2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
С., 12.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 920/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 5 от 01.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото решение е обезсилено решение № 20 от 28.07.2010 г. по т. д. № 84/2009 г. на Сливенски окръжен съд, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] – [населено място] с начална дата 30.10.2006 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановени са обща възбрана и запор върху имуществото и прекратяване на дейността на предприятието на [фирма], обявено е дружеството в несъстоятелност и на основание чл.632, ал.1 ТЗ е спряно производството по несъстоятелност, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав след отстраняване на нередовности на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. К. поддържа, че въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно разпоредбата на чл.78 ДОПК, в резултат на което е приел, че непредставянето на доказателства за уведомяване на Агенцията за държавни вземания /АДВ/ за завеждането на делото съставлява нередовност на молбата по чл.625 ТЗ и води до недопустимост на постановеното от първоинстнационния съд решение. Релевира довод, че съдът не е съобразил настъпилата след подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност законодателна промяна на чл.78 ДОПК, обн. в ДВ бр.12/13.02.2009 г., при която е отпаднало изискването за уведомяване на АДВ. Излага аргументи, че доколкото към момента на постановяване на обжалваното решение АДВ не съществува в правния мир, указанията на въззивната инстанция за поправяне на молбата чрез представяне на доказателства за уведомяването на АДВ за започналото производство по несъстоятелност са неизпълними. Наред с това застъпва становище, че дори към момента на подаването й молбата по чл.625 ТЗ да е била нередовна поради неизпълнение на изискването на чл.78 ДОПК, пропускът е бил отстраним в хода на процеса и същевременно е преодолян ex lege с влизането в сила на цитираното изменение в разпоредбата на чл.78 ДОПК. В жалбата е наведено и оплакване за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му по въззивна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/, непридружена с доказателства за активната процесуалноправна легитимация на жалбоподателя по чл.613а, ал.2 ТЗ.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с релевираната в жалбата процесуална недопустимост на въззивното решение и с определения като обуславящ за изхода на делото въпрос съставлява ли неотстраним порок на молбата по чл.625 ТЗ неподаването на уведомление по чл.78 ДОПК до АДВ след влизане в сила на изменението на чл.78 ДОПК, обн. в ДВ бр.12/13.02.2009 г. К. твърди, че поставените процесуални въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация [фирма] – [населено място], и Национална агенция за приходите – [населено място], не заявяват становища.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили решението на Сливенски окръжен съд, с което уважена молбата на [фирма] за обявяване на неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, решаващият състав на Бургаски апелативен съд е приел, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено при отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ – приложени към молбата доказателства по чл.78 ДОПК във вр. с чл.628, ал.3 ТЗ за уведомяване на АДВ относно предприетото производство по несъстоятелност на длъжника [фирма]. Въззивният съд е посочил, че приложеното към молбата уведомление до НАП не е достатъчно, за да замести липсващото уведомление до АДВ, и е преценил като неоснователен довода на молителя [фирма], че задължението за едновременно уведомяване на АДВ и НАП е отпаднало с изменението на чл.78 ДОПК, обн. в ДВ бр.12/13.02.2009 г. Изложени са съображения, че с цитираното законодателно изменение само е отложен срокът за отпадане на задължението за уведомяване на АДВ към датата 01.01.2010 г. и че след като делото е образувано на 09.10.2009 г., към която дата изискването за уведомяване е било в сила, липсата на доказателства за уведомяване на АДВ, наред с НАП, съставлява неотстраним във въззивното производство порок на молбата по чл.625 ТЗ. В съответствие с тези изводи е прието, че се налага обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд, за да се разгледа молбата от друг негов състав след поправяне на нередовността й по чл.78 ДОПК във вр. с чл.628, ал.3 ТЗ.
Въззивното решение е постановено по повод въззивна жалба на Национална агенция за приходите, подадена при условията на чл.613а, ал.2 ТЗ. Жалбата е разгледана, след като въззивният съд е констатирал, че въпреки неучастието й като страна в производството пред Сливенски окръжен съд, Националната агенция за приходите е доказала процесуалната си легитимация по чл.613а, ал.2 ТЗ за обжалване на първоинстанционното решение с представения данъчен ревизионен акт №[ЕИК]/11.05.2009 г. за публични задължения на [фирма] към държавата, който е връчен на адресата и няма данни да е обжалван по предвидения за целта ред.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното с касационната жалба въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Основният въпрос, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, касае редовността на молбата по чл.625 ТЗ от гледна точка на изпълнението на въведеното в чл.628, ал.3 ТЗ особено изискване за представяне на уведомление до АДВ по чл.78 ДОПК /в редакцията преди изменението, обн. в ДВ бр.12/13.02.2009 г./ и правомощията на въззивната инстанция в случаите, когато констатира, че обжалваното пред нея решение е постановено при отсъствие на такова уведомление. Въпросът несъмнено е обуславящ за изхода на делото, тъй като разрешаването му е довело до обезсилване на първоинстанционното решение и до връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд с указания за поправяне на нередовността на подадената от касатора молба за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] чрез представяне на уведомление до АДВ по чл.78 ДОПК. Произнасянето на въззивния съд по приложението на разпоредбите на чл.78 ДОПК и чл.628, ал.3 ТЗ е извършено в отклонение от задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, касаеща правомощията на въззивната инстанция при констатирана във въззивното производство нередовност на сезиращата искова молба. Разрешенията в т.4 от цитираното тълкувателно решение не са изгубили значение при действието на приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, относими са и към въпроса за нередовността на молбата по чл.625 ТЗ, а несъобразяването им от въззивния съд съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Доводите на касатора, свързани със значението на обнародваното в ДВ бр.12/13.02.2009 г. законодателно изменение на чл.78 ДОПК за редовността на молбата по чл.625 ТЗ, са относими към проверката на правилността на въззивното решение, поради което подлежат на обсъждане в производството по чл.290 ГПК.
Осъществяването на визираното в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване прави безпредметно обсъждането на бланкетно поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
П. към въззивната жалба на НАП данъчен ревизионен акт, който е връчен на ответника – длъжник [фирма] и няма данни да е обжалван в законовоустановения срок, подкрепя изводите на въззивния съд за наличие на процесуална легитимация по чл.613а, ал.2 ТЗ в полза на НАП да обжалва първоинстанционното решение, с което е разгледана молбата на касатора с правно основание чл.625 ТЗ. Независимо, че в стадия на селектиране на касационните жалби не се констатират основания да се предполага вероятна недопустимост на въззивния акт, окончателен отговор на въпроса за неговата процесуална допустимост следва да се даде с решението по чл.290 ГПК, след извършване на касационна проверка за съществуване на правото на НАП да обжалва решението по чл.632 ТЗ.
Предвид изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 5 от 01.02.2011 г., постановено по т. д. № 293/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 125.00 лв. /сто двадесет и пет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :