3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
С.,10.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 905/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. И. от [населено място] срещу определение от 29.07.2011 г., постановено по гр. д. № 6712/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав. Частната жалба е насочена срещу частта от определението, с която е прекратено производството по делото по отношение на подадената от С. И. въззивна жалба срещу неприсъствено решение от 07.04.2011 г., постановено по гр. д. № 250/2011 г. на Софийски районен съд, 62 състав.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че изводът на въззивния съд за недопустимост на въззивната жалба е необоснован и незаконосъобразен. Изразява несъгласие с констатацията на съда, че атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно решение е неприсъствено по смисъла на чл.238 ГПК и наред с това излага съображения за неправилност на решението.
Ответникът по частната жалба ЗД [фирма] – [населено място], не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Производството по гр. д. № 250/2011 г. е образувано пред Софийски районен съд по искова молба на ЗД [фирма], с която дружеството е предявило иск по чл.213 КЗ за сумата 1 417.50 лв. против С. И. И.. В исковата молба е формулирано искане за произнасяне на неприсъствено решение срещу ответника в случай, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК.
В първото съдебно заседание първоинстанционният съд е констатирал, че въпреки редовното и своевременно призоваване, ответникът не се явява и не изпраща представител по делото. Приел е, че депозираният на 17.03.2011 г. отговор на исковата молба е постъпил след изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК, а направеното в него искане за възстановяване на срока при условията на чл.64 ГПК е неоснователно. При тези обстоятелства, като е взел предвид процесуалното поведение на ответника и се е позовал на разпоредбата на чл.238 ГПК, съставът на Софийски районен съд е постановил решение без мотиви по съществото на спора, с което е уважил изцяло предявения осъдителен иск. В решението е указано, че същото може да бъде обжалвано в 14 – дневен срок от връчването.
В рамките на указания срок ответникът С. И. е подал въззивна жалба срещу решението, с която е поискал същото да бъде отменено като неправилно вследствие необоснованост и нарушения на закона. С обжалваното в настоящото производство определение Софийски градски съд е прекратил производството по въззивната жалба по съображения за процесуалната й недопустимост с оглед установената в чл.239, ал.4 ГПК забрана за обжалване на неприсъствено решение. Въззивният съдебен състав е посочил, че защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по друг ред – чл.240 ГПК, за предприемането на който въззивната жалба не съдържа индиции.
Определението, с което е прекратено производство по въззивната жалба, е правилно.
Обоснована и съответстваща на данните по делото е извършената от въззивния съд преценка, че атакуваното с жалбата първоинстанционно решение е неприсъствено по смисъла на чл.238 ГПК. За обстоятелството, че решението е постановено при условията на чл.238, ал.1 във вр. с чл.239, ал.1 и ал.2 ГПК, сочат не само констатациите на първостепенния съд за осъществяване на предпоставките по чл.238, ал.1 ГПК, а и формалното позоваване на разпоредбата на чл.238 ГПК и отсъствието на мотиви по съществото на спора /чл.239, ал.2, изр.1 ГПК/. Процесуалната възможност за обжалване на неприсъствено решение по реда на чл.258 и сл. ГПК е отречена с изрична законова разпоредба – чл.239, ал.4 ГПК. Цитираната разпоредба е съобразена от въззивния съд, който е достигнал до правилния извод, че насочената срещу неподлежащо на обжалване неприсъствено решение въззивна жалба е процесуално недопустима и е прекратил образуваното по повод на нея производство. Въззивната жалба не съдържа доводи за наличие на основания от кръга на визираните в чл.240, ал.1 ГПК, поради което законосъобразна се явява и преценката на въззивния състав, че жалбата няма характер на молба за отмяна на решението по смисъла на чл.240 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че с оглед подадения отговор на исковата молба и дадените от първата инстанция указания по повод на обжалването решението не би могло да се счете за неприсъствено. Подаването на отговора е приравнено от първоинстанционния съд на липса на отговор от гледна точка на изискването на чл.238, ал.1 ГПК, след като е констатирано, че е пропуснат преклузивния срок по чл.131 ГПК. Указанията, че решението подлежи на обжалване по реда на чл.258 и сл. ГПК, противоречат на въведената с чл.239, ал.4 ГПК забрана за обжалване на неприсъствено решение и не пораждат право на жалба, каквото самият закон не признава.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че частната жалба срещу определението по гр. д. № 6712/2011 г. на Софийски градски съд е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.07.2011 г., постановено по гр. д. № 6712/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на подадената от С. И. И. въззивна жалба срещу неприсъствено решение от 07.04.2011 г. по гр. д. № 250/2011 г. на Софийски районен съд, 62 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :