3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
С.,04.11. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 685/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2243 от 02.06.2011 г. по ч. т. д. № 1146/2011 г. на Варненски окръжен съд. С обжалваното определение е прекратено производството по т. д. № 1146/2011 г. на Варненски окръжен съд по съображения за процесуална недопустимост на подадената от [фирма] частна жалба срещу определение № 5219 от 11.04.2011 г. на Варненски районен съд, с което е разделено производството по гр. д. № 20431/2010 г. и предявеният от дружеството против Н. А. М. – В. насрещен иск е отделен за разглеждане в друго самостоятелно производство.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като се позовава на неговата неправилност вследствие нарушение на процесуалния закон. Поддържа становище, че определението за разделяне на производството по насрещния иск е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и като такова подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.274 и сл. ГПК. Излага аргументи, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че насрещният иск е предявен при условията на евентуалност спрямо първоначалния иск, което налага едновременното разглеждане на двата иска в общо производство. В частната жалба са наведени и доводи във връзка с приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но същите са неотносими към реда за разглеждане на жалбата, тъй като атакуваният с нея съдебен акт е от категорията определения по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, чието обжалване пред Върховния касационен съд не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата Н. А. М. от [населено място] оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор от 05.08.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Възражението на ответната страна за недопустимост на жалбата с оглед ограничението на чл.280, ал.2 ГПК е неоснователно, предвид характера на постановеното от въззивния съд определение, по отношение на което не намират приложения правилата на чл.280, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да прекрати производството по частната жалба на [фирма], съставът на Варненски окръжен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради необжалваемост на атакуваното с нея определение на Варненски районен съд, с което е постановено разделяне на производството по гр. д. № 20431/2010 г. и отделяне на предявения от дружеството насрещен иск за разглеждане в друго самостоятелно производство. Въззивният съд е мотивирал становището си с разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, ограничаваща кръга на определенията, които подлежат на самостоятелно обжалване. Изложил е съображения, че определението за отделяне на насрещния иск не е преграждащо спрямо развитието на делото, тъй като не ограничава възможността за извършване на процесуални действия по иска, и че доколкото в процесуалния закон не е предвидена възможност да бъде обжалвано с частна жалба, не попада в обхвата на чл.274, ал.1 ГПК.
Определението е правилно.
В разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК са посочени лимитивно определенията и разпорежданията на съда, за които законодателят е предвидил самостоятелен инстанционен контрол посредством обжалването им с частна жалба. Процесуална възможност за обжалване е предвидена само за онези определения и разпореждания, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/ или са посочени изрично в закона /т.2/.
Определението, с което първоинстанционният съд е отделил предявения от частния жалбоподател насрещен иск за разглеждане в друго производство, различно от производството по иска на първоначалния ищец, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Чрез отделяне на насрещния иск не се препятства пътя за защита на съдебно предявеното с този иск материално право, а спорът се пренася за разглеждане от друг компетентен съд с участие на страните. Обстоятелството, че насрещният иск е предявен при условията на евентуалност спрямо първоначалния иск, не обосновава извод за допустимост на предприетото от частния жалбоподател обжалване на определението за разделяне на производството по двата иска. В случай, че произнасянето по евентуалния иск е обусловено от изхода на спора по първоначалния иск, производството по евентуалния иск би могло да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора по първоначалния иск. Действащият Граждански процесуален кодекс от 2007 г. не съдържа изрична разпоредба, допускаща обжалване на разглежданата категория съдебни определения. Изложеното дава основание да се приеме, че изводите на Варненски окръжен съд за необжалваемост на атакуваното с частната жалба на [фирма] определение по силата на чл.274, ал.1 ГПК и за недопустимост на подадената срещу него частна жалба съответстват напълно на процесуалния закон. Поради това определението, с което е прекратено производството по недопустимата частна жалба, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.1, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2243 от 02.06.2011 г., постановено по ч. т. д. № 1146/2011 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :