3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 02.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2987/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. А. Д. от [населено място] срещу определение № 1333 от 06.06.2013 г., постановено по ч. т. д. № 660/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса в размер на 7 088 лв., дължима във връзка с подадена въззивна жалба срещу решение по т. д. № 329/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е необосновано и постановено в нарушение на закона. Излага доводи, че въззивният съд е отказал да го освободи от държавна такса, без да вземе предвид представените с молбата по чл.83, ал.2 доказателства за липса на парични средства, позволяващи заплащане на таксата, и всички релевантни за финансово – икономическото му състояние обстоятелства. Навежда оплаквания, че съдът е мотивирал отказа за освобождаване от такса с наличието на декларирани недвижими имоти и с размера на уговорения за водене на делото адвокатски хонорар, но не е отчел, че имотите са обект на ипотеки и възбрани, а адвокатският хонорар не е платен реално.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Пловдивски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на молителя /сега частен жалбоподател/ Л. А. Д. от внасяне на държавна такса за разглеждане на подадената от същия въззивна жалба срещу решението по т. д. № 329/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. Въззивният съд е основал преценката си на представените с молбата по чл.83, ал.2 ГПК писмени доказателства и декларации за семейно, здравословно и материално състояние. Направил е извод, че макар да е декларирал липса на парични средства и на движимо имущество, молителят е собственик на три апартамента, които може да отдава под наем и да реализира доходи за заплащане на таксата, независимо от наложените върху тях ипотеки и възбрани. Като самостоятелен аргумент за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса е посочено заплащането на адвокатски хонорар за водене на делото в размер на 10 000 лв., който факт е счетен за индиция, че молителят разполага със средства за покриване на разходи, различни от необходимите за задоволяване на елементарните му житейски потребности.
Определението е правилно.
Освобождаването от задължение за внасяне на държавни такси и разноски е привилегия, предвидена в чл.83, ал.2 ГПК в полза на физическите лица – страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с нужните парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото такси и разноски. Преценката дали е налице законово основание за ползване на тази привилегия е от компетентността на съда, който се произнася по искането на страната за освобождаване от такси и разноски, след като вземе предвид изброените в чл.83, ал.2, т.1 – т.6 ГПК примерни критерии /доходите на лицето и неговото семейство, удостовереното с декларация имуществено състояние, семейното положение и здравословното му състояние, възрастта и трудовата заетост/ и всички други специфични обстоятелства, които позволяват да се направи извод дали с оглед размера на таксата и/или разноските страната обективно е в състояние да ги заплати, без да се лиши от нормално необходимите средства за съществуване.
С молбата за освобождаване от държавна такса частният жалбоподател е представил писмени доказателства и декларация за обстоятелствата по чл.83, ал.2, т.1 – т.6 ГПК, които обаче не установяват невъзможност по смисъла на чл.83, ал.2 ГПК за заплащане на дължимата за разглеждане на въззивната жалба държавна такса. В декларацията е посочено, че деклараторът няма парични средства по депозити и банкови сметки, но това не означава, че не разполага с парични средства в брой, чрез които да покрие задължението си за такса. Доказателствата за членство на жалбоподателя в търговски дружества насочват към реална възможност за реализиране на доходи от търговска дейност, която не може да се счете за изключена единствено поради факта, че в приложените счетоводни отчети и баланси на дружествата не е отразено реализирането на печалба. Законосъобразна е и преценката на Пловдивски апелативен съд, че притежанието на 3 бр. недвижими имоти /апартаменти в [населено място]/ е факт, насочващ към сигурен източник на средства за заплащане на таксата. Настоящият съдебен състав споделя напълно извода на въззивния съд, че наличието на ипотеки и възбрани върху два от имотите, които не са ползват за живеене от жалбоподателя и неговата съпруга, не съставляват пречка за отдаване на имотите под наем и за получаване на доходи от наем с цел покриване на таксата, необходима за предприетото въззивно обжалване. При наличие на два недвижими имота, които не служат за задоволяване на жилищните нужди на страната и семейството й, освобождаването на молителя от държавна такса и възлагането на таксата в тежест на съдебния бюджет би противоречало на смисъла на чл.83, ал.2 ГПК. Що се отнася до уговорения по делото адвокатски хонорар, същият не би могъл да служи като мотив за отказ да се освободи страната от държавна такса, тъй като заплащането му е условие за ползване на адвокатска помощ по делото като гаранция за ефективно упражняване на правото на защита в процеса.
По изложените съображения обжалваното определение от 06.06.2013 г. по ч. т. д. № 660/2013 г. на Пловдивски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1333 от 06.06.2013 г., постановено по ч. т. д. № 660/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :