7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 03.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 4414/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ – [населено място], срещу въззивно решение № 1345 от 26.06.2013 г., постановено по в. т. д. № 3585/2012 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. С посоченото решение е потвърдено решение от 22.05.2012 г. по т. д. № 768/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав, в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма] е определена датата 14.11.2005 г.
В касационната жалба се прави искане въззивното решение да бъде отменено като неправилно поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за начална дата на неплатежоспособност на дружеството – длъжник да бъде определена датата 31.12.2010 г. К. поддържа, че въззивният съд е определил началната дата на неплатежоспособност в противоречие със събраните по делото доказателства и със заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че показателите за обща ликвидност на длъжника към 31.12.2006 г., 31.12.2008 г. и 31.12.2009 г. надхвърлят стойност „единица”, което изключва неплатежоспособността към 14.11.2005 г. Излага доводи, че при изследване на икономическото състояние на длъжника съдът неправилно се е позовал на фактури, които не са приети като доказателства по делото, и е взел предвид задължения на длъжника, произтичащи от сключени договори за встъпване в дълг, които според вещото лице представляват условен актив и не се отразяват на показателите за ликвидност. Като основание за неправилност на решението сочи и незачитането от въззивния съд на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение от 11.02.2010 г. по т. д. № 878/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молба на друг кредитор за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] и на [фирма]. Според касатора, с цитираното решение е формирана сила на пресъдено относно липсата на състояние на неплатежоспособност на длъжника [фирма] към момента на приключване на съдебното дирене по т. д. № 878/2009 г. – 07.01.2012 г., която обвързва и неучаствалите в това производство кредитори и оборва извода на въззивния съд за настъпила към 14.11.2005 г. неплатежоспособност.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по отношение на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото : Формира ли сила на пресъдено нещо по отношение неплатежоспособността на даден търговец като обективно състояние влязло в сила решение, с което е отхвърлена молба за откриване на производство по несъстоятелност на същия търговец на основание чл.609 ТЗ; Следва ли задълженията на търговец по договор за встъпване в дълг да се вземат предвид при определяне/изчисляване на показателите му за ликвидност; Към кой момент следва да се вземат предвид задълженията на търговец по договори за встъпване в дълг при определяне на показателите му за ликвидност – към момента на възникването на тези задължения между кредитора и първоначалния длъжник или към момента на встъпване в тях. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено при условията на евентуалност, наред с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, и във връзка с въпроса „Способността на дружеството да погасява краткосрочните си задължения към даден момент изключва ли възможността/представлява ли пречка началната дата на неплатежоспособността му да бъде определена преди този момент”. К. твърди, че така формулираният въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС, според която състоянието на неплатежоспособност трябва да е трайно и непрекъснато, и в противоречие с практиката в решение № 200 от 06.07.2012 г. по в. т. д. № 69/2012 г. на Варненски апелативен съд, а евентуално – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Съображенията в подкрепа на така изразеното становище са развити в писмен отговор от 04.10.2013 г.
В срока по чл.287 ГПК не са постъпили отговори от ответниците [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в указания от въззивния съд преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението по т. д. № 768/2011 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, Софийски апелативен съд е приел, че неплатежоспособността на длъжника [фирма], разглеждана като трайно, обективно и необратимо състояние, се е проявила към датата 14.11.2005 г., определена от първоинстанционния съд за начална дата на неплатежоспособността. Въззивният съд е аргументирал извода си с установеното от доказателствата по делото финансово – икономическо състояние на длъжника в рамките на периода 2005 г. – 2010 г., характеризиращо се според преценката му с ниски референтни стойности на показателите за ликвидност и финансова автономност. Без да обсъжда вариантите в заключенията на съдебно – счетоводната експертиза за положителни коефициенти на обща ликвидност на длъжника към 31.12.2006 г. и 31.12.2008 г., съдът е посочил, че според заключенията коефициентът на обща ликвидност е над единица /5.1047/ единствено към 31.12.2009 г., което разкрива настъпване на неплатежоспособността още към 2005 г. и не позволява за начална дата на неплатежоспособността за бъде определена поддържаната от жалбоподателя – кредитор [фирма] /сега [фирма]/ дата 31.12.2010 г. Д. на жалбоподателя, че при изчисляване на релевантните за началната дата показатели за ликвидност не следва да се вземат предвид задълженията на длъжника по договори за встъпване в дълг, е счетен за неоснователен с мотив, че според заключението на експертизата тези задължения следва да бъдат осчетоводени.
Като неоснователно е преценено оплакването във въззивната жалба на [фирма], че началната дата на неплатежоспособност е определена в противоречие с влязлото в сила решение от 11.02.2010 г. по т. д. № 878/2009 г. на Софийски апелативен съд. Жалбоподателят е поддържал, че с посоченото решение е формирана сила на пресъдено нещо относно липсата на неплатежоспособност на [фирма] в периода 2005 г. – 2008 г. и към датата на приключване на устните състезания по делото пред въззивния съд – 07.01.2010 г., което съставлява пречка датата 14.11.2005 г. да бъде приета за начална дата на неплатежоспособност на дружеството. Въззивният съд е изразил разбиране, че влязлото в сила решение не формира сила на пресъдено нещо относно състоянието на неплатежоспособност на [фирма], тъй като с него е отхвърлена молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството на основание чл.609 ТЗ, а не на основание чл.608 ТЗ. Изложил е съображения, че с оглед различните материалноправни предпоставки от фактическите състави на чл.608 и чл.609 ТЗ и разликата в предмета на доказване отхвърлянето на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл.609 ТЗ не преклудира възможността за провеждане на производство по несъстоятелност срещу търговеца на друго основание – поради изпадането му в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
Неоснователно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първите три въпроса, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Въпросът дали влязлото в сила решение за отхвърляне на молба за откриване на производство по несъстоятелност на търговец на основание чл.609 ТЗ формира сила на пресъдено нещо по отношение неплатежоспособността на търговеца като обективно състояние с характеристиките по чл.608 ТЗ, е значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, обусловилият изхода на делото правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за осъвременяване на практиката предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. С решение № 102 от 11.07.2012 г. по т. д. № 1294/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е създадена задължителна практика по приложението на чл.609 ТЗ като е даден отговор на въпроса кои са предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на „скрито съучастие”. В решението е прието, че : „Скрито съучастие” по смисъла на чл.609 ТЗ, като основание за откриване на производство по несъстоятелност, е налице, когато физическо или юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва цялата си търговска дейност или съществена част от търговската си дейност, изразяваща се в сключването на търговски сделки, чрез неплатежоспособен длъжник – търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник; Откриването на производство по несъстоятелност по отношение на лицето, чиято дейност се прикрива, е функция от откриването на производство по несъстоятелност на прикриващия неговата търговска дейност търговец. По аргумент от чл.298, ал.1 ГПК силата на пресъдено нещо на решението, с което е отхвърлена молба за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл.609 ТЗ, се разпростира единствено по отношение на посочените предпоставки от фактическия състав на чл.609 ТЗ, сред които несъмнено не е състоянието на неплатежоспособност на скрития съучастник. Формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика предопределя отрицателния отговор на поставения в изложението правен въпрос, а нейното наличие изключва възможността въззивното решение да се допусне до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационното обжалване не може да се допусне и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е съобразил даденото от задължителната практика разрешение, отричайки силата на пресъдено нещо на решението по чл.609 ТЗ.
Вторият въпрос – следва ли при определяне на показателите за ликвидност да се вземат предвид задълженията на търговеца по договори за встъпване в дълг, не попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е изтъкнал като единствен мотив за съобразяване на задълженията по договорите за встъпване в дълг при изчисляване на коефициентите за ликвидност, че „според заключението на съдебно – счетоводната експертиза тези задължения следва да бъдат осчетоводени”. Съобразяването на задълженията е последица от възприемане на заключението, а според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които се отнасят до обсъждането и преценката на доказателствата, имат значение за правилността на обжалваното решение и не съставляват правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Поради несъответствие на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не се налага обсъждане на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК и въпросът към кой момент следва да се вземат предвид задълженията на търговеца по договори за встъпване в дълг. Мотивите към въззивното решение не съдържат произнасяне по този въпрос, което означава, че същият е лишен от значение за разрешаването на спора относно началната дата на неплатежоспособност на ответника – длъжник. При отсъствие на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК е безпредметно да се преценява хипотетичното значение на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационното обжалване следва да се допусне по четвъртия въпрос в изложението, свързан с начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност – дали способността на дружеството да погасява краткосрочните си задължения към определен момент изключва възможността началната дата на неплатежоспособност да предхожда този момент. Поставеният въпрос безспорно има значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд е определил за начална дата на неплатежоспособността датата 14.11.2005 г., въпреки констатациите в заключенията на съдебно – счетоводната експертиза, че в последващия период от време и конкретно към 31.12.2006 г., 31.12.2008 г. и 31.12.2009 г. коефициентите на обща ликвидност на длъжника са били положителни величини, надвишаващи стойност „единица” и разкриващи способност за погасяване на паричните задължения с наличните краткотрайни активи. По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност е формирана задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК – напр. решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ІІ т. о., решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на І т. о., решение № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на І т. о. и др. Според тази практика, неплатежоспособността е трайно и невъзвратимо състояние на търговеца – длъжник, което се характеризира с неспособност да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи; началната дата на неплатежоспособност се определя след анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на обективно проявилата се неплатежоспособност; От значение за началната дата на неплатежоспособност е настъпилата окончателно трайна и обективна невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор или субективното нежелание на длъжника да плаща на кредиторите си. Въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК са заявени при условията на евентуалност спрямо основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не следва да се обсъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1345 от 26.06.2013 г., постановено по в. т. д. № 3585/2012 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 125.00 лв. /сто двадесет и пет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :