3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 16.03. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 194/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Б. В. Л.” ЕООД със седалище в[населено място] – чрез процесуалния представител на дружеството адв. Г. В., срещу определение № 869 от 09.12.2010 г., постановено по ч. т. д. № 896/2010 г. от тричленен състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от дружеството частна жалба против въззивно определение № 2346 от 20.08.2010 г. по ч. гр. д. № 2329/2010 г. на П. окръжен съд. С въззивното определение е отменено частично определение от 04.06.210 г. по гр. д. № 17104/2009 г. на П. окръжен съд и на основание чл.402, ал.2 от ГПК е постановена отмяна на допуснато по същото дело обезпечение на предявените от „Б. В. Л.” ЕООД против [фирма] обективно съединени осъдителни искове за парични вземания.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че преценката на тричленния състав за двуинстанционност на уреденото в чл.402 от ГПК производство за отмяна на обезпечение противоречи на закона. Твърди, че при постановяване на обжалваното определение не са взети предвид подробните му доводи в частната жалба за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение и не е съобразена неговата неправилност, съставляваща основание за отмяната му от касационната инстанция.
Ответникът [фирма] -[населено място] оспорва частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 28.02.2011 г. и моли за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Б. В. Л.” ЕООД частна касационна жалба, тричленният състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваният с нея съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил факултативен касационен контрол с разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК. Изложени са съображения, че определението, с което съдът се произнася относно наличието или липсата на основание по чл.402 от ГПК за отмяна на допуснато обезпечение, има несамостоятелен привременен характер, и като такива не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго самостоятелно производство. Като се е позовал и на дадените[населено място] решение № 1/2010 г. от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС указания, тричленният състав е направил извод, че с постановяване на въззивното определение е изчерпан инстанционният ред за разглеждане на молбата по чл.402 от ГПК за отмяна на обезпечение, с оглед на което е отрекъл допустимостта на сезиращата го частната касационна жалба.
Определението е правилно.
Въведеният с чл.274, ал.3 от ГПК факултативен касационен контрол е предвиден по отношение на две категории въззивни определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Останалите определения, постановени от въззивните съдилища при осъществяване на правомощията им на въззивна инстанция, не подлежат на касационен контрол за законосъобразност и е недопустимо да бъдат атакувани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд.
Предмет на обжалване с подадената пред тричленния състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС частна касационна жалба е определение на въззивен съд, постановено по повод частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е отменено на основание чл.402 от ГПК допуснато обезпечение на искове. Правилна е преценката на тричленния състав, че атакуваното с частната касационна жалба определение не попада сред лимитивно посочените в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК въззивни определения, за които е предвиден факултативен касационен контрол, тъй като същото не е преграждащо спрямо развитието на делото и не дава разрешение по същество, нито пък прегражда, друго самостоятелно и несвързано с исковия процес съдебно производство. Двуинстанционният ред за разглеждане на въпроса за обезпечаване на иска /извън хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 от ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/2010 г./ е изяснен изрично и в Тълкувателно решение № 1/2010 г. от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал тричленният състав, за да аргументира становището си за недопустимост на частната касационна жалба. Дадените с цитираното тълкувателно решение указания са относими и към обжалването на въззивните определения, постановени по частни жалби срещу първоинстанционни определения за отмяна на обезпечение по реда на чл.402 от ГПК, аналогичен на чл.321 от ГПК /отм./, касационното обжалване на които е отречено изрично с т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение поради липса на произнасяне по въведените с частната касационна жалба оплаквания за неправилност на въззивното определение. При констатация за недопустимост на жалбата тричленният състав не е разполагал с правомощия да проверява правилността на обжалвания съдебен акт, с оглед на което необсъждането на поддържаните от обжалващата страна доводи за неправилност на акта не съставлява порок на постановеното от тричленния състав определение.
Предвид изложените съображение, обжалваното определение по ч. т. д. № 896/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 869 от 09.12.2010 г., постановено по ч. т. д. № 896/2010 г. от тричленен състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :