2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
С.,10.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 827/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. К. П. от [населено място] срещу определение № 404 от 18.07.2011 г., постановено по в. ч. гр. д. № 724/2011 г. на Великотърновски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 442 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 376/2011 г. на Павликенски районен съд, с което е върната подадената от частния жалбоподател искова молба и е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като поддържа, че същото е неправилно поради несъответствие със закона на извършената от въззивния съд преценка за недопустимост на предявения установителен иск.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с неправилността на обжалвания съдебен акт, без да са посочени основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за достъп до касация.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният Великотърновски окръжен съд е потвърдил определението на Павликенски районен съд, с което е върната исковата молба на А. К. П. и е прекратено образуваното по повод на нея гр. д. № 376/2011 г., след като е възприел изводите на първата инстанция за недопустимост на предявените установителни искове. Становището за недопустимост на исковете е мотивирано с разпоредбата на чл.124, ал.4 ГПК, според която установяването на факти с правно значение чрез самостоятелен иск е възможно само в предвидените със закон случаи. Като е съобразил фактите, за чието установяване е предприета търсената от ищеца съдебна защита – размер на внесена земеделска земя в ответната Ч. „Наша земя”, размер на дяловия капитал при възникване на членственото правоотношение между ищеца и кооперацията и прекратяване на членството към м. април 2011 г., съдът е приел, че същите не подлежат на самостоятелно установяване чрез иск по чл.124, ал.4 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Частният жалбоподател не е посочил конкретния правен въпрос, разрешаването на който е обусловило неблагоприятния за него изход на делото, приключило с прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове. Приложното поле на касационния контрол е аргументирано единствено с доводи за неправилност на въззивното определение, които са относими към визираните в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване, не и към специфичните основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, релевантни за достъпа до касационен контрол. Непосочването на обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а що се отнася до наличието на допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, такива изобщо не са посочени от жалбоподателя.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 404 от 18.07.2011 г., постановено по в. ч. гр. д. № 724/2011 г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :