5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 13.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1564/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 289 от 12.11.2013 г., постановено по т. д. № 221/2013 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение е обезсилено решение № 33 от 09.042013 г. по гр. д. № 213/2011 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] против Д. Ц. Д. искове с правно основание чл.345, ал.1 във вр. с чл.342, ал.2 ТЗ, чл.92 ЗЗД във вр. с чл.342, ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 30 510.61 евро – дължими лизингови вноски с настъпил падеж за периода м. декември 2008 г. – м. март 2009 г. по договор за лизинг № 20080222/19.02.2008 г., сключен между [фирма] и [фирма], по който Д. Ц. Д. е поръчител, 1 357 евро – изискуеми застрахователни премии, заплатени от лизингодателя за сметка на лизингополучателя по застраховка „Гражданска отговорност”, 27 000 евро – част от договорна неустойка по чл.9.2 от договора за лизинг; Оставени са без разглеждане посочените искове и е прекратено производството по делото; Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Д. Ц. Д. разноски в размер на 3 300 лв.; Осъдено е [фирма] да заплати на Д. Ц. Д. разноски за въззивното производство в размер на 1 650 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, спазването на преклузиите на чл.133 ГПК и събирането на гласни доказателствени средства, които нарушения са допуснати от първоинстанционния съд и не са отстранени от въззивната инстанция. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд не се е произнесъл по исковете за неустойка и за застрахователни премии, не е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи по съществото на спора и не е обосновал причината, поради която обезсилва първоинстанционното решение и оставя без разглеждане исковете срещу ответника Д. Ц. Д.. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на решението, включително в частта за разноските, и за уважаване на исковете срещу ответника Д. Д. и/или срещу посочения в исковата молба ответник Д. Г. Д. /срещу когото производството по делото е прекратено с влязло в сила определение/ с присъждане на разноските.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, уточнено по указание на съда с допълнително изложение вх. № 1588/07.04.2014 г.
Ответникът по касация Д. Ц. Д. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили решението на Великотърновски окръжен съд в обжалваната част и да прекрати производството по делото, след оставяне без разглеждане на предявените от [фирма] против Д. Ц. Д. обективно съединени искове за заплащане общо на сумата 58 867.72 евро, формирана като сбор от лизингови вноски, неустойка, застрахователни премии и лихви за забава, дължими на основание договор за лизинг от 19.02.2008 г. между [фирма] и [фирма], по който Д. Д. е поръчител, Великотърновски апелативен съд е приел, че решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по недопустими искове, предявени срещу ответника – поръчител след изтичане на предвидения в чл.147 ЗЗД преклузивен 6-месечен срок. Въззивният съд е аргументирал извода си за недопустимост на исковете с обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу лизингодателя и срещу поръчителите по договора за лизинг, един от които ответникът Дибрин Д., е постъпило в съда на 15.06.2009 г. – повече от една година след настъпване на изискуемостта на претендираните с исковете /предявени първоначално като установителни по реда на чл.422, ал.1 ГПК и изменени в осъдителни в хода на делото при наличие на законовите предпоставки за това/ вземания, настъпила към 01.03.2009 г. – за последната претендирана лизингова вноска, и към 23.03.2009 г. – за вземанията за застрахователни премии, неустойка и лихви за забава. По съображения, че изтичането на преклузивния срок по чл.147 ЗЗД има за последица погасяване на вземанията на кредитора към поръчителя и правото на иск за тях, въззивният съд е счел, че исковете не подлежат на разглеждане и че решението на първоинстанционният съд, с което те са отхвърлени като неоснователни, подлежи на обезсилване като процесуално недопустимо. С оглед констатираната недопустимост на исковете съставът на Великотърновски апелативен съд е преценил, че не следва да се произнася по доводите във въззивната жалба на [фирма] за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му и при разглеждане на делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване със следните въпроси :
„1. Може ли един и същ иск да бъде едновременно обезсилен и оставен без разглеждане и в този смисъл налице ли е проицесуална предпоставка за касационно обжалване на решението на ВТАС; 2. Съществуват ли по делото правни основания, въз основа на които съдът, в случая въззивният, да се произнесе с решение, с което едновременно да обезсили и да остави без разглеждане предявеният осъдителен иск; 3. Съдът може ли да не се произнесе/следва ли да се произнесе по искането за присъждане на неустойка и по иска за заплатени застрахователни премии, формулирани във въззивната жалба; 4. Дължи ли се присъждане/произнасяне, съответно уважаване, на исковете за неустойка и за застрахователна премия, като искове, произтичащи от процесния договор за лизинг, тъй като по отношение на тези искове погасителната давност не е изтекла; 5. Допустимо и законосъобразно ли е едно и също лице да бъде едновременно допуснато като свидетел, след като вече е конституирано като страна по същото дело, и съвместими ли са тези две качества в едно и също лице; 6. Представлява ли разпитът като свидетел на посоченото във въззивната жалба и в касационната жалба лице, което е било страна в процеса, съществено процесуално нарушение; 7. Законосъобразна и допустима ли е дадената от ВТОС повторна възможност на ответника за отговор на искова молба, след като самият съд е поставил резолюция, че отговорът е подаден след изтичане на срока по чл.367 ГПК; 8. Правилни и законосъобразни ли са действията на съда, с които са заличени ответници по делото; 9. Липсата на изчерпателен и прецизиран доклад по делото, който да разпредели доказателствената тежест между страните, представлява ли съществено процесуално нарушение и как това се е отразило на развитието на процеса и на крайния съдебен акт”.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с въззивното решение е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В т.1 от съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпросите, които са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение. Правилността на решението подлежи на проверка само по реда на чл.290 ГПК в случай на допуснато касационно обжалване и не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Нито един от въпросите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен с т.1 от цитираното тълкувателно решение.
Първите два въпроса са резултат от погрешно възприемане на диспозитива на въззивното решение, с който въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд, а не предявените искове, които са оставени без разглеждане като процесуално недопустими. Решението не съдържа диспозитив за едновременно обезсилване и оставяне без разглеждане на исковете, което изключва значението на поставените въпроси за изхода на делото.
Въпросите по п.3 и п.4 също не са значими за изхода на делото, тъй като липсата на произнасяне по съществото на спора, въведен с исковете за неустойка и за застрахователни премии, е последица от преценката на въззивния съд за недопустимост на исковете като предявени срещу ответника – поръчител извън рамките на преклузивния срок по чл.147 ЗЗД. В мотивите си въззивният съд е пояснил, че срокът по чл.147 ЗЗД не е давностен /за какъвто го счита процесуалният представител на касатора/, а преклузивен, поради което дали давността за вземанията срещу поръчителя е изтекла или не, е въпрос, неотносим към постановения с обжалваното решение правен резултат.
Останалите въпроси, съдържащи се в п.6 – п.9 от изложението, касаят законосъобразността на извършени от първоинстанционния съд процесуални действия, които са от значение за правилността на обезсиленото от въззивната инстанция първоинстанционно решение. Отговор на въпросите дали действията на първоинстанционния съд по предоставяне на допълнителен срок на ответника за отговор на исковата молба, събиране на гласни доказателствени средства и изготвяне на доклад по делото са законосъобразни, е бил възможен само в случай на осъществен от въззивната инстанция инстанционен контрол върху правилността на първоинстанционното решение, какъвто не е проведен поради недопустимостта на решението. Решението на първата инстанция не е предмет на касационното производство и отнасящите се до него въпроси са извън очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол.
Поради неотносимостта на поставените въпроси не следва да се обсъждат поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, уточнени в допълнителното изложение от 07.04.2014 г.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на сумата 2 800 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба по договор за правна защита и съдействие от 28.02.2014 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 289 от 12.11.2013 г., постановено по т. д. № 221/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на Д. Ц. Д. от [населено място], [улица], сумата 2 800 лв. /две хиляди и осемстотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :