3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София,30.09.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1062/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], срещу решение № 430 от 01.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 1066/2012 г. на Великотърновски окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 64 от 21.01.2012 г. по гр. д. № 5698/2010 г. на Великотърновски районен съд в частта, с която е признато за установено на основание чл.415 ГПК, че [фирма] /сега Е./ дължи на [фирма] сумата 15 478.20 лв., представляваща неплатена наемна цена за периода м. юни, м. юли и м. август 2010 г. по договор за наем от 14.03.2007 г., ведно със законната лихва от 6.09.2010 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3968/2010 г. на Великотърновски районен съд, и са присъдени разноски на дружеството – ищец в размер на сумата 2 005.50 лв.
В касационната жалба са развити подробни оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Наведени са доводи срещу изводите на въззивния съд за липса на валидно осъществено прекратяване на договора за наем преди началото на исковия период, както и за обвързаност на страните от договора в рамките на същия период като предпоставка за съществуване на установяваното с иска по чл.415 ГПК вземане за наем.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд не е обсъдил и преценил правилно фактите и доказателствата по делото, достигнал е до неправилни правни изводи по съществото на спора и е постановил решението си в противоречие с постоянната практика на ВС и ВКС в решение № 81/10.03.2008 г. по гр. д. № 1559/2006 г. на V г. о., решение № 11/21.04.1994 г. по адм. д. № 4900/1993 г. на ІІІ г. о. и решение № 2375/22.07.1981 г. по гр. д. № 1861/81 г. на ІІ г. о. по следния съществен за изхода на делото процесуалноправен въпрос : „Дали правото принадлежи на този, който не е доказал предпоставките за осъществяване на претендираното от него право по чл.19, ал.3 ГПК”.
Ответникът по касация [фирма] /правоприемник на първоначалния ответник по иска [фирма]/ – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за сумата 15 478.20 лв., въззивният съд е приел за доказано наличието на непогасено парично вземане на ищеца към ответника до размер на посочената сума, произтичащо от сключен между страните договор за наем на недвижим имот от 14.03.2007 г. и формирано като сбор от неплатени наемни вноски за м. юни, м. юли и м. август 2010 г. Изводите за обвързаност на страните от договора за наем в рамките на исковия период и за възникването на задължение за ответника – наемател за плащане на уговорената в договора наемна цена са изградени след цялостен анализ на фактите и доказателствата по делото. За неоснователно е счетено възражението на ответника за недължимост на наема за времето след м. май 2010 г. поради прекратяване на наемното правоотношение към 31.05.2010 г. при условията на т.23.1 от договора – по взаимно съгласие на страните. Решаващият въззивен състав е преценил, че доказателствата установяват категорично изразено от наемодателя несъгласие с отправеното от наемателя предложение за предсрочно прекратяване на наемния договор, с оглед на което е приел, че договорът е действал и в периода м. юни – м. август 2010 г., за който наемателят дължи наем.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
К. не е посочил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разрешаването на който е обусловило положителното произнасяне по иска с правно основание чл.415, ал.1 ГПК. Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос „дали правото принадлежи на този, който не е доказал предпоставките за осъществяване на претендираното от него право по чл.19, ал.3 ГПК” е абсолютно неясен и неотносим към решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал становището си за съществуване на установяваното по реда на чл.415, ал.1 ГПК парично вземане. Въпросът е изведен като обобщение на развитите в касационната жалба и възпроизведени в изложението оплаквания за необоснованост на въззивното решение и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила за преценка на фактите и доказателствата по делото. Необосноваността и нарушенията на съдопроизводствените правила съставляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение и не са тъждествени с общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Непосочването на релевантен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, в каквато насока са и задължителните указания на ОСГТК на ВКС в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г.
Поради отсъствие на надлежно формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК не се налага обсъждане на твърдението на касатора за постановяване на въззивното решение в отклонение от представената с изложението практика на ВС и ВКС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1066/2012 г. на Великотърновски окръжен съд.
Ответникът по касация не е претендирал разноски и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 430 от 01.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 1066/2012 г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :