2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 11.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3048/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1007 от 08.05.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1700/2013 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото определение е потвърдено определение от 17.01.2013 г. по т. д. № 2570/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-7 състав, с което на основание чл.299, ал.1 ГПК е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от [фирма] против [фирма] отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 31 338 лв., присъдена с влязло в сила решение по т. д. № 1435/2008 г. на Софийски градски съд, VІ-3 състав.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушение на закона. Излага доводи, че изводът на въззивния съд за непререшаемост на спора, разрешен с влязлото в сила съдебно решение по т. д. № 1435/2008 г., противоречи на разпоредбата на чл.691 ТЗ, с която е въведена забрана за оспорване само на съдебно признати с участието на синдика вземания, които са предявени в производството по несъстоятелност на длъжника в сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, каквото не е отричаното с иска вземане. Поддържа, че след като не е предявено в производството по несъстоятелност на [фирма] в сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, вземането на ответника е погасено с влизане в сила на решението за утвърждаване на оздравителен план на дружеството, от което произтича правният интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за неговото несъществуване.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК основания, аргументирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният Софийски апелативен съд е потвърдил определението на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по т. д. № 2570/2011 г., след като е счел за правилен крайния извод на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения от [фирма] против [фирма] отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане за сумата 31 338 лв., формирана като сбор от неплатена цена на доставено гориво, обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД и разноски, присъдено с влязло в сила решение по т. д. № 1435/2008 г. на Софийски градски съд. Недопустимостта на иска е мотивирана със съображения, че след като вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] с участието на синдика, влязлото в сила решение има предвиденото в чл.637, ал.4 ТЗ установително действие в отношенията с длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността и предвид забраните на чл.691 ТЗ и чл.299, ал.1 ГПК вземането не може да бъде оспорвано в последващ съдебен процес чрез пререшаване на спора за неговото съществуване. Съдебният състав на Софийски апелативен съд е преценил, че с оглед предприетото срещу ищеца принудително изпълнение оспорването на присъденото вземане би било допустимо само при условията на чл.439 ГПК – ако длъжникът се позовава на нови факти, настъпили след влизане в сила на осъдителното решение и довели до погасяване на вземането, като напр. плащане, прихващане, изтекла погасителна давност и др. Отчитайки отсъствието на твърдения за наличие на такива факти, въззивният състав е приел, че отрицателният установителен иск е недопустим, тъй като чрез него се цели заобикаляне на закона и пререшаване на спора, предмет на влязлото в сила решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като релевантни за приложното поле на касационното обжалване следните въпроси : Явява ли се влезлият в сила оздравителен план нововъзникнало обстоятелство, обосноваващо правен интерес за дружеството да води отрицателен установителен иск за недължимост поради погасяването им с влизане в сила на решението за утвърждаване на оздравителния план на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, непредявени в сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ; Вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност , но непредявени в сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, погасяват ли се при прекратяване на производството по несъстоятелността с оздравителен план, независимо, че са присъдени с влязло в сила решение с участие на синдика, постановено при възобновяване на исковото производство по реда на чл.637, ал.3, т.1 ТЗ след решението за откриване на производство по несъстоятелност и преди влизане в сила на решението за утвърждаване на оздравителен план; Условие ли е за приемането му като неоспоримо в хипотезата на чл.691 ТЗ на вземане, възникнало до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, същото да е било предявено от кредитора по него в сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за достъп до касация е осъществено тогава, когато с обжалвания въззивен акт е разрешен правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставените от частния жалбоподател правни въпроси са относими към предмета на конкретното дело, но с оглед решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал становището си за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, не могат да се квалифицират като обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е мотивирал становището си за недопустимост на иска единствено със забраните на чл.691 ТЗ и чл.299, ал.1 ГПК за оспорване на вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, признато с влязло в сила съдебно решение при участие на синдика, и за пререшаване на разрешения с участието на синдика спор за съществуване на вземането. Преценката за недопустимост на иска не е обвързана с произнасяне дали правилото на чл.691 ТЗ е приложимо в хипотезата, когато съдебно установеното вземане не е предявено в производството по несъстоятелност на длъжника по реда и в сроковете на чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, респ. дали утвърденият след влизане в сила на решението за присъждане на вземането оздравителен план на длъжника има погасителен ефект спрямо вземането. Изводи в тази насока се съдържат в мотивите към първоинстанционното определение, което обаче не е предмет на касационен контрол, а доколкото въззивният съд не е препратил към тези изводи по реда на чл.272 ГПК, те не биха могли да се вземат предвид при обсъждане на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. След като в обжалваното определение няма произнасяне по въведените с изложението въпроси, същите не са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и по повод на тях не следва да се допуска касационно обжалване.
Поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не се налага обсъждане на поддържаните от жалбоподателя допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
С оглед недопускане на касационното обжалване и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят поисканите с отговора на жалбата и надлежно доказани разноски в размер на сумата 1 500 лв.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1007 от 08.05.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1700/2013 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място],[жк], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :