3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София,02.10. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 105/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма] – двете дружества със седалище в [населено място], срещу въззивно решение № 1320 от 12.10.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1669/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
С касационната жалба на [фирма] е обжалвана частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решение № 658 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 11974/2010 г. на Пловдивски районен съд е отхвърлен предявеният от дружеството против [фирма] иск за установяване в отношенията между страните, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от общо 5 156 лв., от която 2 063.60 лв. – неизплатено задължение по фактура № 548/25.03.2009 г., 424.80 лв. – неизплатено задължение по фактура № 549/25.03.2009 г., и 2 667.60 лв. – неизплатено задължение по фактура № 566/09.04.2009 г., сумата 709.63 лв. – сбор от лихви за забава върху непогасените задължения по посочените три фактури до датата 17.06.2011 г., и сумата 117.131 лв. – разноски за заповедно производство, за които суми е издадена заповед № 5222/21.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 8979/2010 г. на Пловдивски районен съд. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Допускането на касационно обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, подробно аргументирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касационната жалба на [фирма] е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е оставено в сила решението по гр. д. № 11974/2010 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която по реда на чл.422 ГПК е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] останалата част от сумите, предмет на издадената в производството по ч. гр. д. № 8979/2010 г. на Пловдивски районен съд заповед по чл.410 ГПК, а именно : Сумата 5 316.42 лв., представляваща сбор от непогасени задължения по фактура № 467/18.12.2008 г. /3 123.18 лв./, фактура № 438/28.11.2008 г. /790.80 лв./ и фактура № 311/25.09.2008 г. /1 402.44 лв./; сумата 1 012.43 лв. – лихви за забава, и сумата 126.50 лв. – разноски за заповедното производство. К. поддържа оплаквания за неправилност на решението и моли същото да бъде отменено в обжалваната част. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби, констатира следното :
Касационните жалби са подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но са процесуално недопустими на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ПЗР на ЗИДГПК, изменението на чл.280, ал.2 ГПК влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., и по аргумент от § 25 ПЗР на ЗИДГПК намира приложение по отношение на всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г.
Обжалваното въззивно решение е постановено при действието на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК. С него е разрешен правен спор между търговци по чл.422 ГПК за съществуване на парични вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Вземанията произтичат от отделни търговски сделки, послужили като основание за съставяне на посочените в исковата молба и в решението 6 бр. фактури за доставени стоки и извършени услуги. Поради самостоятелния им характер, вземанията по всяка една от фактурите са обект на защита със самостоятелен иск по чл.422 ГПК. Стойността на отделните вземания, с която се съизмерява цената на всеки от разгледаните от въззивния съд обективно съединени искове по чл.422 ГПК, е под 10 000 лв. При тези обстоятелства следва да се приеме, че въззивното решение е изключено от обхвата на касационния контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК, независимо от факта, че общата стойност на защитаваните по реда на чл.422 ГПК парични вземания надхвърля въведения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг /10 000 лв./ за достъп до касационно обжалване по търговски дела.
По изложените съображения касационните жалби на [фирма] и [фирма] срещу постановеното от Пловдивски окръжен съд решение по в. гр. д. № 1669/2011 г. са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] срещу решение № 1320 от 12.10.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1669/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :