5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 12.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 933/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. с нестопанска цел „М. организация „К. куче” със седалище в[населено място] срещу решение № 914 от 23.06.2010 г. по гр. д. № 783/2010 г. на П. окръжен съд, 8-ми граждански състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 3400 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 3539/2009 г. на П. районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. – касатор против С. с нестопанска цел „Б. федерация по кинология” обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД – за прогласяване нищожност на сключен между праводателя на ищеца „М. асоциация „К. куче” и ответника договор от 11.10.2007 г. за прехвърляне на права върху Сертификат № 10675, издаден от Патентното ведомство на Република България, и на произтичащите от сертификата права, поради противоречие със закона и/или липса на съгласие, и иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване установено по отношение на ответника, че ищецът е притежател на изключителните права по Сертификат № 10675 за нова порода животни „К. куче” с приоритет от 20.07.2004 г.
В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на въззивното решение с позоваване на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е основал решаващите си изводи за неоснователност на предявените искове на представени от ответната страна писмени доказателства – протокол от 24.07.2007 г. и пълномощно от 12.04.2002 г., приети от първоинстанционния съд в противоречие с въведените в чл.131, ал.3 във вр. с чл.133 от ГПК правила и преклузии. Релевира доводи за необоснованост на решението и за неправилно приложение на материалния закон – чл.31, т.1 от ЗЮЛНЦ във вр. с чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, при произнасянето на решаващата инстанция по съществените за спора въпроси относно наличието на валидно формирано съгласие от страна на С. за прехвърляне на изключителното право върху сертификат № 10675 чрез договора от 11.10.2007 г. и изпълнението на законовите изисквания при вземането на решение от Управителния съвет на С. за сключване на договора.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържано във връзка с определените като обуславящи за изхода на делото въпроси : 1. „За способите за опровергаване съдържанието на документ чрез доказване, че същият е подправен /интелектуална подправка”/, без да е променено авторството му.”; и 2. „За критериите, според които следва да се преценява валидността на решение на управителен съвет на сдружение с нестопанска цел; Определящи ли са в тази насока пороци по свикването и провеждането на заседанието, както и участието в него на лица, които не са членове”. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са възпроизведени защитната теза на касатора по съществото на правния спор, застъпвана пред първоинстанционния и въззивния съд, и част от релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е аргументирано с липсата на съдебна практика по поставените въпроси и с тяхното „голямо значение за сигурността на гражданския оборот”.
Ответникът по касация С. с нестопанска цел „Б. федерация по кинология” -[населено място] не заявява становище по допускането на касационно обжалване и по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С. с нестопанска цел „М. организация „К. куче”, с която са предявени обективно съединени искове по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК срещу С. с нестопанска цел „Б. федерация по кинология” – за установяване нищожност на сключен между праводателя на ищеца „М. асоциация „К. куче” и ответника договор от 11.10.2007 г., с който на ответното сдружение са прехвърлени изключителното право върху издаден от Патентното ведомство на Република България Сертификат № 10675 за нова порода животно „К. куче” и произтичащите от него права, и за признаване, че С. – ищец е носител на изключителното право върху посочения сертификат. Нищожността на договора е поддържана алтернативно на две основания – противоречие със закона /чл.31, т.3 от ЗЮЛНЦ/, изразяващо се в сключване на договора от лицето А. С., действало от името на „М. асоциация „К. куче” без валидно взето решение на Управителния съвет на С. за прехвърляне на изключителните права върху спорния сертификат и без представителна власт за извършване на разпоредителната сделка, и липса на съгласие, предвид отсъствието на валидно изразена воля от Управителния съвет за сключване на договора.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като неоснователни, а въззивният съд е потвърдил неговото решение, възприемайки изцяло съображенията за действителност на атакувания с исковете по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД договор. След самостоятелна преценка и анализ на събраните по делото доказателства решаващият състав на П. окръжен съд е приел, че договорът е сключен в съответствие с въведените в чл.31, т.3 от ЗЮЛНЦ правила за формиране на съгласие за разпореждане с имуществото на сдружение с нестопанска цел. За да достигне до този извод, въззивният съд се е позовал на приетия по делото устав на С. – ищец и на представените от ответника писмени доказателства – протокол от проведено на 24.07.2007 г. заседание на Управителния съвет на С. и пълномощно от 12.04.2002 г. в полза на А. С., изходящо от председателя на Управителния съвет С. С.. От същите е направен извод за формирано от колективния управителен орган съгласие, оформено като решение в протокола, за сключване на договора и за безусловно прехвърляне на правата върху сертификата за породата „К. куче” на ответника „Б. федерация по кинология”, респ. за изрично изразена воля подписването на договора да се възложи на А. С., разполагащ с необходимата представителна власт по силата на решението, на устава и на пълномощното, предоставено му от С. С.. Съдът е обсъдил и представения от ищеца втори протокол с дата 24.07.2007 г., според съдържанието на който взетото на заседанието на УС решение не предвижда прехвърляне на изключителните права върху сертификата, а само предоставяне на права за селекция по отношение на породата „К. куче” при запазване на изключителните права за ищеца като притежател на сертификата. При съпоставяне на двата протокола, оспорени от насрещните страни, и след прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест е прието, че ищецът не е доказал оспорването на първия протокол и не е опровергал истинността на съдържанието му. В резултат на тези констатации въззивният съд е формирал решаващия извод, че договорът от 11.10.2007 г. е сключен в съответствие със закона и със съгласие на титуляра на прехвърлените права, признати с издадения от Патентното ведомство сертификат № 10675, и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете с с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.124 от ГПК.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, с които е аргументирано искането за достъп до касационен контрол.
Формулираният под № 1 в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос – за способите за опровергаване съдържанието на документ в хипотезата на „интелектуална подправка”, е поставен във връзка с оплакванията в касационната жалба за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд относно истинността на протокола от 24.07.2007 г., с който е мотивирано становището за наличие на валидно взето от УС на С. – касатор съгласие за сключване на процесния договор. Преценката на решаващата съдебна инстанция, че ищецът – сега касатор, не е провел успешно оспорване на истинността на протокола, е от значение за правилността на въззивното решение и доколкото е относима към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК, не подлежи на проверка в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. В тази насока са и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, с които е проведено ясно разграничение между релевантните за производството по чл.288 от ГПК и визирани в чл.280, ал.1 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване и значимите за производството по чл.290 от ГПК касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Евентуалните грешки на съда при формиране на изводите във връзка с оспорването на протокола от 24.07.2007 г. и неговата истинност са извън обхвата на чл.280, ал.1 от ГПК и дори да са допуснати, не могат да обосноват приложното поле на касационния контрол по отношение на обжалваното въззивно решение.
Вторият въведен с изложението въпрос – за критериите, според които следва да се преценяват законосъобразността и съответствието с устава на взетите от управителния съвет на сдружение с нестопанска цел решения, също е лишен от обуславящо значение за изхода на делото. При формиране на решаващата си воля по съществото на правния спор въззивният съд изобщо не е обсъждал и не се е произнасял по редовността на свикването и провеждането на заседанието на Управителния съвет на „М. асоциация „К. куче” от 24.07.2007 г., на което е взето решението за сключване на договора от 11.10.2007 г. Преценката на решението и неговите правни последици е ограничена до доказването му като факт в правния мир – предвид оспорването на истинността на протокола, в който е обективирано, а поради липсата на релевирани до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд възражения за опорочаване на процедурата по приемането му не са разглеждани евентуални пороци, водещи до несъответствие на решението със закона и устава. След като поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по спорния предмет на делото, по отношение на същия не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280, ал.1 от ГПК.
Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо да се обсъжда сочената от касатора допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че поддържаното основание не би могло да се приеме за доказано, тъй като по волята на законодателя неговото наличие предполага разрешеният в обжалваното въззивно решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, докато искането за достъп до касация е аргументирано със значението на поставените в изложението въпроси за сигурността на гражданския оборот.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 914 от 23.06.2010 г., постановено по гр. д. № 783/2010 г. на П. окръжен съд, 8-ми граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :