3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София,02.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 22/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. К. и В. Д. К. – граждани на Р., чрез процесуалния им представител адв. В. Ш., срещу определение № 312 от 14.09.2010 г. по т. д. № 214/2010 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение от 23.07.2010 г. по т. д. № 634/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлено искането на частните жалбоподатели за възстановяване на основание чл.64, ал.2 от ГПК на пропуснат срок по чл.690, ал.1 от ТЗ за подаване на възражения срещу изготвените от синдика на [фирма] и обявени в Търговския регистър на 11.06.2010 г. списъци на приетите и неприети вземания в производството по несъстоятелност на [фирма] по т. д. № 634/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
В частната касационна жалба се излагат подробни съображения за неправилност на въззивното определение поради нарушения на закона и необоснованост, с оглед на което се иска неговата отмяна. Частните жалбоподатели твърдят, че въззивният съд е нарушил правото им на защита и не е преценил правилно релевантните за основателността на искането им обстоятелства, пораждащи основание за възстановяване на пропуснатия срок за подаване на възражения по чл.690 от ТЗ.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание. Според твърденията в частната жалба, посоченото основание е осъществено по отношение на обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос „за ефективното прилагане на правото на защита на страните в съдебния процес, нарушено чрез ограничаване свободния, непрекъснат и гарантиран достъп до информация по делото”. В депозираното впоследствие изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като обуславящ е въведен въпросът „за възстановяване на процесуален срок за обжалване на актове на синдика в производство по несъстоятелност на основание чл.64, ал.2 от ГПК при наличие на особени непредвидени обстоятелства, които не могат да бъдат преодолени от страната”.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] -[населено място] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди постановеното от Бургаски окръжен съд определение по т. д. № 634/2009 г., с което е оставено без уважение искането на Н. К. и В. К. за възстановяване на пропуснат срок по чл.690, ал.1 от ТЗ за подаване на възражения срещу изготвените от синдика на [фирма] и обявени в Търговския регистър на 11.06.2010 г. списъци на приетите и неприети вземания в производството по несъстоятелност на [фирма], Бургаски апелативен съд е приел, че сочените от молителите обстоятелства, с които е обосновано пропускането на срока – наличие на организационни и систематични затруднения в подредбата и начина на водене на Търговския регистър, служебна ангажираност на пълномощника им адв. В. Ш. и отдалеченост на кантората му от седалището на съда в[населено място], нямат характер на „особени”, „непредвидени” и „непреодолими” по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, поради което не могат да бъдат подведени под основанието на чл.64, ал.2 от ГПК. Въззивният съд е изложил подробни съображения за недоказаност на твърдените в молбата препятствия за достъп до досието на делото в Бургаски окръжен съд, както и за неоснователност на релевираните в частната жалба доводи за нарушено право на защита на частните жалбоподатели при разглеждане на молбата по чл.64 от ГПК от първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира, че въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Поставените в частната касационна жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси, свързани с ефективното упражняване на правото на защита на страните в гражданския процес и установените в чл.64, ал.2 от ГПК предпоставки за възстановяване на пропуснат процесуален срок, може да са релевантни за изхода на делото, но по отношение на същите не е осъществено поддържаното от частните жалбоподатели основание за достъп до касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице в случаите, когато произнасянето на Върховния касационен съд по обусловилия изхода на конкретното дело правен въпрос ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл.64, ал.2 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, която урежда предпоставките за възстановяване на пропуснат срок за извършване на процесуално действие, е ясна и по приложението й е създадена последователна и непротиворечива съдебна практика. В чл.64, ал.2 от ГПК като основание за възстановяване на срок е предвидено наличието на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, за да извърши своевременно дължимото процесуално действие. Доказването на конкретните обстоятелства е в тежест на страната, сезирала съда с искане по чл.64 от ГПК, а преценката дали тези обстоятелства са особени, непредвидени и непреодолими е обусловена от спецификите на всеки отделен случай. Наличието на ясна законова уредба и на непротиворечива съдебна практика по нейното приложение изключва значимостта на поставените от частните жалбоподатели въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Що се отнася до правилността на изводите на въззивния съд, че обстоятелствата, с които частните жалбоподатели са аргументирали искането си за възстановяване на срока за възражения по чл.690, ал.1 от ТЗ, нямат непредвидим и непреодолим характер, същата е извън приложното поле на касационното обжалване и не може да обуслови допускане на атакувания съдебен акт до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 312 от 14.09.2010 г., постановено по т. д. № 214/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :