6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 28.01. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 896/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. К. С. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу определение № 304 от 25.09.2012 г., постановено по ч. т. д. № 265/2012 г. на Бургаски апелативен съд С посоченото определение е потвърдено определение № 716 от 19.07.2012 г. по т. д. № 269/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от [фирма] против [община], А. Д. М. и Д. С. С. искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за установяване нищожността на сключен между ответниците, при условията на чл.30, ал.1 ЗППДОП /отм./, договор от 01.11.2001 г. за приватизационна продажба на ресторант „Черно море”, обособена част от [фирма] – [населено място].
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като се излагат подробни доводи за неговата неправилност. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК като е аргументирал становището си за недопустимост на исковете със забраната за пререшаване на правния спор, без да отчете обстоятелството, че постановените във воденото между страните предходно дело решения на Бургаски окръжен съд и Бургаски окръжен съд, с които са разгледани искове за нищожност на същия договор за приватизационна продажба, са обезсилени с решение № 134/08.10.2009 г. по т. д. № 38/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и в резултат на това не е формирана сила на пресъдено нещо по спора за нищожност на договора. Навежда оплакване, че в нарушение на разпоредбата на чл.302 ГПК въззивният съд не е съобразил обвързващата задължителна сила на решение № 252/15.01.2003 г. по адм. дело № 9143/2004 г. на ВАС, с което в негова полза е признато материалното право по чл.35 ЗППДОП /отм./ за участие в процедурата за приватизационна продажба, и недопустимо е отрекъл съществуването на това право като източник на правния интерес за предявяване на исковете по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значим за изхода на делото е формулиран въпросът : „Има ли ищецът правен интерес да иска прогласяването за нищожен на приватизационния договор от 01.11.2001 г.”, а като основания за допускане на касационно обжалване са посочени тези по чл.280, ал.1, т.3 и т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с твърдения, че неправилно разрешеният от въззивния съд въпрос за правния интерес и за допустимостта на предявените искове е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като касационното му разглеждане ще допринесе за промяна на формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика в решение № 134 от 08.10.2009 г. по т. д. № 38/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., което не е съобразено със силата на пресъдено нещо на решението по адм. д. № 9134/2003 г. на ВАС, и за създаване на нова задължителна практика, която занапред ще съобразява влезлите в сила решения на административните съдилища. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с противоречие на решаващия извод на въззивния съд за липса на правен интерес с практиката в определение № 252/28.04.2011 г. по ч. гр. д. № 14/2011 г. на ВКС, ІV г. о.
Ответниците А. Д. М. и Д. С. С., двамата от [населено място], оспорват искането за допускане на касационно обжалване и основателността на частната касационна жалба в писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника [община] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Бургаски окръжен съд е образувано по предявени от С. С. в качеството на [фирма] против [община], А. Д. М. и Д. С. С. искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за установяване нищожност на сключен между ответниците договор № 352 от 01.11.2001 г. за приватизационна продажба на ресторант „Черно море” – обособена част от [фирма] – [населено място]. Ищецът е обосновал правния си интерес от предявяването на исковете с възможността след евентуалното признаване на договора за нищожен да бъде довършена приватизационната процедура за продажба на обособената част, инициирана с предложение за закупуване от 27.06.2006 г., отправено от него до [община] в качеството му на наемател на ресторант „Черно море” с признато в чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП /отм./ право на преференциално изкупуване на обекта без търг или конкурс. В исковата молба е посочено, че качеството на ищеца на наемател и съответно на правоимащо лице по смисъла на чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП /отм./ е признато с влязлото в сила решение № 252 от 15.01.2003 г. по адм. д. № 9134/2003 г. на ВАС, с което е отменен мълчалив отказ на ОбС – Н. за приемане на предложението от 27.06.1996 г.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по така предявените искове, след като е приел, че същите са процесуално недопустими с оглед влязлото в сила решение № 134 от 08.10.2009 г. по т. д. № 38/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., с което по предходно дело между същите страни е прието, че ищецът няма правен интерес от съдебното установяване на нищожността на договора за приватизационна продажба, тъй като не е правоимащо лице по смисъла на чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП /отм./.
Определението за прекратяване на делото е потвърдено от Бургаски апелативен съд, който е възприел изцяло съображенията на първата инстанция за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес. Въззивният съд е преценил, че към релевантния за приложението на чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП /отм./ момент ищецът не е имал качеството на наемател на обособената част, обект на приватизационна продажба, за да се ползва от правото на преференциално изкупуване при условията на посочената законова разпоредба. Поради това е направил извод, че след като не може да се легитимира като носител на права по чл.35 ЗППДОП /отм./ и да участва в приватизационната процедура, ищецът няма правен интерес да провежда исково производство за установяване нищожност на договора за приватизационна продажба.
Изводът на въззивния съд за липса на правен интерес е подкрепен и с произнасянето в решение № 134 от 08.10.2009 г. по т. д. № 38/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. С това решение Върховният касационен съд е обезсилил постановените по предходно дело между същите страни решения на Бургаски окръжен съд и Бургаски апелативен съд и е прекратил като недопустимо производството по предявените от [фирма] против [община], А. М. и Д. С. искове за признаване на нищожност поради противоречие със закона на договора за приватизационна продажба от 01.11.2001 г., с решаващия мотив, че ищецът няма правен интерес от воденето на исковете за нищожност, тъй като евентуалното им уважаване не би довело до финализиране на процедурата по приватизация на обособената част ресторант „Черно море” в негово лице, доколкото той не отговаря на въведените с разпоредбата на чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП /отм./ условия – да е бил наемател на обособената част по силата на сключен след 15.10.1990 г., но не по-късно от 15.10.1993 г. договор за наем, по който наемното правоотношение съществува към датата на подаване на предложението за приватизация /27.06.1996 г./, и не се легитимира като лице с право на преференциално изкупуване по смисъла на чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП /отм./. В съобразителната част на решението съставът на ВКС е изразил мнение, че не е обвързан в преценката си за правния интерес от извода в мотивите към влязлото в сила решение по адм. д. № 9134/2003 г. на ВАС, с което е отменен мълчаливият отказ на ОбС – Н. за приемане на предложението за приватизация от 27.06.1996 г., че [фирма] е бил наемател на ресторант „Черно море” и в това качество е имал правото по чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП /отм./ да поиска преференциалното му изкупуване.
Въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроса „Има ли ищецът правен интерес да иска прогласяването за нищожен на приватизационния договор от 01.11.2011 г.”. Правният интерес е абсолютна положителна предпоставка за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск и неговото наличие е условие за допустимост на иска. В конкретния случай обаче, макар да е значим за делото, въпросът за правния интерес не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК – да е обуславящ за изхода на делото. Същият е поставен по начин, който предполага отговор правилна или неправилна е преценката на въззивния съд за отсъствие на правен интерес от защитата, която ищецът – частен жалбоподател цели да получи с предявяването на исковете по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД. С т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е отречена изрично възможността правилността на обжалвания въззивен акт да бъде проверявана в стадия за селекция на касационните жалби и относимите към правилността на акта касационни основания по чл.281, т.3 ГПК да служат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Съобразявайки дадените в тази насока задължителни указания, настоящият състав на ВКС намира, че ако въведеният с изложението процесуален въпрос се счете за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, ще се стигне до произнасяне по правилността на въззивното определение още във фазата по допускане на касационното обжалване. Подобен правен резултат би бил изцяло в разрез с уредените в чл.280 и сл. ГПК правила за допускане на касационното обжалване и за осъществяване на същинския касационен контрол, поради което е недопустим. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, съгласно разясненията в съобразителната част към т.1 от цитираното тълкувателно решение.
Не е налице и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на която се позовава частният жалбоподател. Хипотезите, в които разрешеният с обжалвания въззивен акт правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, са изяснени изчерпателно в т.4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Според указанията в решението, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице в случаите, когато касационното разглеждане на определен правен въпрос ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й с оглед промени в законодателството и обществените условия, за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Отговорът на въпроса има ли ищецът по конкретното дело правен интерес от предявените искове по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД е обусловен изцяло от преценката на специфичните факти, с които ищецът е обосновал активната си легитимация в процеса /качеството на лице с права по чл.35, ал.1, т.2 от отменения ЗППДОП/ и последиците, които цели чрез съдебното установяване на нищожността на договора за приватизационна продажба /участие във вече финализираната със сключване на договора приватизационна процедура/. Поради обусловеността му от фактите по делото, а не от прилагането на конкретна законова норма, касационното разглеждане на въпроса ще е от значение единствено за изхода на настоящото дело, но няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Правно неиздържана е тезата в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че произнасянето по въпроса за правния интерес ще допринесе за промяна на създадената с решение № 134/08.10.2009 г. по т. д. № 38/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., неправилна практика по чл.290 ГПК и за създаване на правилна практика по приложението на чл.302 ГПК. Както бе посочено по-горе, с цитираното решение Върховният касационен съд е отрекъл правния интерес на настоящия жалбоподател да установява по съдебен ред нищожността на договора за приватизационна продажба, легитимирайки се с несъществуващото качество на правоимащо лице по смисъла на чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП /отм./. С подвеждането на решението под основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят иска да постигне преразглеждане на становището във влязлото в сила решение по т. д. № 38/2009 г. на ВКС за отсъствие на обоснования с качеството по чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП /отм./ правен интерес, което е процесуално недопустимо от гледна точка на чл.297 ГПК и чл.299, ал.1 ГПК.
Неоснователен е и доводът за противоречие на обжалваното определение с практиката в определение № 252/28.04.2011 г. по ч. гр. д. № 14/2011 г. на ВКС, ІV г. о. Следва да се отбележи, че определението е постановено по реда на чл.278, ал.2, изр.1 ГПК, а не на този по чл.274, ал.3 ГПК, и не съставлява задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както твърди частният жалбоподател. В посоченото определение е прието, че решението на административния съд, с което е отменен или изменен административен акт от значение за конкретно гражданско правоотношение, има действие по отношение на всички /чл.177, ал.1, изр.2 ГПК/ и по силата на чл.302 ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ спор за същото правоотношение. Въззивното определение не влиза в противоречие с така изразеното становище, тъй като въззивният съд не е отрекъл задължителната сила на решението по адм. д. № 9134/2003 г. на ВАС в очертаните от диспозитива на решението предели /отмяна на обжалвания мълчалив отказ на ОбС – Н./, а не е възприел извода в мотивите към решението, че жалбоподателят [фирма] е бил наемател на ресторант „Черно море” в [населено място] и поради това е носител на правото по чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП /отм./ да иска преференциалното му изкупуване. Несъобразяването с извод в мотивите към административното решение не е равнозначно на незачитане на прогласената от чл.302 ГПК негова задължителна сила, което изключва противоречието между двете определения, а наред с това и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 265/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 304 от 25.09.2012 г., постановено по ч. т. д. № 265/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :