4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София,27.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2057/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8333/21.08.2012 г. на [фирма] – [населено място], срещу определение от 30.07.2012 г. по т. д. № 1963/2012 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е върната на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК касационната жалба на [фирма] срещу постановеното по делото въззивно решение № 899 от 01.06.2012 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като излага доводи за неговата неправилност. Твърди, че не е съществувало основание за връщане на касационната жалба, тъй като въпреки отсъствието на надлежно връчено съобщение с указанията на въззивния съд по чл.285, ал.1 ГПК, своевременно е отстранил всички констатирани от съда нередовности на жалбата.
Ответниците „Р. (България)” ЕАД и [фирма] оспорват частната жалба по съображения в писмени отговори, депозирани в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да върне касационната жалба на [фирма] против решението по т. д. № 1963/2012 г., Софийски апелативен съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията в разпореждане на съдията – докладчик от 19.06.2012 г. в едноседмичен срок от уведомяването да представи изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, преписи от жалбата за насрещните страни и пълномощно за приподписалия жалбата адвокат. Въззивният съд е констатирал, че разпореждането от 19.06.2012 г. е изпратено на посочения от жалбоподателя съдебен адрес [населено място], [улица], Хотел „Р.”, офис 209, откъдето е върнато с отбелязване на длъжностното лице по призоваването, че на адреса няма пълномощник на дружеството и не е намерено лице, на което да се извърши връчването. Като е взел предвид така удостоверените обстоятелства, съставът на Софийски апелативен съд е преценил, че дадените с разпореждането указания следва да се считат за надлежно съобщени на жалбоподателя при условията на чл.41, ал.2 във вр. с чл.39, ал.1 ГПК и че неизпълнението им в рамките на предоставения срок съставлява основание по чл.286, ал.1, т.2 ГПК за връщане на касационната жалба.
Определението е неправилно.
Основанието на чл.286, ал.1, т.2 ГПК за връщане на касационна жалба е налице тогава, когато страната – жалбоподател не е отстранила констатирани от администриращия съд нередовности на жалбата, за които е уведомена надлежно по реда на чл.285, ал.1 ГПК. Доказателствата по делото сочат, че въззивният съд е върнал подадената от частния жалбоподател касационна жалба, без да е изпълнена процедурата по чл.285, ал.1 ГПК за съобщаване на указанията за поправяне на нередовностите й, посочени в разпореждането от 19.06.2012 г.
Производството по делото е образувано по молба за обявяване неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Призоваването и връчването на съобщения на длъжника в производството по несъстоятелност е предмет на специална правна уредба, съдържаща се в разпоредбата на чл.619, ал.1 ТЗ. Съгласно чл.619, ал.1 ТЗ, длъжникът се призовава на адреса на управлението му, а ако промени адреса си, без да уведоми за това съда по несъстоятелност, всички адресирани до него призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени. Разпореждането от 19.06.2012 г., с което съдията – докладчик е дал указания за поправяне на подадената от длъжника [фирма] касационна жалба, е изпратено на адрес [населено място], [улица], Хотел „Р.”, офис 209. Посоченият адрес е вписан в търговския регистър като адрес на управление на дружеството и не представлява негов съдебен адрес, както неправилно е приел въззивният съд. Длъжностното лице по призоваването е върнало разпореждането с отбелязване, че на посочения адрес няма лице, на което да се извърши връчването. Така отразеното обстоятелство не обосновава прилагане на фикцията за призоваване по чл.619, ал.1 ТЗ, тъй като фингираното връчване на съобщения при условията на чл.619, ал.1 ТЗ предполага длъжникът да е напуснал вписания в търговския регистър адрес на управление и да не е уведомил съда по несъстоятелност за новия си адрес. Удостоверителното изявление на длъжностното лице по призоваването не съдържа информация, че към датата на посещението – 13.07.2012 г., [фирма] е напуснало адреса на [улица] [населено място]. Отсъствието на данни за промяна на адреса на управление не позволява да се приеме, че указанията за поправяне на касационната жалба са съобщени надлежно на длъжника – жалбоподател и изключва възможността за връщане на жалбата на предвиденото в чл.286, ал.1, т.2 ГПК основание. Незаконосъобразна е преценката на въззивния съд за връчване на разпореждането от 19.06.2012 г. по реда на чл.41, ал.2 във вр. с чл.39, ал.1 ГПК. По делото няма данни длъжникът – жалбоподател да е посочвал съдебен адресат, за да бъде уведомяван чрез него за указанията по чл.285 ал.1 ГПК, а предвид специалната разпоредба на чл.619, ал.1 ГПК, фикцията на чл.41, ал.2 ГПК в случая е неприложима.
Неправилността на обжалваното определение произтича и от следното : С разпореждането от 19.06.2012 г. въззивният съд е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от уведомяването да представи изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, преписи от касационната жалба за насрещните страни и пълномощно за приподписалия жалбата адвокат. Към делото е приложено писмо изх. № 10711/08.11.2012 г. на Софийски градски съд, с което са изпратени за прилагане по т. д. № 1963/2012 г. на Софийски апелативен съд приподписана от адвокат касационна жалба вх. № 115567/07.11.2012 г., подадена от [фирма] срещу постановеното по същото дело въззивно решение и идентична по съдържание с вече депозираната касационна жалба вх. № 6034/18.06.2012 г., изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, преписи от касационната жалба и пълномощно за адв. П. В. от Адвокатска колегия – Б., приподписал жалбата. В писмото е отбелязано изрично, че приподписаната касационна жалба с приложенията е изпратена по пощата с пощенско клеймо от 21.06.2012 г., т. е. два дни след постановяване на разпореждането от 19.06.2012 г., но е получени в регистратурата на Софийски градски съд на 07.11.2012 г. Посочените обстоятелства налагат извод, че въпреки липсата на надлежно връчено съобщение, жалбоподателят е поправил своевременно всички констатирани от въззивния съд нередовности на касационната жалба, поради което връщането й на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК противоречи на процесуалния закон. Фактът, че поправената касационна жалба е постъпила по делото след постановяване на определението за нейното връщане, е ирелевантен за правилността на определението, тъй като жалбоподателят не следва да понася неблагоприятните последици от забавянето на пощенската пратка, изпратена до съда преди началото на преклузивния срок по чл.285, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за администриране на неправилно върнатата касационна жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 30.07.2012 г. по т. д. № 1963/2012 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК е върната касационната жалба на [фирма] против постановеното по делото въззивно решение № 899 от 01.06.2012 г.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за администриране на касационната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :