ЗАД [фирма] да заплати на В. И. К. сумата 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие на 27.08.2004 г., ведно със законната лихва от 05.01.2006 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона. К. моли за отмяна на решението в обжалваната част и за намаляване на присъденото обезщетение при отчитане на приноса по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД на ищеца за настъпване на вредите. Навежда оплаквания, че в резултат на необсъждане и неправилна преценка на доказателствата въззивният съд е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи за механизма на произшествието, вината и противоправността в действията на застрахования водач, липсата на съпричиняване от страна на пострадалия ищец и размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдяната неправилност на решението и с бланкетно позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд е нарушил точното прилагане на закона като не е изложил мотиви за непредотвратимостта на удара от страна на водача на мотоциклета и за поведението на двамата водачи преди настъпване на произшествието; не е анализирал доказателствата в тяхната съвкупност; не е направил правни изводи; не е взел предвид изявлението на вещото лице – травматолог, че към момента на произшествието ищецът не е носил предпазна каска.
Ответникът по касация В. И. К. от [населено място] е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от В. И. К. против “ [фирма] иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ за сумата 80 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че посочената сума съставлява справедливият еквивалент на неимуществените вреди, които е претърпял ищецът в резултат на пътно – транспортно произшествие от 27.08.2004 г., причинено виновно и противоправно от застрахования със застраховка “Гражданска отговорност” в [фирма] водач на мотоциклет “Х.” с рег. [рег.номер на МПС] – В. Ц..
След анализ на писмените и гласни доказателства и на заключенията на назначената по делото автотехническа експертиза решаващият въззивен състав е приел, че произшествието е реализирано вследствие виновно нарушаване на установените в чл.43, чл.44, чл.47 и чл.20 ЗДвП правила за движение от страна на застрахования водач, който е управлявал мотоциклета с неразрешена и несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, предприел е маневра “изпреварване” в района на кръстовище и не се е съобразил с движещия се пред него участник в движението. Изводът, че виновното поведение на водача на мотоциклета е единствената причина за настъпване на произшествието, е обоснован и с влязлата в сила присъда по ВНОХД № 227/2007 г. на Плевенски окръжен съд, с която другият участник в инцидента – водачът на лек автомобил Д. Г., е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за причиняване на тежка телесна повреда на В. И. К. с мотив, че не е нарушил правилата за движение.
Размерът на дължимото от ответника – застраховател обезщетение за неимуществени вреди е определен в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Взети са предвид неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза и показанията на свидетелката Р. К. – майка на ищеца, на базата на които е прието, че с оглед получената при произшествието тежка множествена травма /контузия на мозъка с мозъчно сътресение; контузия на белите дробове с настъпила остра дихателна недостатъчност, наложила извършване на траехеостомия; разкъсване на далака, последвано от коремен кръвоизлив и от оперативно премахване на увредения орган; счупвания на костите на дясната предмишница; счупване на дясната бедрена кост; счупване на два долни предни зъба; контузии и охлузвания по тялото и крайниците/, интензитета на понесените болки и страдания, извършените и предстоящи оперативни интервенции, продължителния период на лечение и възстановяване, съпътстван със значителни затруднения за придвижване и обслужване, остатъчните последици от получените телесни увреждания, както и цялостното отражение на събитието върху физическото и психическо здраве на ищеца, справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените неимуществени вреди възлиза на сумата 80 000 лв.
Като неоснователно е преценено възражението на ответника за намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД поради принос на пострадалия за настъпване на вредите вследствие неизползването на предпазна каска. Съставът на Софийски апелативен съд е посочил, че в хода на делото ответникът – застраховател не е ангажирал доказателства относно поведението на пострадалия по време на инцидента. Позовал се е и на липсата на категоричност в становището на вещото лице – лекар при разпита в съдебно заседание относно фактите дали ищецът като пътник на мотоциклета е имал или не каска и дали някои от травмите не биха настъпили в случай, че е ползвал предпазна каска.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
К. е изпълнил формално задължението си за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но не е посочил в изложението кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, чието разрешаване е обусловило изхода на конкретното дело. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи са само тези правни въпроси, които са включени в предмета на спора и са от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка и за обсъждането на доказателствата. Формулираните в изложението въпроси касаят изцяло правилността на обжалваното решение и съставляват по същността си доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд относно механизма на произшествието и поведението на участниците в него и за процесуална незаконосъобразност на решаващата правораздавателна дейност на съда по преценка на доказателствата. Като относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК поставените въпроси не попадат в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол и поради това касационно обжалване по повод на същите не може да се допусне, независимо от значимостта им за правилността на обжалвания съдебен акт.
Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За изчерпателност следва да се отбележи, че тази предпоставка не е налице, тъй като по повдигнатите в изложението въпроси, свързани с решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция по преценка на доказателствата и задължението за мотивиране на решението по съществото на спора, съществува ясна и точна правна уредба, по която е създадена константна и задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. – т.19/. Обжалваното решение е съобразено с тази практика, а въпросът дали същото е правилно е неотносим към селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, от който зависи допускането на касационното обжалване.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 259 от 11.02.2011 г., постановено по гр. д. № 572/2010 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :