4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
С., 24.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 926/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 463 от 28.07.2011 г., постановено по в. ч. гр. д. № 418/2011 г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното определение е отменено определение № 1100 от 06.04.2011 г. по гр. д. № 2361/2010 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъдена солидарно с [фирма] да заплати на [фирма] деловодни разноски в размер на 89 357.13 лв., представляващи внесена държавна такса за разглеждане на иск с правно основание чл.440 ГПК, производството по който е прекратено на основание чл.232, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като излага в жалбата подробни доводи за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на закона.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси : “1. Липсата на мотиви в определение, с което съдът присъжда на страната сторените в делото разноски, води ли до незаконосъобразността му; 2. Следва ли да се приеме, че поради оттегляне на иска по реда на чл.232 ГПК е налице начална липса на правен интерес от предявяването на този иск и/или че този иск е преждевременно предявен; 3. При прекратяване на делото поради оттегляне на иска следва ли да се приеме само на това основание, че поведението на ответника не е било причина за предявявване на този иск; 4. Прекратяването на делото поради оттегляне на иска основание ли е да се приеме, че ответникът не е станал причина за водене на делото и не може да бъде ангажиран със заплащането на направените от ищеца разноски.”. Като основание за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател е посочил бланкетно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по отношение на въпроса по п.4 поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, в подкрепа на което представя съдебна практика.
Ответникът [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК. В отговора е изразено становище за недопускане на касационно обжалване поради отсъствие на основания по чл.280, ал.1 ГПК, алтернативно – за неоснователност на жалбата, и са поискани разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 2361/2010 г. е образувано пред Варненски окръжен съд по искова молба на [фирма], с която са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.440 ГПК и чл.124 ГПК против [фирма] и [фирма]. С така предявените искове дружеството – ищец е поискало да се установи със сила на пресъдено нещо, че [фирма] – длъжник в образувано по молба на взискателя [фирма] изпълнително дело, не е собственик на два недвижими имота в [населено място], върху които е насочено принудително изпълнение за вземания на взискателя, и че [фирма] е собственик на същите имоти. За разглеждане на иска по чл.440 ГПК ищецът е внесъл държавна такса в размер на 89 357.13 лв.
С определение № 902 от.21.03.2011 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по иска с правно основание чл.440 ГПК на основание чл.232, ал.1 ГПК, след като е взел предвид изявлението на ищеца за оттеглянето му преди първото съдебно заседание. Оттеглянето е обосновано с отпадане на правния интерес от търсената защита по чл.440 ГПК, предвид отмяна по реда на чл.435, ал.4 ГПК на насочените спрямо процесните имоти изпълнителни действия. С определение № 1100 от 06.04.2011 г. съдът е осъдил солидарно [фирма] и [фирма] да заплатят на ищеца направените разноски за държавна такса върху оттегления иск в размер на сумата 89 357.13 лв.
Сезиран с частна жалба от ответника [фирма], Варненски апелативен съд е отменил определението от 06.04.2011 г. в частта, с която Банката – жалбоподател е осъдена да заплати разноски на ищеца в размер на сумата 89 357.13 лв. Въззивният съд е приел, че освен поради липса на мотиви, първоинстанционното определение е незаконосъобразно и поради факта, че причините за завеждане на делото и за последващото му прекратяване сочат на преждевременно предявяване на оттегления иск, а като последица от това – и на отсъствие на основание за носене на отговорност от ответника за възстановяване на внесената по този иск държавна такса. За да мотивира становището си, съдът се е позовал на първо място на отговора на исковата молба, в който ответникът [фирма] е възразил за преждевременното предявяване на иска по чл.440 ГПК предвид висящото производство по чл.435, ал.4 ГПК, образувано по жалба на ищеца срещу предприетите спрямо имотите изпълнителни действия, изходът на което е обусловил впоследствие отпадането на правния интерес от водене на иска по чл.440 ГПК. Съобразил е добросъвестността на ответника към момента на насочване на принудителното изпълнение върху имотите, обоснована с липсата на извършено към този момент вписване на сделките, с които правото на собственост е прехвърлено от длъжника в изпълнителното производство [фирма] на ищеца [фирма]. Като допълнителен аргумент за недължимост на разноските съдът е изтъкнал и постигнатата между ищеца и другия ответник [фирма] спогодба по иска с правно основание чл.124 ГПК, с която – според вижданията му, е уреден и въпросът за присъдената с обжалваното определение държавна такса.
Настоящият състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол, тъй като не е налице общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Въпреки, че е изразил становище за незаконосъобразност на лишения от мотиви съдебен акт, въззивният съд не е отменил първоинстанционното определение заради липсата на мотиви. Отмяната е обоснована със съображения за отсъствие на основание да се ангажира отговорността на ответника за разноските, направени от ищеца по повод предявяването на оттегления иск с правно основание чл.440 ГПК. Доколкото не е рефлектирал върху изхода на делото, въпросът “съставлява ли липсата на мотиви основание за отмяна на обжалвания съдебен акт” не попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и по повод на него не може да се допусне касационно обжалване.
Не са обуславящи за изхода на делото и останалите три въпроса, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При произнасянето по отговорността за разноски въззивният съд не е приел, че оттеглянето на иска по реда на чл.232 ГПК само по себе си сочи на липса на правен интерес от предприетата защита по чл.440 ГПК и изключва поведението на ответника като причина за завеждане на делото. Преценката, че ответникът не следва да носи отговорност за платената от ищеца държавна такса, е направена с оглед на конкретните причини, наложили предявяването на иска по чл.440 ГПК и внасянето на държавната такса, и настъпилите след завеждане на делото факти, довели до отпадане на правния интерес от воденето на този иск, респ. до оттегляне на иска. Именно изводът, че причините и обстоятелствата, наложили предявяването и оттеглянето на иска по чл.440 ГПК /висящо производство по чл.435, ал.4 ГПК; добросъвестност на ответника – взискател към момента на започване на принудителното изпълнение; съдебна спогодба между ищеца и другия ответник, уреждаща и отговорността за разноски в размер на платената държавна такса за иска по чл.440 ГПК/, изключват отговорността на ответника за платената от ищеца държавна такса, е обусловил произнасянето по искането на ищеца – частен жалбоподател за разноски. След като не са обусловили решаващата правна воля на въззивната инстанция, въпросите по п.2, п.3 и п.4 не са релевантни за достъпа до касация. Що се отнася до доводите на жалбоподателя за необоснованост и незаконосъобразност на извода за недължимост на разноските, те касаят правилността на въззивното определение и не подлежат на преценка по повод допускане на касационното обжалване.
Поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС безпредметно се явява обсъждането на сочените допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За изчерпателност следва да се отбележи, че същите са недоказани, тъй като основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено абсолютно бланкетно, а основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е подкрепено с неотносима съдебна практика и със съдебни актове, в които няма отбелязване да са влезли в сила.
Предвид изложените съображения, въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответникът е поискал разноски, но не е представил доказателства за извършването им, поради което не следва да му се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 463 от 28.07.2011 г., постановено по в. ч. гр. д. № 418/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :