3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 13.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 503/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2254 от 15.11.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1275/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу протоколно определение от 18.09.2013 г. по т. д. № 882/2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е прието, че съдът ще се произнесе по искането на дружеството за присъждане на разноски, съразмерно с оттеглената част от иска, с крайния съдебен акт по делото, и е прекратено производството по жалбата като недопустимо.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като навежда оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на закона. Излага доводи, че след като определението на първоинстанционния съд подлежи на обжалване с частна жалба в частта за прекратяване на делото, по аргумент от чл.248, ал.3 ГПК на обжалване подлежи и частта от определението, с което съдът е отказал да присъди разноски по чл.78, ал.4 ГПК. Поддържа, че при констатирана недопустимост на частната жалба въззивният съд е следвало да я квалифицира като молба по чл.248 ГПК за изменение на прекратителното определение в частта за разноските и да я върне на първоинстанционния съд за разглеждане по реда на чл.248 ГПК.
Ответниците по частната жалба [фирма] и [фирма] не заявяват становища в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
С определение в открито съдебно заседание на 18.09.2013 г. Пловдивски окръжен съд е прекратил частично производството по т. д. № 882/2012 г. поради оттегляне на иска срещу [фирма]. Със същото определение съдът е постановил, че ще се произнесе по искането на дружеството – ответник за присъждане на разноски, съразмерно на оттеглената част от иска, с крайния съдебен акт по съществото на спора.
Определението е обжалвано с частна жалба от ответника [фирма] в частта, касаеща искането за разноски. За да остави частната жалба без разглеждане и да прекрати образуваното във връзка с нея производство, Пловдивски апелативен съд е приел, че обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е отложил произнасянето по искането на ответника за разноски, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не попада сред двете категории определения по чл.274, ал.1 ГПК, които могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Изводите на въззивния съд за необжалваемост на постановеното от първоинстанционния съд определение и за недопустимост на образуваното въззивно производство са законосъобразни. В разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК е предвидена възможност за обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК само на две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и определенията, чието обжалване е изрично уредено в закона. Определението, с което първоинстанционният съд е постановил, че ще се произнесе по искането на ответника за разноски по чл.78, ал.4 ГПК с крайния акт по съществото на спора, не отговаря на изискванията на чл.274, ал.1 ГПК и поради това е недопустимо да бъде обжалвано самостоятелно с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Макар да е формирал правилни изводи за недопустимост на частната жалба и на образуваното във връзка с нея производство, Пловдивски апелативен съд е постановил неправилно определение като е оставил жалбата без разглеждане. Доводите и исканията в частната жалба сочат, че по същество жалбата има характер на молба за изменение на определението от 18.09.2013 г. по т. д. № 882/2012 г. в частта за разноските и конкретно – за произнасяне по дължимостта на претендираните на основание чл.78, ал.4 ГПК разноски с акта за прекратяване на делото. Съгласно чл.248 ГПК, компетентен да разгледа тази молба е съдът, който е постановил определението – Пловдивски окръжен съд. Като е оставил частната жалба без разглеждане, вместо да я препрати на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл.248, ал.1 ГПК, Пловдивски апелативен съд е нарушил закона. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане, и същата да бъде изпратена по компетентност на Пловдивски окръжен съд за произнасяне по реда на чл.248 ГПК. В частта, с която е прекратено производството по частната жалба пред Пловдивски апелативен съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2254 от 15.11.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1275/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу протоколно определение от 18.09.2013 г. по т. д. № 882/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
ИЗПРАЩА подадената от [фирма] частна жалба вх. № 26361/25.09.2013 г. на Пловдивски окръжен съд разглеждане по реда на чл.248 ГПК като молба за изменение на протоколно определение от 18.09.2013 г. по т. д. № 882/2012 г. в частта за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2254 от 15.11.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1275/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :