4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
[населено място], 16.04.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3431/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд – [населено място], срещу въззивно решение № 70 от 29.04.2013 г. по в. гр. д. № 114/2013 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 16.11.2012 г. по гр. д. № 954/2004 г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл.409 ГПК е постановено да се издаде дубликат от изпълнителен лист срещу Гаранционен фонд за сумата 15 000 лв., дължима от ЗК [фирма] на П. С. И. и присъдена с решение № 42 от 07.03.2006 г. по гр. д. № 418/2005 г. на Варненски апелативен съд, поради изгубване на първообразния изпълнителен лист, издаден с разпореждане от 22.05.2006 г.
В касационната жалба се поддържат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на молбата по чл.409 ГПК като неоснователна и за присъждане на направените от касатора разноски.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, възпроизвеждащо в основната си част съдържанието на касационната жалба, допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с константната практика на ВКС и на съдилищата в страната /каквато не е посочена/ и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като съществени са определени въпросът за неправилните правни изводи на съда, въпросът за точната правна квалификация на основанието за завеждане на иск, въпросът за произнасянето по непредявен от ищеца иск и въпросът за неправилното тълкуване на доказателствата по делото. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани и въпросите : При издаване на дубликат от изпълнителен лист може ли дубликатът да се издаде срещу лице, което не е участвало в процеса като страна и е трето лице по отношение на страните в процеса, както в настоящия случай; При гарантиране на застрахователни вземания при несъстоятелност на застраховател Гаранционен фонд явява ли се правоприемник по тези вземания и може ли да бъде конституиран по дела като страна.
Ответницата по касация П. С. И. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за издаване на дубликат от изпълнителен лист на основание чл.409 ГПК, след като е приел, че чрез показанията на разпитания по делото свидетел Г. К. е доказано твърдението на молителката П. И. за изгубване на оригинала на изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлото в сила решение по гр. д. № по гр. д. № 418/2005 г. на Варненски апелативен съд, с което ЗК [фирма] е осъдено да й заплати обезщетение в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди, причинени при пътно – транспортно произшествие на 20.03.2003 г. от водач със застраховка „Гражданска отговорност”. За неоснователно е счетено оплакването във въззивната жалба на ответника Гаранционен фонд, че не е легитимиран да участва като ответник в производството по чл.409 ГПК, тъй като не е правоприемник на заличеното след проведено производство по несъстоятелност ЗК [фирма]. Изложени са съображения, че конституирането на Гаранционен фонд като ответник по молбата с правно основание чл.409 ГПК на мястото на заличеното ЗК [фирма] е извършено в съответствие с разпоредбите на чл.311в във вр. с чл.311п, ал.1 КЗ с посочване в диспозитива на решението, че отразената в дубликата на изпълнителен лист сума се дължи от ЗК [фирма].
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първата група въпроси, по отношение на които се поддържат бланкетно основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, са относими изцяло към правилността на обжалваното решение и не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Решението е постановено по повод молба за издаване на изпълнителен лист и определената от въззивния съд правна квалификация – чл.409 ГПК, кореспондира с действителното основание на заявеното в молбата искане. Предметът на производството по чл.409 ГПК не включва произнасяне по съществото на спора, разрешен с решението, въз основа на което е издаден първообразният изпълнителен лист, поради което въпросът за определяне на точната правна квалификация на иска не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Правилността на изводите, направени при преценката на доказателствата, и на правните изводи, до които е достигнал въззивният съд при разглеждане на молбата по чл.409 ГПК, е извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не е предмет на производството по чл.288 ГПК. В това производство Върховният касационен съд не проверява дали въззивното решение е правилно с оглед въведените в чл.281, т.3 ГПК касационни основания, а селектира касационните жалби в зависимост от специфичните основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и другите два въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, свързани с пасивната легитимация на Гаранционен фонд в производството по чл.409 ГПК. Изводът на въззивния съд, че Гаранционен фонд е легитимиран да участва като ответник по молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист, е резултат от прилагането на разпоредбите на чл.311в КЗ и чл.311п, ал.1 КЗ, уреждащи реда за удовлетворяване на вземания на увредени физически лица за обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в случаите на обявена несъстоятелност на задължения за обезщетението застраховател. Евентуалното нарушение при прилагането на посочените законови разпоредби е основание за неправилност на решението, което не би могло да се преценява в стадия на производството по чл.288 ГПК. Мотивите към решението не съдържат извод, че Гаранционен фонд е универсален правоприемник, т. е. приемник на материалните права и задължения, на заличения след проведеното производство по несъстоятелност застраховател ЗК [фирма], срещу когото е издаден първообразният изпълнителен лист. Констатацията за правоприемство е направена единствено за целите на производството по чл.409 ГПК, в което Гаранционен фонд е посочен като ответник по молбата с правно основание чл.409 ГПК. Поради това въпросът дали Фондът може да бъде конституиран като страна по дела в качеството на универсален правоприемник на обявен в несъстоятелност застраховател е без значение за положителното произнасяне по молбата. Несъответствието на въпросите с изискването на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължението да обсъжда бланкетно поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 114/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 29.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 114/2013 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :