4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София,08.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 483/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. С. от [населено място] – чрез процесуалния й представител адв. К. Н., срещу решение № 826 от 25.05.2011 г., постановено по гр. д. № 843/2011 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 6095 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1740/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 8 000 лв. до сумата 100 000 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и за присъждане на пълния размер на претендираното с иска по чл.226, ал.1 КЗ обезщетение. Касаторката поддържа, че въззивният съд не е съобразил характера и тежестта на получените травматични увреждания и понесените по повод на тях болки и страдания и в нарушение на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост е присъдил обезщетение в занижен размер, несъответстващ на действително претърпените неимуществени вреди.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Наведени са твърдения, че въззивният съд се е произнесъл с решението си по съществен за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с правилното определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касация Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” – [населено място], оспорва искането за достъп до касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Б. С. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 8 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че присъдената от първоинстанционния съд сума – 8 000 лв., е напълно достатъчна за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата при настъпилото на 26.01.2009 г. пътно – транспортно произшествие. При определяне на обезщетението са отчетени всички специфични за спора обстоятелства, които въззивният съд е преценил като определящи за прилагането на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно – моментът на настъпване на увреждащото произшествие, възрастта на пострадалата ищца, видът и тежестта на причинената й телесна травма /многофрагментарно счупване на базата на 5-та метакарпална /дланна/ кост на лявата ръка/, времетраенето на проведеното неоперативно лечение и на последващия възстановителен период /от 30 до 60 дни/, продължителността /около 2 месеца/ и интензитетът на понесените болки и страдания. Съобразено е и категоричното становище на вещото лице – травматолог, че от травмата не са останали неблагоприятни последици и че засегнатата длан на лявата ръка е напълно възстановена.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос – за съответствието на обезщетението за неимуществени вреди с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е от значение за изхода на делото и попада в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Въпреки това касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не са налице допълнителните предпоставки, специфични за поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Не кореспондира с мотивите към решението твърдението на касаторката, че значимият за делото правен въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС, в частност – от практиката в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 177/27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на ІІ т. о. В посочените решения е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице – ищец по прекия иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, съответно чл.226, ал.1 КЗ, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които – според разясненията в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД в конкретния случай. Въззивното решение не е постановено в противоречие с така изразеното становище, тъй като въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касаторката обезщетение за неимуществени вреди след съобразяване на указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с които касаторката е аргументирала становището си за несправедлив размер на присъденото й обезщетение, не се ползват с приоритет при прилагането на чл.52 ЗЗД, поради което не може да се възприеме тезата, че след като лимитът на застрахователна отговорност надвишава многократно присъденото обезщетение, обезщетението е определено в отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД. Що се отнася до довода в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства и е приложил формално разпоредбата на чл.52 ЗЗД, то той съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение и според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Не е налице и другото поддържано основание за достъп до касационен контрол – това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е осъществено в случаите, когато касационното разглеждане на значимия за конкретното дело правен въпрос ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по приложението на непълни, неясни или противоречиви закони. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД, която регламентира принципа за справедливост като отправна точка при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, е достатъчно ясна и по приложението й е създадена константна и задължителна съдебна практика. Дадените с ППВС № 4/1968 г. указания относно начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди по правилото на чл.52 ЗЗД не са изгубили значение и не се налага да бъдат изоставяни или осъвременявани заради изменения в законодателството или в обществените условия. Разликата в размера на присъжданите от съдилищата обезщетения за неимуществени вреди не произтича от неточно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а е последица от разликата във фактите, които предопределят стойностното изражение на справедливото за всеки отделен случай парично обезщетение. Изложеното сочи, че произнасянето по поставения от касаторката правен въпрос би имало значение само за конкретното дело, но не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, решението по гр. д. № 843/2011 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед недопускане на касационното обжалване ответникът има право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК, но само за производството по чл.288 ГПК. Поради това на същия следва да се присъдят разноски до размер на сумата 1 200 лв., представляваща ? от адвокатското възнаграждение, изплатено на процесуалния му представител освен за изготвяне на отговор на касационната жалба, и за процесуално представителство пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 826 от 25.05.2011 г., постановено по гр. д. № 843/2011 г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната с касационната жалба на Р. Б. С. част.
ОСЪЖДА Р. Б. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” – [населено място], [улица], ет.2, сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :