4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
София, 21.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 4334/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. В. Н. със съдебен адрес в [населено място] – чрез процесуалния й представител адв. Н. М., срещу разпореждане от 08.08.2013 г. на съдията – докладчик по ч. гр. д. № 1253/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което са върнати подадените от Г. В. Н. частни касационни жалби с вх. № 7218/26.06.2013 г. и с вх. № 7486/02.07.2013 г. срещу постановеното по делото определение № 1066 от 15.05.2013 г.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното разпореждане е нищожно, недопустимо и неправилно, поради което моли същото да бъде прогласено за нищожно, евентуално – да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно. Навежда твърдения, че първата частна касационна жалба е подадена по пощата на 24.06.2013 г. и че евентуалното закъснение при депозирането й се дължи на особени непредвидени обстоятелства, препятствали спазването на срока за обжалване. Особените непредвидени обстоятелства са посочени подробно в жалбата и с оглед на тях е заявено искане за възстановяване на срока по реда на чл.64 ГПК. За установяване на твърдените особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ГПК са ангажирани гласни и писмени доказателства. Направено е и искане поради „много високата фактическа и правна сложност на казуса” частната жалба да бъде разгледана в публично съдебно заседание с участие на страните.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преценявайки повдигнатия с жалбата процесуален спор в съответствие с правомощията по чл.278, ал.1, изр.2 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че няма основания за разглеждане на частната жалба в открито заседание с участие на страните и че разглеждането й следва да стане в закрито заседание, съобразно общото правило на чл.278, ал.1, изр.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане, съдията – докладчик по ч. гр. д. № 1253/2013 г. на Софийски апелативен съд е приел, че частните касационни жалби на Г. В. Н. срещу определение № 1066 от 15.05.2013 г. са подадени извън предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен едноседмичен срок за обжалване и подлежат на връщане по силата на чл.262, ал.2, т.1 ГПК. Въззивният съд е достигнал до извода за просрочие на жалбите, след като е констатирал, че едноседмичният срок за обжалване на определението е започнал да тече от датата на връчването му на жалбоподателката – 15.06.2013 г., и е изтекъл на 24.06.2013 г. /понеделник/, а жалбите са подадени след изтичане на срока – съответно на 25.06.2013 г. /по пощата/ и на 02.07.2013 г. /в регистратурата на съда/.
Определението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл.275, ал.1 ГПК, частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на постановеното от съда определение. Срокът за обжалване е преклузивен и пропускането му води до недопустимост на частната жалба.
От приложеното към ч. гр. д. № 1253/2013 г. на Софийски апелативен съд съобщение се установява, че въззивно определение № 1066 от 15.05.2013 г. е връчено на жалбоподателката Г. В. Н. чрез процесуалния й представител по делото адв. Н. М. на 15.06.2013 г. От датата на връчването е започнал да тече едноседмичният срок по чл.275, ал.1 ГПК за подаване на частна касационна жалба срещу определението. Изчислен по правилата на чл.60, ал.4 и ал.6 ГПК, срокът е изтекъл на 24.06.2013 г. – понеделник. На 26.06.2013 г. в регистратурата на Софийски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба от Г. В. Н. срещу определение № 1066 от 15.05.2013 г. по ч. гр. д. № 1253/2013 г., която е заведена с вх. № 7218/26.06.2013 г. Частната касационна жалба е придружена с пощенски плик, върху който е поставено пощенско клеймо с дата на изпращане 25.06.2013 г. Изложените обстоятелства сочат, че частната касационна жалба е изпратена по пощата един ден след изтичане на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Следователно, изводът на въззивния съд за пропускане на срока за обжалване като основание по чл.262, ал.2, т.1 ГПК за връщане на жалбата е обоснован и законосъобразен. Извън срока по чл.275, ал.1 ГПК е подадена и втората частна касационна жалба /с идентично на първата съдържание/, депозирана в регистратурата на Софийски апелативен съд на 02.07.2013 г., и с оглед на това разпореждането за връщането й като просрочена е правилно.
Частната жалбоподателка е обосновала неправилността на обжалваното разпореждане с твърдения и доводи за наличие на особени непредвидени обстоятелства, препятствали подаването на частната касационна жалба в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК. Особените непредвидени обстоятелства, попречили на своевременното подаване на жалбата, биха били основание за възстановяване на пропуснатия срок по реда на чл.64 ГПК. Дори да са настъпили, тези обстоятелства не могат да бъдат установявани инцидентно в производството по обжалване на разпореждането за връщане на частната касационна жалба, а подлежат на установяване в самостоятелно производство по чл.64 ГПК пред въззивния съд. Частната жалбоподателка е предприела процесуални действия в тази насока като освен в частната жалба до ВКС, е поискала възстановяване на срока и с нарочна молба /заявление/ до Софийски апелативен съд, по която няма произнасяне. В случай, че жалбоподателката проведе успешно доказване на особените непредвидени обстоятелства в производството по чл.64 ГПК, ще отпаднат последиците от връщането на жалбите/жалбата, както и пречките за разглеждането й/им по същество. Евентуалното наличие на особени непредвидени обстоятелства обаче няма значение за правилността на разпореждането за връщане на частните касационни жалби предвид безспорния по делото факт, че същите са подадени след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване. Поради неотносимостта им към предмета на настоящото производство поддържаните в частната жалба доводи по чл.64 ГПК не следва да бъдат обсъждани. Не се налага и произнасяне по заявените в частната жалба доказателствени искания, която касаят единствено обстоятелствата по чл.64 ГПК.
По изложените съображения обжалваното разпореждане от 08.08.2013 г. по гр. д. № 1253/2013 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Делото следва да се върне на Софийски апелативен съд за предприемане на процесуални действия във връзка с молбата на Г. В. Н. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 1066 от 15.05.2013 г. по реда на чл.64 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.08.2013 г. на съдията – докладчик по ч. гр. д. № 1253/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което са върнати подадените от Г. В. Н. частни касационни жалби с вх. № 7218/26.06.2013 г. и с вх. № 7486/02.07.2013 г. срещу постановеното по делото определение № 1066 от 15.05.2013 г.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за предприемане на процесуални действия във връзка с молбата на Г. В. Н. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 1066 от 15.05.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1253/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :