4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 22.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 844/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], и И. М. Й. от [населено място] срещу решение № 86 от 05.04.2012 г., постановено по в. т. д. № 777/2011 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 37 от 11.08.2011 г. по т. д. № 141/2011 г. на Силистренски окръжен съд, с което по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК е признато за установено, че касаторите дължат солидарно на [фирма] сумата 26 851.36 лв. въз основа на запис на заповед от 25.09.2007 г., предмет на издадена в производството по гр. д. № 1554/2010 г. на Силистренски районен съд заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, и на основание чл.78, ал.1 ГПК са присъдени разноски на ищеца в размер на 1 260.78 лв.
В касационната жалба се прави искане въззивното решение да бъде отменено като неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторите поддържат, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е обсъдил защитните им доводи за несъществуване на вземането и не е преценил правилно доказателствата по делото. Навеждат оплакване, че съдът незаконосъобразно е отказал да събере ангажираните с въззивната им жалба писмени доказателства за погасяване на спорното вземане, без да вземе предвид обстоятелството, че пропускането на възможността за представяне на доказателствата пред първата инстанция се дължи на нередовното им призоваване, лишило ги от възможност за участие в разглеждането на делото. Позовават се и на необоснованост и противоречие с материалния закон на извода в решението за формална редовност и действителност на записа на заповед, сочен за източник на установяваното с иска по чл.422 ГПК вземане.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд е разрешил неправилно съществени за изхода на делото въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като „съществени въпроси” са посочени процесуалноправният въпрос относно неприемането на представените пред въззивната инстанция доказателства, които страната не е имала възможност да представи пред първата инстанция и които удостоверяват погасяване на вземането по издадения на основание чл.417 ГПК изпълнителен лист, и материалноправният въпрос дали записът на заповед от 25.09.2007 г. съдържа всички необходими реквизити по чл.535 ТЗ.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] и И. М. Й. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за съществуване на парично вземане за сумата 26 851.36 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 25.09.2007 г. от И. Й. и авалиран от [фирма], Варненски апелативен съд е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява валидното възникване на спорното вземане. Въззивният съд е преценил, че записът на заповед съдържа всички изискуеми от чл.535 ТЗ реквизити, авалът е учреден в предвидената от чл.438 ТЗ форма за действителност и автентичността на положените за издател и поръчител подписи не е оспорена от ответниците. За неоснователни са счетени доводите на ответниците за недействителност на записа на заповед поради наличие на ръкописни добавки в текста на документа, извършени без отбелязване на автора. Решаващият въззивен състав е изложил съображения, че ръкописният текст в съдържанието на менителничния ефект съставлява попълване на клаузи от бланков запис на заповед, а не изменение на вписани реквизити по смисъла на чл.530 ГПК, и че при липса на релевирани възражения по чл.464 ТЗ лицата, положили подписите си под записа на заповед, се явяват задължени и съобразно ръкописно положения текст, представляващ неразделна част от менителничното волеизявление.
Като неоснователни са определени и оплакванията на ответниците за нарушение на процедурата по призоваването им, довело до лишаването им от възможност да представят пред първата инстанция доказателства за погасяване на вземането по записа на заповед в резултат на плащане по каузалното правоотношение с ищеца – приносител, за чието обезпечаване е издаден записът на заповед. Въззивният съд е констатирал, че на ответниците са връчени преписи от исковата молба и доказателствата и че същите са призовани редовно за насроченото от първоинстанционния съд открито съдебно заседание, но въпреки това не са депозирали отговор на исковата молба и не са взели участие в заседанието без основателни причини. В съответствие с тази констатация съдът е направил извод, че въведените едва с въззивната жалба твърдения за връзка между записа на заповед и друго каузално правоотношение и за погасяване на вземането по записа на заповед чрез плащане по каузалното правоотношение са преклудирани, респ. че не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК за приемане на представените с жалбата доказателства за погасяване на вземането.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не могат да се квалифицират като правни въпроси от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По същността си въпросите съставляват доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – чл.535 ТЗ, при преценката за формалната редовност на записа на заповед и на установените с чл.266, ал.3 ГПК процесуални правила за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Касационните основания по чл.281, т.3 ГПК не са тъждествени с общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация и не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Дори да са осъществени, по повод на тях не може да се допусне касационно обжалване, в каквато насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. За изчерпателност следва да се отбележи, че процесуалният въпрос дали касаторите са имали право да представят пред въззивната инстанция ангажираните с въззивната жалба доказателства за погасяване на вземането по записа на заповед, след като поради нередовно призоваване не са могли да представят доказателствата пред първата инстанция, изобщо не е обуславящ за изхода на делото предвид извода на въззивния съд, че процедурата за призоваване в първоинстанционното производство е спазена и че пропускът да се представят доказателствата не се дължи на процесуални нарушения.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е и бланкетното позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без излагане на каквито и да било съображения по какъв начин касационното разглеждане на формулираните в изложението въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение по в. т. д. № 777/2011 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 05.04.2012 г., постановено по в. т. д. № 777/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :