3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 19.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1230/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение от 12.12.2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е спряно производството по в. т. д. № 581/2012 г. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като твърди, че същото е неправилно по изложени в жалбата съображения.
Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но тъй като въззивното определение подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, а не по този на чл.274, ал.3 ГПК, изложението не следва да бъде вземано предвид.
Ответницата по частната жалба Д. М. Т. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да спре на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК висящото пред него т. д. № 581/2012 г., Варненски апелативен съд е приел, че правилното разрешаване на спора по делото е обусловен от изхода на друго дело между същите страни – Д. М. Т. и [фирма], образувано пред Варненски окръжен съд по подадена от ищцата Д. Т. искова молба с вх. № 37721/12.12.2012 г.
Определението за спиране на делото е правилно и следва да бъде потвърдено.
Производството по т. д. № 581/2012 г. на Варненски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Д. Т. срещу решение № 1274/20.07.2012 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] обективно съединени искове за връщане на сумата 16 350 евро, претендирана като платена на неосъществено основание /сключване на договор за покупко – продажба на недвижим имот/, и за заплащане на обезщетение за забава върху същата сума в размер на 19 670 лв. Видно от мотивите към решението, първоинстанционният съд е основал изводите си за неоснователност на исковите претенции на подписано между страните, с посредничеството на [фирма], споразумение от 23.07.2010 г. с характер на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. Отхвърлянето на исковете е аргументирано със съображения, че по силата на постигнатите със споразумението уговорки всички задължения на ответника към ищцата, произтичащи от съществувалите помежду им преддоговорни правоотношения във връзка с несключения договор за продажба, са погасени. От представеното пред въззивната инстанция копие от искова молба, входирана на 12.12.2012 г. в регистратурата на Варненски окръжен съд, се установява, че ищцата Д. Т. е предявила в отделно производство иск против [фирма] и посредника [фирма], с който е поискала да се установи със сила на пресъдено нещо произтичащата от предпоставките на чл.40 ЗЗД нищожност на споразумението от 23.07.2010 г.
При така изложените обстоятелства настоящият състав на ВКС споделя напълно извода на Варненски апелативен съд, че изходът на спора по иска за установяване нищожност на споразумението от 23.07.2010 г. има преюдициално значение за правилното разрешаване на спора дължи ли ответникът [фирма] претендираните в производството по т. д. № 581/2012 г. парични суми. След като първоинстанционният съд е приел, че уговорките в споразумението изключват вземането за връщане на претендираната с главния иск парична сума, евентуалното признаване на споразумението за нищожно несъмнено ще рефлектира върху основателността на исковата претенция, а съответно и върху крайния изход на производството по посоченото дело. Връзката между двете дела налага спиране на обусловеното т. д. № 581/2012 г. до приключване на по-късно заведеното пред Варненски окръжен съд обуславящо дело, което сочи, че обжалваното определение е постановено при правилно приложение на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че представената пред Варненски апелативен съд искова молба не доказва образуването на дело, релевантно за основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Върху исковата молба е поставен щемпел, доказващ постъпването й във Варненски окръжен съд, и предвид правилото на чл.125 ГПК, че искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда, това обстоятелство е достатъчно да обоснове извод за висящност на обуславящото дело.
Като неоснователен следва да се прецени и доводът за постановяване на обжалваното определение в нарушение на чл.266, ал.3 ГПК. Преклузията на чл.266, ал.1 ГПК не се разпростира върху факти и доказателства, отнасящи се до процесуални пречки за разглеждане на делото от въззивната инстанция, какъвто характер имат направеното пред Варненски апелативен съд твърдение за друго висящо преюдициално дело между същите страни и представеното за доказване на това твърдение копие от искова молба вх. № 37721/12.12.2012 г. Разпоредбата на чл.266 ограничава ищцата да въведе възраженията си за нищожност на споразумението от 23.07.2010 г. за пръв път в хода на въззивното производство по т. д. № 581/2012 г. на Варненски апелативен съд, но не я лишава от правото да предяви в отделно производство иск за установяване нищожността на споразумението, каквито действия тя е предприела.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.12.2012 г., постановено по в. т. д. № 581/2012 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :