4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 02.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 109/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1456 от 03.11.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1440/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 629 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 4182/2010 г. на Пловдивски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 11 700 лв. – левова равностойност на сумата 6 000 евро, претендирана като обезщетение за пропуснати ползи от неполучен наем в размер на по 3 000 евро за м. декември 2009 г. и м. януари 2010 г. по сключен между [фирма] и трето лице договор за наем на недвижим имот, като са присъдени разноски на ищеца на стойност 684 лв. Решенията са постановени при участие на ЗК [фирма] като трето лице – помагач на страната на ответника [фирма].
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. По съображения, подробно изложени в касационната жалба, моли за отмяна на решението и за уважаване на предяния осъдителен иск.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси : „1. Налице ли е виновно неизпълнение на задължение на [фирма], произтичащо от договор между него и [фирма] от 25.02.2009 г.; 2. Налице ли е у [фирма] предвидимост на неосъществената от [фирма] полза от неполучен наем за м. декември 2009 г. и м. януари 2010 г., предвидима към момента на сключване на договора; 3. Налице ли е причинна връзка между неизпълнението на [фирма] и пропуснатата полза на [фирма].”. Без да сочи конкретни съдебни решения, касаторът твърди, че формулираните въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се и на противоречивото им разрешаване от съдилищата, за което представя решение по М. № 212/1989 г. и решение по ВАД № 16/1995 г. Допускането на касационно обжалване е аргументирано и с отклонение от практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за служебното задължение на съда да назначи експертиза, когато предмета на правния спор не е изяснен.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. В отговора е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] за заплащане на обезщетение по чл.82 ЗЗД за пропуснати ползи – неполучен наем, вследствие забавено изпълнение на поети с договор № 27/25.02.2009 г. задължения на [фирма], Пловдивски окръжен съд е приел, че не са осъществени предпоставките от фактическия състав на чл.82 ЗЗД, пораждащи право за ищеца да търси обезщетение за пропуснати ползи от неточно изпълнение на договора.
Като безспорен по делото е преценен фактът, че ответното дружество е допуснало забава в изпълнение на поетото с договора задължение в шестмесечен срок, считано от датата на плащане на уговорената цена /28.05.2009 г./, да изгради съоръжения за присъединяване и да извърши присъединяване към електроразпределителната мрежа на изградената в УПИ Х-1037 по плана на [населено място] офис – сграда с 16 бъдещи потребители. Независимо от неспазването на срока, след цялостен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че забавата може да се вмени във вина на ответника, който своевременно е предприел необходимите действия за присъединяване на ищеца – потребител към електроразпределителната мрежа, а се дължи на независеща от поведението му причина. За такава причина е посочен обжалваният от ответника отказ на Агенция „Пътна инфраструктура” да издаде разрешение за извършване на хоризонтален сондаж на пътя „София – Б.”, довел до забава в издаването на разрешението и оттук – до реализиране на работите по присъединяване на сградата.
Освен с отсъствието на вина в поведението на изпълнителя, неоснователността на исковата претенция е мотивирана и с недоказаността на твърдените от ищеца вреди, съизмеряващи се с пропуснати ползи на стойност 6 000 евро от неполучен наем за м. декември 2009 г. и м. януари 2010 г. по договор за наем от 01.11.2009 г. на два обекта. Въззивният съд е преценил, че ищецът не е доказал да е пропуснал възможността да получи наем за посочените в исковата молба обекти, намиращи се в подлежащата на присъединяване сграда, вследствие забавеното изпълнение на поетите от ответника задължения по договора от 25.02.2009 г. За недоказана е счетена и предвидимостта на евентуалните вреди /пропуснати ползи/ като са изложени съображения, че при сключване на договора от 25.02.2009 г. ответникът не е бил в състояние да предвиди действията на ищеца по отдаване под наем на обекти в сградата преди да е изтекъл уговорения краен срок за присъединяването й към електроразпределителната мрежа.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, тъй като нямат характер на правни въпроси с обуславящо значение за изхода на конкретното дело. Първите три въпроса са касаят правилността на извършената от въззивния съд преценка на доказателствата и произтичащите от нея изводи за недоказаност на фактите, релевантни за ангажиране на договорната отговорност на ответника при предпоставките на чл.82 ЗЗД. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Поради това въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол с цел да се отговори на въпросите на касатора дали е правилна преценката на въззивната инстанция, че не са доказани вината на ответника за забавеното изпълнение на договора и настъпването на предвидими вреди, намиращи се в причинна връзка със забавата. Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да назначи служебно експертиза, когато това е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна, няма никакво значение за изхода на делото. Недопускането на поисканата с въззивната жалба на касатора съдебно – счетоводна експертиза е обусловено от преценката за отсъствие на основания от кръга на визираните в чл.266 ГПК, а не от процесуално бездействие на въззивния съд да съдейства за установяване на релевантните за правния спор факти.
Не са доказани и поддържаните в изложението допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. К. се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е посочил конкретни актове на ВС или ВКС с характер на задължителна съдебна практика, с които въззивното решение влиза в противоречие. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е подкрепено само с решения на арбитражни съдилища, а според задължителните указания в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС тези решения не се включват в понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1440/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Съобразно изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди половината от следващото се за касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 342 лв., определено по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1456 от 03.11.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1440/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата 342 лв. /триста четиридесет и два лв./ – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :