5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София,02.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1946/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1978 от 10.12.2012 г., постановено по т. д. н. № 1441/2012 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 27 от 20.06.2011 г. по т. д. № 2927/2010 г. на Софийски градски съд, VІ-11 състав, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за обявяване на неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] и при условията на чл.609 ТЗ на [фирма].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. К. навежда оплаквания, че въззивният съд не е изследвал релевантните за състоянието на неплатежоспособност факти и без да анализира всички доказателства по делото, е възприел извода на първоинстанционния съд, че затрудненията на длъжника [фирма] да погасява задълженията към кредиторите си не са израз на трайно състояние, а имат временен характер. Излага доводи, че съдът е основал становището си за липса на неплатежоспособност на противоречивите заключения на назначените в първоинстанционното производство съдебно – счетоводни експертизи и в нарушение на съдопроизводствените правила е отказал да допусне нова експертиза във въззивното производство, необходима за установяване на действителното финансово – икономическо състояние на длъжника. Позовава се на процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ и на необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивната инстанция за отсъствие на предпоставките по чл.609 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ответника [фирма].
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси : 1. На молителя – кредитор или на длъжника принадлежи доказателствената тежест за оборване на законовата презумпция, предвидена в ал.2 на чл.608 ТЗ; 2. Задължен ли е въззивният съд, след като е поискана във въззивната жалба, да назначи нова съдебно – икономическа експертиза, когато не е изследвано действителното икономическо състояние на длъжника. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 64/23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ІІ т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о., решение № 237/03.05.2006 г. по т. д. № 756/2005 г. на І т. о. и решение № 568/24.06.2008 г. по т. д. № 219/2008 г. на ІІ т. о.
Ответниците по касация [фирма] – [населено място], и [фирма] – [населено място], не заявяват становища в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в указания от въззивния съд преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за обявяване на неплатежосопсобност и за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], Софийски апелативен съд е приел, че макар да не е изпълнил изискуемо задължение към молителя за сумата 12 076.94 лв., произтичащо от договор за международен превоз на товари, ответникът не е неплатежоспособен по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ, тъй като е в състояние с наличното си имущество да погасява задълженията към кредиторите си. Този извод е мотивиран от една страна с липсата на данни и доказателства дружеството – длъжник да е спряло плащанията към кредиторите си и от друга със заключението на назначената от първата инстанция разширена съдебно – счетоводна експертиза, чрез което е установено, че финансово – икономическото състояние на [фирма] в периода 2008 г. – 2009 г. се е характеризирало с отрицателни икономически показателни за ликвидност, автономност и рентабилност, но през 2010 г. и 2011 г. показателите са придобили положителни стойности /при коефициент за обща ликвидност към 31.12.2010 г. 1.2241 и към 31.12.2011 г./ и към средата на 2011 г. е отчетена печалба от дейността. Позовавайки се на посочените факти и доказателства, въззивният съд е направил извод, че не е оборена презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ и че неизпълнението на задължението към молителя е резултат от временни затруднения на ответника – длъжник, които са преодолени още през 2010 г. За неоснователни са счетени доводите на жалбоподателя [фирма] срещу заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Решаващият въззивен състав е преценил, че заключението е обективно и обосновано и няма основания да не бъдат възприети съдържащите се в него констатации относно действителното финансово – икономическо състояние на длъжника [фирма].
Потвърждаването на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена молбата на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] на основание чл.609 ТЗ, е мотивирано с недоказаността на твърдението, че [фирма] осъществява търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник – [фирма]. Въззивният съд е приел, че свързаността по смисъла на § 1 ДР на ТЗ на двамата ответници сама по себе си не води до извод за скрито съучастие по чл.609 ТЗ. Отделно от това е посочил, че след като в хода на делото не е установена неплатежоспособност на длъжника [фирма], основанието по чл.609 ТЗ не може да намери приложение.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – за разпределението на доказателствената тежест при оборване на презумпцията за неплатежосопсобност по чл.608, ал.2 ТЗ, е относим към предмета на производството по чл.625 ТЗ, но не е от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отхвърлянето на молбата за обявяване на неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност на ответника [фирма] не е обвързано с категорично становище от страна на въззивния съд дали доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ се носи от молителя – кредитор или от ответника – длъжник. Решаващият извод за отсъствие на неплатежоспособност произтича от преценката, че по делото няма доказателства длъжникът да е спрял плащанията към кредиторите си и че заключението на съдебно – счетоводната експертиза доказва по категоричен начин обективната способност на длъжника да погасява задълженията към кредиторите си. След като разпределението на доказателствената тежест не е рефлектирало върху изхода на производството по чл.625 ТЗ, поставеният въпрос не може да бъде подведен под общото основание на чл.280, ал.1 ТЗ и по повод на него не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че представените с изложението решения по чл.290 ГПК – решение № 64/23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., не подкрепят твърдението на касатора за отклонение на обжалваното решение от задължителната практика на ВКС. В цитираните решения е прието, че преценката дали длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на чл.608 ТЗ предполага изследване на цялостното му финансово – икономическо състояние към момента на постановяване на съдебното решение, което означава съдът да прецени дали коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица и какво е съотношението им; за да е налице неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а трябва да е в обективна невъзможност да го изпълни поради трайно влошеното си финансово – икономическо състояние. Въззивният съд се е произнесъл по молбата за обявяване на неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] в съответствие с посочените разрешения, тъй като е формирал изводите си за отсъствие на неплатежоспособност след анализ на цялостното финансово – икономическо състояние на длъжника. Съобразяването на задължителната практика изключва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а дали изводите за липса на неплатежоспособност са обосновани и законосъобразни, е въпрос от значение за правилността на въззивното решение, който не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Останалите решения, представени с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са постановени при действието на отменения ГПК от 1952 г. и съставляват казуална практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, която е безпредметно да се обсъжда при наличие на задължителна практика по приложението на чл.608 ТЗ.
Вторият въпрос – дали въззивният съд е задължен да назначи поисканата във въззивната жалба нова съдебно – икономическа експертиза, когато не е изследвано действителното финансово икономическо състояние на длъжника, е поставен некоректно и не е обуславящ за изхода на делото. В хода на първоинстанционното производство са назначени две счетоводни експертизи – единична и разширена, с помощта на които е изследвано финансово – икономическото състояние на [фирма]. Въззивният съд е възприел заключението на разширената експертиза, след като е счел, че то отразява обективно действителното финансово – икономическо състояние на длъжника. Отказът на съда да назначи поисканата във въззивната жалба на кредитора нова счетоводна експертиза е резултат от преценката, че заключението на разширената експертиза е достатъчно, за да установи релевантните за състоянието на неплатежоспособност факти. Преценката дали се налага назначаване на нова експертиза е изцяло в прерогативите на въззивния съд, поради което субективното виждане на касатора, че икономическото състояние на длъжника не е изследвано в нужната степен, не може да обоснове необходимост от допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. н. № 1441/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София,02.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1946/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1978 от 10.12.2012 г., постановено по т. д. н. № 1441/2012 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 27 от 20.06.2011 г. по т. д. № 2927/2010 г. на Софийски градски съд, VІ-11 състав, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за обявяване на неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] и при условията на чл.609 ТЗ на [фирма].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. К. навежда оплаквания, че въззивният съд не е изследвал релевантните за състоянието на неплатежоспособност факти и без да анализира всички доказателства по делото, е възприел извода на първоинстанционния съд, че затрудненията на длъжника [фирма] да погасява задълженията към кредиторите си не са израз на трайно състояние, а имат временен характер. Излага доводи, че съдът е основал становището си за липса на неплатежоспособност на противоречивите заключения на назначените в първоинстанционното производство съдебно – счетоводни експертизи и в нарушение на съдопроизводствените правила е отказал да допусне нова експертиза във въззивното производство, необходима за установяване на действителното финансово – икономическо състояние на длъжника. Позовава се на процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ и на необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивната инстанция за отсъствие на предпоставките по чл.609 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ответника [фирма].
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси : 1. На молителя – кредитор или на длъжника принадлежи доказателствената тежест за оборване на законовата презумпция, предвидена в ал.2 на чл.608 ТЗ; 2. Задължен ли е въззивният съд, след като е поискана във въззивната жалба, да назначи нова съдебно – икономическа експертиза, когато не е изследвано действителното икономическо състояние на длъжника. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 64/23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ІІ т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о., решение № 237/03.05.2006 г. по т. д. № 756/2005 г. на І т. о. и решение № 568/24.06.2008 г. по т. д. № 219/2008 г. на ІІ т. о.
Ответниците по касация [фирма] – [населено място], и [фирма] – [населено място], не заявяват становища в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в указания от въззивния съд преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за обявяване на неплатежосопсобност и за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], Софийски апелативен съд е приел, че макар да не е изпълнил изискуемо задължение към молителя за сумата 12 076.94 лв., произтичащо от договор за международен превоз на товари, ответникът не е неплатежоспособен по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ, тъй като е в състояние с наличното си имущество да погасява задълженията към кредиторите си. Този извод е мотивиран от една страна с липсата на данни и доказателства дружеството – длъжник да е спряло плащанията към кредиторите си и от друга със заключението на назначената от първата инстанция разширена съдебно – счетоводна експертиза, чрез което е установено, че финансово – икономическото състояние на [фирма] в периода 2008 г. – 2009 г. се е характеризирало с отрицателни икономически показателни за ликвидност, автономност и рентабилност, но през 2010 г. и 2011 г. показателите са придобили положителни стойности /при коефициент за обща ликвидност към 31.12.2010 г. 1.2241 и към 31.12.2011 г./ и към средата на 2011 г. е отчетена печалба от дейността. Позовавайки се на посочените факти и доказателства, въззивният съд е направил извод, че не е оборена презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ и че неизпълнението на задължението към молителя е резултат от временни затруднения на ответника – длъжник, които са преодолени още през 2010 г. За неоснователни са счетени доводите на жалбоподателя [фирма] срещу заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Решаващият въззивен състав е преценил, че заключението е обективно и обосновано и няма основания да не бъдат възприети съдържащите се в него констатации относно действителното финансово – икономическо състояние на длъжника [фирма].
Потвърждаването на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена молбата на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] на основание чл.609 ТЗ, е мотивирано с недоказаността на твърдението, че [фирма] осъществява търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник – [фирма]. Въззивният съд е приел, че свързаността по смисъла на § 1 ДР на ТЗ на двамата ответници сама по себе си не води до извод за скрито съучастие по чл.609 ТЗ. Отделно от това е посочил, че след като в хода на делото не е установена неплатежоспособност на длъжника [фирма], основанието по чл.609 ТЗ не може да намери приложение.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – за разпределението на доказателствената тежест при оборване на презумпцията за неплатежосопсобност по чл.608, ал.2 ТЗ, е относим към предмета на производството по чл.625 ТЗ, но не е от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отхвърлянето на молбата за обявяване на неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност на ответника [фирма] не е обвързано с категорично становище от страна на въззивния съд дали доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ се носи от молителя – кредитор или от ответника – длъжник. Решаващият извод за отсъствие на неплатежоспособност произтича от преценката, че по делото няма доказателства длъжникът да е спрял плащанията към кредиторите си и че заключението на съдебно – счетоводната експертиза доказва по категоричен начин обективната способност на длъжника да погасява задълженията към кредиторите си. След като разпределението на доказателствената тежест не е рефлектирало върху изхода на производството по чл.625 ТЗ, поставеният въпрос не може да бъде подведен под общото основание на чл.280, ал.1 ТЗ и по повод на него не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че представените с изложението решения по чл.290 ГПК – решение № 64/23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., не подкрепят твърдението на касатора за отклонение на обжалваното решение от задължителната практика на ВКС. В цитираните решения е прието, че преценката дали длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на чл.608 ТЗ предполага изследване на цялостното му финансово – икономическо състояние към момента на постановяване на съдебното решение, което означава съдът да прецени дали коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица и какво е съотношението им; за да е налице неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а трябва да е в обективна невъзможност да го изпълни поради трайно влошеното си финансово – икономическо състояние. Въззивният съд се е произнесъл по молбата за обявяване на неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] в съответствие с посочените разрешения, тъй като е формирал изводите си за отсъствие на неплатежоспособност след анализ на цялостното финансово – икономическо състояние на длъжника. Съобразяването на задължителната практика изключва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а дали изводите за липса на неплатежоспособност са обосновани и законосъобразни, е въпрос от значение за правилността на въззивното решение, който не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Останалите решения, представени с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са постановени при действието на отменения ГПК от 1952 г. и съставляват казуална практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, която е безпредметно да се обсъжда при наличие на задължителна практика по приложението на чл.608 ТЗ.
Вторият въпрос – дали въззивният съд е задължен да назначи поисканата във въззивната жалба нова съдебно – икономическа експертиза, когато не е изследвано действителното финансово икономическо състояние на длъжника, е поставен некоректно и не е обуславящ за изхода на делото. В хода на първоинстанционното производство са назначени две счетоводни експертизи – единична и разширена, с помощта на които е изследвано финансово – икономическото състояние на [фирма]. Въззивният съд е възприел заключението на разширената експертиза, след като е счел, че то отразява обективно действителното финансово – икономическо състояние на длъжника. Отказът на съда да назначи поисканата във въззивната жалба на кредитора нова счетоводна експертиза е резултат от преценката, че заключението на разширената експертиза е достатъчно, за да установи релевантните за състоянието на неплатежоспособност факти. Преценката дали се налага назначаване на нова експертиза е изцяло в прерогативите на въззивния съд, поради което субективното виждане на касатора, че икономическото състояние на длъжника не е изследвано в нужната степен, не може да обоснове необходимост от допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. н. № 1441/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1978 от 10.12.2012 г., постановено по т. д. н. № 1441/2012 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :