5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 02.03. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 719/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Надежда Райчева Ч. от[населено място], действаща като [фирма] – чрез процесуалния й представител адв. Н. В., срещу решение № 530 от 01.06.2009 г. по т. д. № 777/2009 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 01.12.2008 г. по гр. д. № 537/2007 г. на Софийски градски съд, VІ-10 състав, в атакуваните пред въззивната инстанция части, с които касаторката е осъдена на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД да заплати на [фирма] -[населено място] сумата 9 632.58 лв., представляваща неустойка за забава за периода 11.12.2006 г. – 06.02.2007 г., ведно със законната лихва от 30.03.2007 г. до окончателното плащане и разноски по чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ в размер на 713.82 лв., и са отхвърлени предявените от същата против [фирма] насрещни искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата 2 334 лв. – неплатено възнаграждение, и чл.92, ал.1 от ЗЗД – неустойка за забава за периода 07.02.2007 г. – 13.11.2007 г.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се прави искане за неговата отмяна. Касаторката поддържа, че въззивният съд е тълкувал неправилно съдържащата се в сключения между страните договор за изработка клауза относно срока за изпълнение на възложената с договора работа, в резултат на което е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи за допусната забава в изпълнението. Твърди, че уговореният срок от 33 работни дни касае само изработката, не и доставката и монтажът на поръчаното от ищеца рекламно съоръжение, с оглед на което счита, че не е налице основание за начисляване на претендираната с първоначалния иск неустойка за забава. Позовава се на незаконосъобразност на застъпеното от въззивната инстанция становище, че липсата на възражения от страна на възложителя срещу забавеното изпълнение на договора е ирелевантна за вземането за неустойка по чл.92, ал.1 от ЗЗД. Релевира и доводи за необоснованост на решението поради отсъствие на ангажирани от ищеца – възложител доказателства за претърпени вреди от забавата като предпоставка за присъждане на неустойката.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в представено на 10.02.2010 г. изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което се сочи, че въззивното решение съдържа произнасяне по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и са решавани противоречиво от съдилищата. Като съществени за делото са формулирани следните въпроси : „Налице ли е основание за търсене и присъждане на неустойка в случаите, когато предметът на договора за изработка е съставен от няколко отделни фактически дейности и следва ли да се отъждествява законово определеното понятие „изработка” с гражданственото такова; В случаите, когато предмет на догоговора за изработка е изработването на готов продукт, който впоследствие следва да бъде монтиран и монтажът е извън волята на възложителя, възниква ли основание за търсене и присъждане на неустойка, ако монтажът е извършен отделно, и следва ли уговореният срок да се тълкува в полза на възложителя; Вярно ли е, че след като самия договор е наименован „договор за изработка, доставка и монтаж на светлинна реклама”, съществува тъждество между тези дейности; Приемането на изработеното, когато е изрично уговорено между страните, следва ли да се разглежда като приемане на изработения продукт или следва да се разгледа като приемане на съвкупните дейности изработка, доставка и монтаж на съоръжението; Тъждеството между част от предмета на договора и законовото понятие следва ли да ангажира отговорността на изпълнителя за забавено изпълнение.” В подкрепа на становището си за противоречиво решаване на посочените въпроси от съдилищата касаторката се позовава на решение от 25.01.2005 г. по гр. д. № 1122/2004 г. на Софийски градски съд, ІV „Б” отделение, решение № 192/13.03.2007 г. на ВКС, ТК, решение № 240/14.06.2007 г. на ВКС, ТК, и решение от 15.06.2006 г. по в. а. д. № 142/2005 г. на АС при БТПП.
В депозиран по реда на чл.287 от ГПК писмен отговор ответникът по касация [фирма] -[населено място] изразява становище за отсъствие на релевираните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на подадената срещу решението касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното решение съставът на Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд по т. д. № 537/2007 г. в обжалваните части, с които е уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 9 632.58 лв., представляваща неустойка за забава в изпълнението на възложена с договор от 20.10.2006 г. изработка, доставка и монтаж на светлинно рекламно съоръжение, и са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] насрещни искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата 2 334 лв. – неплатена част от уговорено в договора възнаграждение, и иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата 6 488.52 лв. – неустойка за забава върху неплатената част от възнаграждението, след като е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за основателност на първоначалния иск и за неоснователност на насрещните обективно съединени искове. За да потвърди решението в частта относно първоначалния иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че ответницата – сега касатор, дължи на ищеца претендираната с иска неустойка за забава за периода 11.12.2006 г. – 06.02.2007 г., тъй като със сключения на 20.10.2006 г. договор за изработка, доставка и монтаж на едностранно светеща рекламна конструкция е поела задължение да изработи, достави и монтира поръчаното рекламно съоръжение в срок от 33 работни дни след сключване на договора и привеждане на авансово дължимата част от уговореното възнаграждение, който срок е изтекъл на 11.12.2006 г., а работата е завършена и предадена на възложителя със забава на 06.02.2007 г. Тълкувайки отразената в договора воля на договарящите страни, съдът е достигнал до извод, че уговореният в клаузата на чл.2 срок от 33 работни дни касае не само изработката на рекламното съоръжение, каквато теза е поддържала ответницата по първоначалния иск, а и неговата доставка и монтаж, т. е. цялостното изпълнение на възложената работа. За неоснователни са счетени възраженията на ответната страна за наличие на предпоставки от кръга на визираните в чл.306 от ТЗ за освобождаването й от отговорност за забава и за недължимост на неустойката поради пропуск на възложителя да се позове на забавата при приемане на извършената работа. Изложени са съображения, че твърденията за наличие на форсмажорни обстоятелства, препятствали своевременното монтиране на рекламното съоръжение, не са подкрепени с доказателства, а липсата на противопоставяне срещу последиците на забавата е от значение единствено за точността на изпълнението в качествено отношение, не и за отговорността на изпълнителя за забавено изпълнение. Отхвърлянето на насрещните искове е аргументирано с извършено от ищеца по първоначалния иск извънсъдебно прихващане, довело до погасяване на вземането на ответницата за неплатената част от уговореното в договора възнаграждение и препятствало възникването на акцесорно вземане за неустойка за забавено плащане. Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК предпоставки.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси, макар да са значими за конкретното дело, не са обуславящи за изхода му по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Според дадените с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, за да отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касационен контрол, разрешеният с обжалваното решение правен въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда по спорния предмет на делото, не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждането на събраните доказателства. Произнасянето на въззивния съд по въведените от касаторката въпроси, определени като „материалноправни”, произтича от преценката на доказателствата и установените въз основа на тях правнорелевантни факти. Изводът, че уговореният в чл.2 на договора срок от 33 работни дни касае цялостното изпълнение на договора, включващо изработка, доставка и монтаж на поръчаното светлинно рекламно съоръжение, е резултат от тълкуване на съдържанието на договорните клаузи, извършено в съответствие с правилото на чл.20 от ЗЗД. Тълкуването на договора е обусловило и решаващия извод за основателност на иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД, предвид констатацията, че поръчаната работа е предадена като готов резултат извън договорения от страните срок. Евентуалните грешки при преценката на доказателствата, възприемането на фактическата обстановка по спора и тълкуването на договора са относими към правилността на обжалвания съдебен акт и към визираните в чл.281, т.3 от ГПК основания за касационно обжалване, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, които се преценяват в производството по чл.288 от ГПК. Въззивното решение не би могло да се допусне до касационен контрол по съображения, изведени от неговата неправилност, тъй като основанията по чл.281, т.3 от ГПК са извън очертаното в чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване.
Дори да се приеме, че поставените въпроси съставляват материалноправни въпроси с обуславящо значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, не е доказано осъществяването на поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Представеното от касаторката решение по гр. д. № 1122/2004 г. на Софийски градски съд, освен че е неотносимо към разрешения с въззивното решение правен спор, не съдържа данни да е влязло в сила и не формира съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Постановеното от Арбитражния съд при БТПП решение от 15.06.2006 г. по в. а. д. № 142/2005 г. не се включва в понятието „съдебна практика”, изяснено с т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираните в изложението решения на ВКС – решение № 240/14.06.2007 г. и решение № 192/13.03.2007 г. по т. д. № 978/2006 г., също не обосновават извод за наличие на противоречива съдебна практика по определените за обуславящи въпроси, тъй като дадените с тях разрешения касаят въпроси извън предмета на настоящото дело, а именно – произтичащата от чл.265 от ЗЗД отговорност на изпълнителя по договор за изработка за недостатъци в изпълнението и съотношението между неустойката по чл.92, ал.1 от ЗЗД и задатъкът по чл.93 от ЗЗД като форми на договорна отговорност.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не следва да се обсъжда, доколкото касаторката се позовава само на част от него – значение на поставените въпроси за точното прилагане на закона, без да сочи значимостта им за развитието на правото.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 530 от 01.06.2009 г., постановено по т. д. № 777/2009 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :