2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 23.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3796/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. Т. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 212 от 20.05.2013 г., постановено по в. гр. д. № 1048/2013 г. на Старозагорски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 161 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 621/2011 г. на Радневски районен съд, с което по предявен отрицателен установителен иск е признато за установено, че П. П. К. не дължи на Т. В. Т. в качеството на [фирма] сумата 7 225 лв., за принудителното събиране на която е образувано изпълнително дело № 20078780400309 по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № 878, и ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за отмяната му с произтичащите от това последици.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, подробно обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация П. П. К. от [населено място] оспорва допустимостта на касационната жалба с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, предпоставките за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения :
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
С касационната жалба е обжалвано решение на въззивен съд, с което е разгледан отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, предмет на издаден по реда на чл.237 и сл. ГПК /отм./ изпълнителен лист и на провеждано принудително изпълнение. Вземането произтича от търговска сделка по чл.1, ал.1, т.8 ТЗ – запис на заповед, и е в размер на 7 225 лв. – сума, която според правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК формира цената на предявения иск. Изложените обстоятелства сочат, че обжалваното решение е постановено по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв. и с оглед изричната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Поради необжалваемостта на решението подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Ответникът по касация е възразил срещу допустимостта на касационното обжалване и е поискал присъждане на разноски, но доколкото в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 10.09.2013 г. не е отразено плащане в брой на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и не са представени доказателства възнаграждението да е преведено по банков път, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. В. Т. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 212 от 20.05.2013 г., постановено по в. гр. д. № 1048/2013 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :