3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
С., 24.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 962/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 644 от 20.04.2011 г., постановено по в. гр. д. № 987/2010 г. на Софийски апелативен съд.
К. моли за отмяна на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 4032 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 47777/2010 г. на Софийски градски съд в частта за осъждането му да заплати на Д. М. С. сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ за неимуществени вреди от смъртта на Ю. М. С., починал при пътно – транспортно произшествие на 19.05.2006 г., ведно със законните лихви и разноски, съразмерно на уважената част от иска. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно в обжалваната част, тъй като с нея въззивният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ю. С. на конституирания по реда на чл.227 ГПК негов брат Д. С., в чиято полза законът и съдебната практика не признават право на обезщетение за неимуществени вреди по повод смърт на близък.
Касационната жалба не съдържа оплаквания срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд относно присъденото на ищцата З. Д. К. обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ в размер на сумата 120 000 лв. /80 000 лв. на лично основание и 40 000 лв. в качеството й на наследник по закон на починалия в хода на процеса ищец М. С. К./. Поради това настоящият състав на ВКС приема, че в тази част решението е влязло в сила при предпоставките на чл.296, т.2, пр.1 ГПК и не е предмет на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВС по значимия за изхода на делото въпрос : „Допустимо ли е съдът да разглежда, да формира мотиви за основателност и да постанови диспозитив за дължимост на парична сума по иск за репариране на вреди, предявен от лице, заместило в хода на производството ищеца, което лице не е сред кръга лица с право на обезщетение, изрично указан в постановления на Пленума на ВС № 4/1964 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г.”.
Ответникът по касация Д. М. С. от [населено място] е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на самата касационна жалба. В отговора е заявено и искане за разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ да заплати на З. Д. К. и М. С. К. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Ю. С., починал при пътно – транспортно произшествие на 19.05.2006 г., в размер на по 80 000 лв., след като е достигнал до извод, че сумата 80 000 лв. съставлява справедливия по смисъла на чл.52 ЗЗД паричен еквивалент на вредите, понесени от всеки един от двамата ищци вследствие загубата на сина им. Като е съобразил настъпилата в хода на въззивното производство смърт на ищеца М. К., решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че полагащото се на същия обезщетение следва да се разпредели по равно между двамата му наследници по закон – съпругата З. К. и синът Д. С. /брат на пострадалия Ю. С./, конституиран като ищец в процеса на основание чл.227 ГПК с определение от 21.02.2011 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за правото на Д. С. да получи обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на своя брат Ю. С. не насочва към твърдяната от касатора вероятна недопустимост на въззивното решение. Освен това въпросът не е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика в приетите от Пленума на Върховния съд постановления № 4/1964 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., с които е изяснен кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на причинена при деликт смърт на близък.
Присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ю. С. в полза на неговия брат Д. С. не е последица от разглеждането на иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, предявен от Д. С. за репариране на негови лични неимуществени вреди по повод загубата на брат му. Правото на обезщетение произтича от качеството на Д. С. на наследник по закон на починалия първоначален ищец М. К., който приживе е предявил иск за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на сина си Ю. С.. Настъпилото в хода на процеса универсално наследствено правоприемство, послужило като основание за конституиране на Д. С. като ищец по делото на мястото на починалия ищец М. К., обуславя правото на наследника да получи частта от присъденото в полза на наследодателя обезщетение, съответстваща на признатите му от закона наследствени права. Ето защо настоящият състав приема за неоснователен поддържания от касатора довод, че като е признал право на обезщетение на конституирания по реда на чл.227 ГПК ищец Д. С., Софийски апелативен съд се е произнесъл по недопустима искова претенция, предявена от лице извън кръга на посочените в ППВС № 4/1964 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 987/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК, разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като приложеният към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие не съдържа отбелязване за уговорено и платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 644 от 20.04.2011 г., постановено по в. гр. д. № 987/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :