4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
С., 09.04. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 866/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. С. от [населено място] срещу решение № 82 от 21.04.2011 г., постановено по в. т. д. № 130/2011 г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 611 от 19.12.2010 г. по т. д. № 1466/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР за приемане установено, че с вписване рег. № 2009042912041 /по заявление рег. № 20090428124629/ в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, по партидата на ответното дружество са вписани несъществуващи обстоятелства – заличаване на Д. П. С. като управител и избор на С. П. Браков за управител.
К. поддържа, че въззивното решение е недопустимо, алтернативно – неправилно, поради необоснованост и нарушения на закона. Излага оплаквания, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение въпреки констатацията в мотивите, че въззивната жалба съдържа доводи за липса на произнасяне в решението по втория предявен с исковата молба иск за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство – изменение на дружествения договор. Развива съображения, че при надлежно предявен иск по чл.29 ЗТР за установяване вписване на несъществуващото обстоятелство, който неправилно не е разгледан от сезирания съд, въззивната инстанция е следвало да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по иска, а не го оставя без разглеждане, постановявайки на свой ред порочен съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, подкрепено с определение № 558/20.05.2010 г. по гр. д. № 732/2010 г. на ВКС, ІV г. о., определение от 12.07.2010 г. по в. гр. д. № 1347/2010 г. на Варненски окръжен съд и протоколно определение от 27.11.2009 г. по гр. д. № 2161/2009 г. на Варненски окръжен съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката в представените определения като не е съобразил, че в частта относно доводите за липса на произнасяне по втория иск за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство /изменение на дружествения договор/ въззивната жалба съставлява по естеството си молба за допълване на обжалваното решение по реда на чл.250 ГПК, която е следвало да бъде върната за разглеждане от първоинстанционния съд. К. се е позовал и на част от основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумент, че съществуващата противоречива практика налага ВКС да се произнесе по следния въпрос от значение за точното прилагане на закона : “Задължен ли е въззивният съд във всички случаи, когато констатира, че с решението си първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявен иск, да прекрати производството и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане по предявения иск или въззивният съд следва да остави без разглеждане оплакванията на въззивника за такъв порок”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], правоприемник на [фирма], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението по т. д. № 1466/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. С. против [фирма] иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР, Варненски апелативен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като вписаните по партидатата на ответното дружество обстоятелства – освобождаване на Д. С. като управител и избор на С. Б. за нов управител, са възникнали валидно и не са несъществуващи по смисъла на чл.29, ал.1 ЗТР.
Решаващият въззивен състав е съобразил оплакването във въззивната жалба на ищеца Д. С. за неправилност на обжалваното решение поради липса на произнасяне по друг предявен с исковата молба иск за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство “промяна в дружествения договор”, но е преценил, че в тази си част жалбата е лишена от предмет. Изложил е съображения, че липсата на произнасяне по иска – в обжалваното решение или в отделно решение по чл.250 ГПК, не позволява релевираният порок да бъде поправен по пътя на въззивното обжалване. В подкрепа на становището си съставът на Варненски апелативен съд се е позовал и на доклада по чл.374 ГПК, с който Варненски окръжен съд е приел за надлежно предявен и подлежащ на разглеждане само иска по чл.29, ал.1 ЗТР за установяване вписването на несъществуващите обстоятелства “освобождаване на Д. С. като управител и избор на С. Б. за нов управител на [фирма]”, след като е прекратил производството по другите заявени с исковата молба искове.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради следното :
В касационната жалба е направено оплакване за недопустимост на решението, но същата е обоснована с касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК, относими към неговата правилност. В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав извърши служебна проверка по повод допустимостта на въззивното решение и не констатира данни за вероятната му процесуална недопустимост като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване.
Не е осъществено и общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол във връзка с формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуален въпрос. Въззивният съд е взел предвид доводите във въззивната жалба на ищеца – настоящ касатор за липса на произнасяне в първоинстанционното решение по предявен с исковата молба установителен иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР, но не е изпратил жалбата на първоинстанционния съд за разглеждането й като молба по чл.250 ГПК за допълване на решението, тъй като е преценил, че не се касае до непълнота на решението, която подлежи на отстраняване по пътя на чл.250 ГПК. Изводът за отсъствие на предпоставки по чл.250 ГПК за допълване на решението е мотивиран с доклада на първата инстанция по чл.374 ГПК, с който е приет за разглеждане само един иск – отхвърленият иск по чл.29, ал.1 ЗТР за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на ответното дружество, изразяващи се в освобождаване и избор на управител на ответното дружество. При така извършената преценка не би могло да се приеме, че отказът на въззивния съд да изпрати въззивната жалба на първоинстанционния съд за разглеждане по реда на чл.250 ГПК е рефлектирал върху изхода на делото, за да се отнесе поставения въпрос към приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, на която се позовава касаторът. Представеното с изложението определение № 558/20.05.2010 г. по гр. д. № 732/2010 г. на ВКС, ІV г. о., е постановено в производство по чл.288 ГПК и не формира съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Определенията на Варненски окръжен съд не доказват противоречива съдебна практика по посочения като значим за делото процесуален въпрос, тъй като квалифицирането на подадените по съответните дела въззивни жалби като молби по чл.250 ГПК е обусловено от преценка на съдържанието на жалбите и на обжалваните с тях съдебни решения, съпоставено със съдържанието на сезиращите искови молби по всяко от делата.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е заявено надлежно и не следва да се обсъжда, доколкото е аргументирано само със значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, не и за развитието на правото.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 82 от 21.04.2011 г., постановено по в. т. д. № 130/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :