3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр. София, 18.02. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 674/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу решение № 146 от 08.10.2009 г. по гр. д. № 336/2009 г. на Видински окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 12 от 09.04.2009 г. по гр. д. № 1346/2008 г. на Видински районен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството – касатор против С. М. А. от[населено място] обективно съединени искове, квалифицирани с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумите 1 092.22 лв. – главница по неизплатени фактури, и 605.96 лв. – лихва за забава за периода 01.06.2003 г. – 23.04.2008 г., предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, оспорена с възражение от ответника – длъжник.
В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна.
В съответствие с изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е представено изложение, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и с необходимостта Върховният касационен съд да се произнесе по „въпроса” за необходимите процесуални действия, които е следвало да предприеме въззивният съд съгласно чл.7 от ГПК, за да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
Ответникът по касационната жалба С. М. А. от[населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Видински районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против С. М. А. обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумите 1 092.22 лв. и 605.96 лв., претендирани като незаплатена стойност на ползвана електрическа енергия и лихви за забава, Видински окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал релевантните за съществуване на претендираните вземания предпоставки, а именно : възникването на облигационно правоотношение между страните във връзка с доставка на електрическа енергия, твърдяно като източник на вземанията; извършването на доставки на електрическа енергия на ответника и консумирането й от последния през исковия период /2003 г./; качеството на [фирма] на правоприемник на дружеството, доставяло електрическа енергия на територията на[населено място] към 2003 г. – [фирма], и приложимостта към спора на представените с исковата молба Общи условия от 26.11.2007 г. на [фирма] за продажба на електрическа енергия. При формиране на изводите си по съществото на правния спор въззивният съд е съобразил и безспорния по делото факт, че исковете са предявени от ищеца при условията на чл.422 от ГПК по повод оспорване на издадената в негова полза заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на паричните вземания, предмет на търсената с исковете защита, от ответника – длъжник.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване предпоставя наличие на предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания, които в конкретния случай не са доказани от касатора. В съответствие с дадените от въззивния съд указания касаторът е представил формално изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което не е формулирал материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и не е обосновал допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, въпреки бланкетното позоваване на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Независимо от отсъствието на основанията за достъп до касационно обжалване, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС поради съществуващата вероятност да е процесуално недопустимо. За да достигне до този извод, настоящият състав съобразява обстоятелството, че въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по осъдителни искове за парични вземания, предмет на издадена в полза на ищеца и оспорена от ответника по реда на чл.414 от ГПК заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вместо по специалния установителен иск за съществуване на вземанията, уреден в чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 146 от 08.10.2009 г. по гр. д. № 336/2009 г. на Видински окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Ч. Е. България” АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 33.96 лв. /тридесет и три лв. и деветдесет и шест ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :